Нов подход за лечение на рак на панкреаса с успех елиминира 80% от туморите
Неведнъж съм споделяла какъв брой съм възхитена от опциите, които има нашето тяло. По какви възстановителни биологични логаритми се движи, с цел да оцелее в рискови обстановки. Защитните механизми какъв брой са могъщи и визията ни за неговото съвършенство евентуално е една капчица знание по отношение на океан от неразгадани секрети. И в основата на телата ни седи човешката клетка.
Медицинската статистика сочи, че наброяват към 30 – 40 трилиона кафези, като цифрата им зависи от възрастта, тежестта, здравословното положение, расата и още доста други фактори. Изпълняват разнообразни функционалности, по отношение на биологичната система за която работят, като това дефинира структурата им, формата и така нататък Животът им, преди възобновяване, има друга дълготрайност. На всяка половин минута, до момента в който мислим, тичаме, хапваме и какво ли още не, милиони кафези умират, с цел да се родят нови.
Апоптозата – натурален биохимичен механизъм, е известна като програмирана клетъчна гибел и съществува, с цел да резервира процеса на регенерация на клетките в тъканта. Различни импулси и сигнали споделят по кое време да спрат да порастват да забавят растежа си. Или, че е време да изоставен телата ни. Голямата мистерия е фактът, че раковите кафези не реагират на нито един от тези сигнали, те порастват бързо без прекъсване и в никакъв случай не умират.
Нов метод за лекуване на рак на панкреаса с триумф отстрани 80% от туморите. Проучванията, придружени от разбори, разясняват способ, в който откривателите са пробвали целево имплантиране, употребявайки гелоподобно вещество. То е основано от еластиноподобни полипептиди, (ELPs) и синтетични вериги от аминокиселини, които са свързани дружно, с цел да го образуват. През това вещество се вкарва радиоактивен йод в тумора. Да кажем, че това деяние е целенасочена радионуклидна терапия, осъществена посредством друга софтуерна скица. Гелът защищава здравите тъкани и се всмуква от тялото, откакто радиацията изчезне.
Опростено казано, науката отваря парадния вход, през който прожекторите осветяват новите основни герои - наночастиците.
Джошуа Милиган завършва бакалавърската си степен в Държавния университет на Северна Каролина, където се дипломира през 2019. Биомедицинското и здравно инженерство, са неговата пристрастеност. Интересува се от комбинирането на ELPs с лъчетерапия за лекуване на рак, докторант в лабораторията на доктор Ашутош Чилкоти в Университета Дюк. Първата обява с фокус върху задълбочени проучвания и лабораторни опити е обобщена и показана на необятната общност през 2019 година
Презентира се нововъзникващ клас терапевтици, при които лекарството е опаковано в наночастица, която предизвиква усвояването му от тумора. Така нареченото – таргетно, целево лекуване. Предпазва периферните органи да одобряват и те въпросния медицински онкологичен препарат и разрешава безвредното снабдяване на химиотерапевтика. Така се усилва лечебният прозорец и се минимизират токсичните странични резултати.
Джеф Шаал, сътрудник от същата лаборатория и взел участие в същото проучване, споделя по този начин - „ Направихме задълбочено проучване на над 1100 лекувания в предклинични модели и в никакъв случай не открихме резултати, при които туморите се свиват и изчезват по този начин както направиха нашите.
Въпреки че съставлява единствено 3,2% от всички случаи, ракът на панкреаса е третата водеща причина за гибел. Той е доста сложен за лекуване, защото неговите тумори са склонни да развиват доста бързо нападателни генетични разновидности. Резистентен е на доста медикаменти, и нормално се диагностицира доста късно, когато към този момент се е популяризирал в други места по тялото. Към момента лекуването се обляга на композиция от химиотерапия и лъчево лекуване ориентирано към тумора. Този метод много пъти е неефикасен и увреждащ системи и органи в тялото.
Друг способ, който откривателите са пробвали, включва имплантиране на радиоактивна проба, обгърната в исполин, непосредствено вложена в тумора. При облъчване откриват, че титанът блокира всички лъчения, разнообразни от гама лъчи, които се популяризират надалеч отвън тумора.
Остава опцията да е в тялото единствено за къс интервал от време, преди увреждането на околната тъкан да стартира да пречи на задачата. Така се затвърждава това, че новият способ печели по успеваемост, щадящ е за всички близки органи и най-важното – попаднал в задачата безотказно унищожава раковите кафези.
ELP съществуват в течно положение, когато са на стайна температура. Превръщат се в устойчиво гелообразно вещество в по-топлото човешко тяло. Когато се инжектират в израстък дружно с радиоактивен детайл, ELP образуват малко хранилище, обвиващо радиоактивни атоми. В този случай откривателите вземат решение да употребяват йод-131, радиоактивен изотоп на йода, защото лекарите го употребяват необятно в здравно лекуване от десетилетия и неговите биологични резултати са добре разбрани. ELP депото обгръща йод-131 и предотвратява приключването му в тялото. Йод-131 излъчва бета радиация, която прониква в биогела и отсрочва съвсем цялата си сила в тумора, без да доближава до околната тъкан. С течение на времето депото на ELP се разгражда до съставните си аминокиселини и се всмуква от тялото - само че не преди йод-131 да се разпадне. Джеф аал споделя - „ Това което постигнахме ни кара да мислим, че този метод може фактически да работи по-добре от лечението с външен лъч и за доста други типове рак. “
Нека да приветстваме хората които горят в концепциите си и ни показват нови очаквания в битката с клетката за която не съществува никаква стратегия за заличаване!
От мен - бъдете здрави и се зареждайте с хубави мисли и свежи страсти, въпреки всичко живота е пъстър!
АВТОР: Елени Сидера
Медицинската статистика сочи, че наброяват към 30 – 40 трилиона кафези, като цифрата им зависи от възрастта, тежестта, здравословното положение, расата и още доста други фактори. Изпълняват разнообразни функционалности, по отношение на биологичната система за която работят, като това дефинира структурата им, формата и така нататък Животът им, преди възобновяване, има друга дълготрайност. На всяка половин минута, до момента в който мислим, тичаме, хапваме и какво ли още не, милиони кафези умират, с цел да се родят нови.
Апоптозата – натурален биохимичен механизъм, е известна като програмирана клетъчна гибел и съществува, с цел да резервира процеса на регенерация на клетките в тъканта. Различни импулси и сигнали споделят по кое време да спрат да порастват да забавят растежа си. Или, че е време да изоставен телата ни. Голямата мистерия е фактът, че раковите кафези не реагират на нито един от тези сигнали, те порастват бързо без прекъсване и в никакъв случай не умират.
Нов метод за лекуване на рак на панкреаса с триумф отстрани 80% от туморите. Проучванията, придружени от разбори, разясняват способ, в който откривателите са пробвали целево имплантиране, употребявайки гелоподобно вещество. То е основано от еластиноподобни полипептиди, (ELPs) и синтетични вериги от аминокиселини, които са свързани дружно, с цел да го образуват. През това вещество се вкарва радиоактивен йод в тумора. Да кажем, че това деяние е целенасочена радионуклидна терапия, осъществена посредством друга софтуерна скица. Гелът защищава здравите тъкани и се всмуква от тялото, откакто радиацията изчезне.
Опростено казано, науката отваря парадния вход, през който прожекторите осветяват новите основни герои - наночастиците.
Джошуа Милиган завършва бакалавърската си степен в Държавния университет на Северна Каролина, където се дипломира през 2019. Биомедицинското и здравно инженерство, са неговата пристрастеност. Интересува се от комбинирането на ELPs с лъчетерапия за лекуване на рак, докторант в лабораторията на доктор Ашутош Чилкоти в Университета Дюк. Първата обява с фокус върху задълбочени проучвания и лабораторни опити е обобщена и показана на необятната общност през 2019 година
Презентира се нововъзникващ клас терапевтици, при които лекарството е опаковано в наночастица, която предизвиква усвояването му от тумора. Така нареченото – таргетно, целево лекуване. Предпазва периферните органи да одобряват и те въпросния медицински онкологичен препарат и разрешава безвредното снабдяване на химиотерапевтика. Така се усилва лечебният прозорец и се минимизират токсичните странични резултати.
Джеф Шаал, сътрудник от същата лаборатория и взел участие в същото проучване, споделя по този начин - „ Направихме задълбочено проучване на над 1100 лекувания в предклинични модели и в никакъв случай не открихме резултати, при които туморите се свиват и изчезват по този начин както направиха нашите.
Въпреки че съставлява единствено 3,2% от всички случаи, ракът на панкреаса е третата водеща причина за гибел. Той е доста сложен за лекуване, защото неговите тумори са склонни да развиват доста бързо нападателни генетични разновидности. Резистентен е на доста медикаменти, и нормално се диагностицира доста късно, когато към този момент се е популяризирал в други места по тялото. Към момента лекуването се обляга на композиция от химиотерапия и лъчево лекуване ориентирано към тумора. Този метод много пъти е неефикасен и увреждащ системи и органи в тялото.
Друг способ, който откривателите са пробвали, включва имплантиране на радиоактивна проба, обгърната в исполин, непосредствено вложена в тумора. При облъчване откриват, че титанът блокира всички лъчения, разнообразни от гама лъчи, които се популяризират надалеч отвън тумора.
Остава опцията да е в тялото единствено за къс интервал от време, преди увреждането на околната тъкан да стартира да пречи на задачата. Така се затвърждава това, че новият способ печели по успеваемост, щадящ е за всички близки органи и най-важното – попаднал в задачата безотказно унищожава раковите кафези.
ELP съществуват в течно положение, когато са на стайна температура. Превръщат се в устойчиво гелообразно вещество в по-топлото човешко тяло. Когато се инжектират в израстък дружно с радиоактивен детайл, ELP образуват малко хранилище, обвиващо радиоактивни атоми. В този случай откривателите вземат решение да употребяват йод-131, радиоактивен изотоп на йода, защото лекарите го употребяват необятно в здравно лекуване от десетилетия и неговите биологични резултати са добре разбрани. ELP депото обгръща йод-131 и предотвратява приключването му в тялото. Йод-131 излъчва бета радиация, която прониква в биогела и отсрочва съвсем цялата си сила в тумора, без да доближава до околната тъкан. С течение на времето депото на ELP се разгражда до съставните си аминокиселини и се всмуква от тялото - само че не преди йод-131 да се разпадне. Джеф аал споделя - „ Това което постигнахме ни кара да мислим, че този метод може фактически да работи по-добре от лечението с външен лъч и за доста други типове рак. “
Нека да приветстваме хората които горят в концепциите си и ни показват нови очаквания в битката с клетката за която не съществува никаква стратегия за заличаване!
От мен - бъдете здрави и се зареждайте с хубави мисли и свежи страсти, въпреки всичко живота е пъстър!
АВТОР: Елени Сидера
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ