Симеон Сакскобургготски: Сагата с имотите е история без край
Never ending story (история без край) - с този израз някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски разказа в резюме пред bTV сагата с парцелите на царското семейство.
Вече се уморих да изяснявам, тъй като ми се коства като сага или never ending story. Единствено изхождаме от обстоятелствата. Винаги сме смятали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, само че съдейки по това време, когато страната реши да одържави всичко през 1947 година, демонстрира, че то не е било държавно. Повече от това като логичност мисля, че не може да се добави, разяснява Симеон.
" Много пъти съм си задавал въпроса, тъй като от 1998 година към този момент всичко живо сподели, че някаква си историческа неправда била поправена или изправена, или както и да го назовем. След това, когато сестра ми и аз, взехме решение да дарим парка на жителите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: " Къде сте тръгнали, ми то не е ваше " ", означи Сакскобургготски.
На въпрос за какво въпросът не е решен по времето, когато е бил министър председател, Симеон дава отговор: " Лично аз тогава настоявах да не се навлиза доста в тази тематика, защото бях министър председател и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето предпочитание. Оттам нататък дали някои административни, по какъв начин да кажа - ходове, са били подхванати, това към този момент е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, само че за жалост, по този начин се случи. А веднага като в действителност не е чисто юридически, тъй като юридическото си е било ясно още от поколенията на татко ми и на цар Фердинанд, мисля, че има метод, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или изобщо, както се прави в други цивилизовани страни ".
" С доста лица, които дават отговор по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това състояние в действителност освен не е правилно, само че не е редно и в последна сметка би трябвало да се стигне до някакво решение. Последното беше: " Ами да изчакаме да мине председателството ". Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за сполучливото председателство, само че по-късно можеше да се стартира нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и естествен метод. Но това не се е случило до момента ", посочи Симеон.
На въпрос за стопански ползи ли става дума, персонални или може би за политически той дава отговор, че " всичко може да се допусна, тъй като не е нещо, което е съгласно закона ". Започна се да се търси туй доста години след 1998 година, когато всички към този момент бяха споделили: " Добре, край! ". Сякаш пък никой различен пък не си е получил бащиното завещание или никой различен не има парцели, продължи с отговора Сакскобургготски.
Питат го дали му извиват ръцете. Той дава отговор, че му ги извиват " в действителност по този метод ". " Защото 9 години, приказвам от фамозния мораториум, към този момент навлизаме в една напълно неуместна обстановка. "
Вече се уморих да изяснявам, тъй като ми се коства като сага или never ending story. Единствено изхождаме от обстоятелствата. Винаги сме смятали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, само че съдейки по това време, когато страната реши да одържави всичко през 1947 година, демонстрира, че то не е било държавно. Повече от това като логичност мисля, че не може да се добави, разяснява Симеон.
" Много пъти съм си задавал въпроса, тъй като от 1998 година към този момент всичко живо сподели, че някаква си историческа неправда била поправена или изправена, или както и да го назовем. След това, когато сестра ми и аз, взехме решение да дарим парка на жителите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: " Къде сте тръгнали, ми то не е ваше " ", означи Сакскобургготски.
На въпрос за какво въпросът не е решен по времето, когато е бил министър председател, Симеон дава отговор: " Лично аз тогава настоявах да не се навлиза доста в тази тематика, защото бях министър председател и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето предпочитание. Оттам нататък дали някои административни, по какъв начин да кажа - ходове, са били подхванати, това към този момент е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, само че за жалост, по този начин се случи. А веднага като в действителност не е чисто юридически, тъй като юридическото си е било ясно още от поколенията на татко ми и на цар Фердинанд, мисля, че има метод, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или изобщо, както се прави в други цивилизовани страни ".
" С доста лица, които дават отговор по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това състояние в действителност освен не е правилно, само че не е редно и в последна сметка би трябвало да се стигне до някакво решение. Последното беше: " Ами да изчакаме да мине председателството ". Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за сполучливото председателство, само че по-късно можеше да се стартира нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и естествен метод. Но това не се е случило до момента ", посочи Симеон.
На въпрос за стопански ползи ли става дума, персонални или може би за политически той дава отговор, че " всичко може да се допусна, тъй като не е нещо, което е съгласно закона ". Започна се да се търси туй доста години след 1998 година, когато всички към този момент бяха споделили: " Добре, край! ". Сякаш пък никой различен пък не си е получил бащиното завещание или никой различен не има парцели, продължи с отговора Сакскобургготски.
Питат го дали му извиват ръцете. Той дава отговор, че му ги извиват " в действителност по този метод ". " Защото 9 години, приказвам от фамозния мораториум, към този момент навлизаме в една напълно неуместна обстановка. "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ