Невена Коканова е любимка на Господ, но и на киното.

Невена Коканова е фаворитка на Господ, само че и на киното. Не я одобряват във ВИТИЗ и даже комисията взема решение, че е неприятна актриса. Тя е огорчена и разочарована. Забелязва я режисьора Янаки Стоянов и кани момичето в трупата си в Ямбол. Захваща се с образованието ù на сцената.

Великолепната актриса стартира кариерата си с класическата роля на Жулиета. Следва „ Хитроумната влюбена “ на Лопе де Вега. Критиците са прелестно сюрпризирани от играта на нежното и тънко момиче. Скоро кинорежисьорът Янко Янков вижда гения ù.

През 1956 година снима кино лентата „ Години за обич “ по сюжет на Веселин Ханчев. Коканова е в ролята на Ема, модерно градско момиче. Тя играе изцяло свободно ролята си. По време на фотосите претърпява и първото професионално разтърсване. Не може да свири на пиано, а това се постанова по сюжет. Тогава режисьорът Янков употребява магията на киното. Взема аксесоарите по ръцете на Коканова и ги поставя на професионална пианистка. Главата е на Невена.

Във кино лентата Любомир Шарланджиев играе ролята на Чавдар. Шарлето, както го назовават всички, се влюбва в нея до момента в който снимат кино лентата, тя също не е безразлична. „ На снимачната площадка се срещнах с Шарлето. Първото ми партньорство в киното се трансформира в семейство. Така киното стана мой свят “, споделя след време тя.

Коканова е единствено на 19 години. Сватбата им е напролет на 1957 година в Габрово, където Шарлето е режисьор. Дошъл е от София в Габровския спектакъл и притегля група артисти от ВИТИЗ от класа на проф. Желчо Мандаджиев. Те са негови остарели другари – Анани Явашев, Виолета Минкова, Невена Ханджиева, Таня Вучкова, Васил Инджев, Начко Абаджиев.

Невена Коканова отива при Шарлето в Габрово. Настаняват се на квартира наоколо до часовниковата кула и чешмата с лъвчето - на площад „ 1 май, 1876 година ”. „ Невена пристигна тук с едно късо заешко палтенце и тричетвърти чорапи ”, разказваше преди време Димитър Мудев, който по това време е асистент режисьор в Габровския спектакъл. Той участва на сватбения ден, който е на 2 март 1958 година Младоженците се подписват в Народния съвет. Тя е облечена в обикновенно костюмче, с нежно украшение, косата ù е прибрана обратно. Младоженците черпят с вино и бонбони. С приятелитете от Габровския спектакъл честват в почивния дом „ Хаджи Димитър ” на Соколския манастир. Любомир Данаилов е кулинар в кухнята. „ Изведнъж от кухнята излезе той и дружно с Невена Ханджиева изиграха прелестно танго ”. Невена Ханджиева е приключила балетно учебно заведение и е хореограф на четирите балерини, които извършват френски танци в постановката „ С любовта смешка не трябва ”, която се репетира тогава. На сватбата тя дълго упорства пред Шарланджиев да им позволи да танцуват дългия вид на представлението. Накрая той се съгласил. Празникът е изпълнен с тостове и смях и продължава до сутринта.
В Габрово името на Коканова е вписано в театрълния плакат. Тя играе в пиесата „ С любовта смешка не трябва ” на Алфред дьо Мюсе. Постановката е на Шарланджиев. В тази пиеса младата стажант - актриса е в ролята на Камий. С тази роля получава званието „ актриса ”. А събитието е полято в ресторант „ Москва ”, който се намирал против театъра. „ Тя беше прелестна, аристократка по душа и чиста, доста чиста душа, надалеч от артистичните злословия ”, разказваше починалият Димитър Мудев.

Ненадейно уволняват дисциплинарно Любомир Шарланджиев, който самоуверено изругал някакво партийно заседание, което се организира в театралния салон и забавило представлението му. След него си потегля една огромна група същински артисти.

Шарланджиев отпътува за Русе, а с него е и брачната половинка му Невена Коканова. В крайдунавския град слага „ Всяка есенна вечер “ на Иван Пейчев и печели премия. Следва „ Сирано дьо Бержерак “. Това е същински щастливо време и за двамата – те са млади, влюбени и въодушевени за работа.

През 1964 година любовта им е подложена на тестване. По време на фотосите на кино лентата „ Крадецът на праскови ” по Ем. Станев, Невена Коканова и Раде Маркович, който играе ролята на военопленника, се влюбват мощно един в различен. Заради Невена сътрудникът ù във кино лентата взема две съдбоносни решения – разделя се със брачната половинка си – звездата Оливера Маркович и напуща театъра.

Невена не намира сили да се раздели с Любомир Шарланджиев, който знаел за увлечението ù с Раде Маркович. Толерантен е, само че и дава да разбере, че би трябвало да избира. Шаро постоянно подхвърлял: „ Ако ме напуснеш, ще умра! ” Тя остава при него. Разделя ги гибелта му през лятото на 1979 година Той остава единственият ù брачен партньор.

След години актрисата ще каже за него: „ Любчо ми даваше огромната опция да добивам умелост. Той подхранваше у мен една непрекъсната фантазия. Караше ме във всяка роля да ставам актриса изначало. С него не беше елементарно. Рядко споделяше „ отлично ”, само че ме потупваше по рамото, тъкмо когато би трябвало. От него съм получила в действителност доста. На първо място сигурност. Сигурност във усета, в естетиката, в морала. Знаех, че не може да сбърка, това ме правеше спокойна. Той тласна моето духовно развиване най-силно. Неусетно сътвори моята креативна характерност. ”

Невена Коканова е и си остава една от най-големите и обаятелни актриси на българското кино и спектакъл. Нейният креативен ентусиазъм е несравним. Тя е превъзходна на театралната сцена и в Сатирата. Може би тъй като в театъра изживява всяка от функциите си – „ Когато розите танцуват ”, „ Свинските опашчици ”, „ Михал Мишкоед ”, „ Ревизор ”, „ Големанов ”, „ Седмо: кради по-малко ”, „ Игра на котки ”. Много са функциите ù, както в театъра, по този начин и в киното, които я вършат незабравима за генерации българи.

Нейната Ирина от „ Тютюн ” на Димитър Димов е емблематична, дълбока и неповторима. Струва ти се, че създателят на романа е основал облика тъкмо за нея. Макар целият живописен съвет на кинематографията изрично отхвърля опцията тя да изиграе ролята. Смятали са че е случка, голям риск и неуспех. Решаващ глас има Димитър Димов: „ Със сюжета на „ Тютюн ” аз се занимавам от 1953. На мен към този момент ми омръзна да се занимавам с този въпрос – филмирането на „ Тютюн ”.

Омръзна ми да чувам преценки, да одобрявам ходатайства, да се вълнувам изобщо. Но в този момент се развълнувах, когато предложиха да се търси актриса от чужбина. Смятам, че филмът би трябвало да бъде чисто български. Образът, който Коканова прави, на мен напълно ми подхожда. Някои възразиха, че тя е доста деликатна, дребничка, почтена и чиста и не дава мощния облик на Ирина. Нима Ирина би трябвало безусловно да има блудствен тип? ” Авторът взема решение всички разногласия и Ирина оживява на екрана.

Невена Коканова вгради името си за вечността във филмите „ Крадецът на праскови ”, „ Дами канят ”, „ Сватбите на Йоан Асен ”, „ Инспекторът и ноща ”, „ Мъже в командировка ”, „ Опасен сексапил ”, „ Момчето си отива ”, „ Най-добрият човек, който познавам ”. Общо 50 кино лентата. Най-скъп на сърцето ù остава „ Спомен за близначката ” – първият филм на Константин Павлов като сценарист. Той написа сюжета за нея. Там за последно ù оферират основна кино роля.

Известно е, че Невена Коканова прекарва последните години от живота си в село Иглика, не надалеч от Габрово. Вече е болна от подлата болест. „ Най-истинска се усещам на село, в къщата си край Габрово. Там босите ми крайници усещат топлината на земята, очите ми виждат звездите, слушам песента напразно, от време на време остарялата мъгла ми идва на посетители, прескача дувара, разполага се из двора и отрива тил в прозорчето ми. Тогава не помня триумфи и разочарования. Откривам, че животът е прелестен, а аз съм частичка от всемирната естетика. Аз съм артистка, животът е моето занимание “.

Актрисата купува къщата в Иглика и сама се хваща, с цел да я стегне, измаже и белоса. Помага ù бай Димитър, остарял занаятчия – зидар. Учи я да реди оградата: „ Бай Димитър ми сподели, като нареждам камъни да им приказвам. Така да си легне всеки на мястото “. В Иглика жиее с няколко козички, които сама пасе по поляните. Вечер издоява млякото, подсирва сирене.
Има си две кучета и прасенцето Добродушко, което ù е харизано от обожател, когато е била на турне из страната. Обича откакто се нахрани на обяд да полегне върху хамака на двора. Посреща посетители - Стоянка Мутафова, Мария Статулова, Павел Павлов, Валя Стоянова. Обича да ги гощава - готви гювечи, мусака, пиле с картофи и прави вкусна туршия. Привечер посядва под асмата. Прави салата и отпийва глътка от съседската ракия. Помага на хората в селото – прокарва тръбопровод и телефони. „ Винаги съм мечтала да изградя своя цитадела, в която да се изолирам от света и да поддържам връзка с Космоса “.

В обичаното си село Иглика изиграва и последната си роля. Режисьор е Павел Павлов. Коканова трансформира горния кат на къщата в гардеробна, а селското читалище в гримьорна. След края на фотосите има прощална вечеря на екипа. Невена се майтапи, че това е последната ù роля. И познава… Наскоро по-късно си отива от света. Но ориста ù вечно остава обвързвана с Габрово, където претърпява щастливи мигове с Любомир Шарланджиев и последните години от своя живот.