Неусетно, ден след ден, без да си даваме сметка, някъде

Неусетно, ден след ден, без да си даваме сметка, някъде там измежду купищата проблеми и кахъри, позволяваме всекидневието, сивотата и делникът да ни обхванат. Изгубваме желанието да се изненадваме, да търсим нещо ново и друго, опцията да се смеем неоснователно и да не се отхвърляме да сме цветни. Не осъзнаваме, че сме не запомнили, че животът ни е единствено един и единствено един път, най-малко в тази си форма, и сме се пуснали по течението. И когато това се случи в живота ни стартират да липсват същински усеща. В резултат посягаме към леснодостъпните прочувствени заместители. Такива, които сякаш ни доставят някаква доза неспокойствие, само че в действителност това е единствено илюзорно и лъжливо.
Без да се усетим влизаме в този капан на прочувствени изкушения, които да заместят същинския и жизнерадостен живот и още по-лошо – пристрастяваме се към тях:

Сериалите – може би ви е необичайно, по какъв начин доста хора безусловно живеят с проблемите на героите от сериала, сякаш са техни лични. Съпреживяват ги толкоз надълбоко. Ядосват се или плачат напълно същински, като че ли неосъзнавайки, че това е просто филм. Нямат самообладание да стартира обичаният им сериал, а по-късно го разискват обстойно и нашироко. Истината е, че човек се нуждае от усеща и страсти и природата не търпи неналичия, само че вместо от сълзливите филми е добре да се опитаме да си осигурим действителни такива.
Тук ще отворя една скоба и ще прибавя към тази рубрика и някои от реалити форматите, а също и поредиците със сладникавите романи, които сходно на сериалите също доставят леснодостъпни страсти и безвредни безредици. Всички те следват един и същи принцип на влияние.

Виртуалното пространство – то дава такава независимост. Тук можеш да правиш всичко без да излизаш от вкъщи си. Можеш да бъдеш какъвто поискаш, да се представиш за подобен, какъвто не си, без грам старания. И когато осъзнаеш, че не можеш и ден без да влезеш в интернет пространството и че действителният ти живот е много сакат, би трябвало да се замислиш, евентуално си привързан. Първото, което би трябвало да извършите е да изключите компютъра и да започнете да живеете без него. Като с всяка взаимозависимост евентуално първоначално ще ви е мъчно, само че по-късно, когато излезете на открито – безусловно и преносно, ще разберете, че нищо не може да размени пълноценния живот, същинското живо другарство с хора и изпитването на действителни страсти. И една взаимозависимост, която съм следила неведнъж – колкото по-цветен и забавен става живота на човек, толкоз нуждата му да прекарва часове пред монитора понижава. Виртуалният му облик залинява и напряко изчезва. За сметка на оня същинския, който се забавлява ужасно и няма време за губене пред монитора.

Сънищата – има хора, които в сънищата си претърпяват толкоз вълнуващи сюжети, а в действителност в живота си са плахи и кротки. Като че ли заспивайки, се разсънват за същински живот. Това е тип обезщетителен механизъм. Може би сте тъкмо толкоз щури и смели, колкото сте насън, само че ви е боязън да го покажете в действителността, боязън ви е да скочите в дълбокото. Ако сънищата ви са по-богати и наситени с страсти от действителния ви живот – събудете се. Започнете да изпълнявате част от нещата, които сънувате, тъй като въпреки и да са съвсем като същински и да се събуждате със сърцетуптене като от фактически прекарване, в действителност те си остават единствено сън.

Мечтите – да, прелестно е да мечтаеш, само че би трябвало и да правиш действия, с цел да сбъдваш фантазиите си. Защото в случай че просто си седиш и блуждаеш, вперил взор някъде надалеч, изпускаш живота тук и в този момент. Мечтите са като компас, който ни демонстрира къде желаеме да стигнем, а тук и в този момент ние чертаем пътя до тях. Затова с изключение на да мечтаете, ще би трябвало и да действате.
Има и още един капан: когато си мечтаеш за дадена обстановка, по какъв начин ще протече ти се подготвяш, за тъкмо подобен сюжет и когато действителността ти сервира различен вид се чувстваш отчаян. Всъщност може би новата опция е доста по-добра, само че програмиран от предварителната си нагласа-мечта, не успяваш да видиш хубостта на протичащото се.

Да живееш живота на другите – да чакаш с неспокойствие следващата любовна история на приятелката си и когато тя ти я споделя, да изпитваш нейното неспокойствие. Да искаш и ти като нея да се впуснеш самоуверено в живота, а в реалност от безвредно разстояние да попиваш от нейните страсти, без риск да се опариш. Или пък да надничаш воайорски в непознати блогове и да четеш за забавния живот на непознати за теб хора, да разглеждаш фотосите от почивките или екскурзиите им и всички тези вълнуващи прекарвания, които са имали.

Като всички типове заместители и тези са надалеч от оригинала. Макар и да ни примамват с увереността, че ще ни доставят същото количество страсти, в действителност не е по този начин. Както и питателните добавки, върху които написа, че са единствено допълнение, само че не могат да заместят разнообразното и пълноценно хранене. Така и прочувствените стимуланти не могат да заместят пълнокръвния, изпълнен с същински и най-много наши страсти живот. Затова направете личния си живот забавен и трогателен. Запишете се на танци или спорт, пътувайте, срещайте се със остарели другари или създайте нови, разхождайте се... Всичко е по-добро от това да стоите в профил и да гледате по какъв начин другите живеят. Да, тук не сте застраховани от неточности и горчиви страсти, само че даже и те са по-добри от подправените захарoсони заместители, тъй като най-малко са същински.