Невероятната история на Т. Д., която доказва поговорката, че гроб

Невероятната история на Т. Д., която потвърждава поговорката, че гроб врата няма, само че пандизът има Историята на 66-годишния Т.Д. е същинско удостоверение на поговорката, че гробът няма врата, само че пандизът има. През това лято той бе освободен с решение на окръжния съд в Стара Загора, откакто прекара зад решетките 30 години и 8 месеца за двойно ликвидиране, осъществено през 1990 година в тогавашното село Крън, Казанлъшко. В началото сагата даже е сантиментална. Т. Д. бил наказан за финансова спекулация на морето и до момента в който бил в пандиза, съгласно социалистическите порядки, си разменил писма със затворничка от сливенския затвор. После се влюбил в нея и щом излязъл на независимост, потърсил дамата за по-близка връзка. Тя обаче не го харесала и му отказала. Той решил да я убие. За неволя несъзнателен очевидец на убийството станала съседка на жертвата, пристигнала да си купи от нея мляко. Мъжът премахнал и нея, с цел да не го издаде, след това се напил с коняк и задремал на мястото на престъплението Така и го арестували, до момента в който спи. По-нататък историята се развила като в известното стихотворение на Вапцаров, в което се споделя, че в съда не потупват по рамо, а осъждат на гибел. Такава орис застигнала и двойния палач от Крън, само че до момента в който се стигне до най-тежката присъда, у нас през юли 1990 година е въведен мораториум над изтезанията. Няколко години по-късно смъртното наказване е анулирано напълно, а наказаните получават пожизнен затвор без право на подмяна. Т. обаче е късметлия, след 15 година в пандиза и положително държание тогавашната вицепрезидентка Маргарита Попова го помилва. Така наказването му станало затвор до живот, само че с право на подмяна. Според закона това наказване може да се промени и наказаният да излезе на независимост, в случай че е прекарал най-малко 30 година зад решетките. Т.Д. лежал в пандизите и в Бургас, и в Стара Загора. Направил три опита да излезе на независимост, третият е сполучлив. За него затворническите управляващи споделят, че бил положителният образец по какъв начин човек може да се поправи. В момента някогашният пандизчия живее при брат си в Бургас, почнал е и работа. Все още не смее да излезе на ярко, тъй като се тормозил по какъв начин ще го одобряват хората от новото му обграждане.