Румяна Ченалова пред Фрог: За да се отстрани главния прокурор, са нужни промени само в ЗСВ и НПК
Несправедливо е когато за кражба на 100лв. отиваш на съд, а когато си Главен прокурор и настойчиво бездействаш да вземем за пример, и се стига до неспособност политици и магистрати да понесат отговорност за осъществени закононарушения, да бъдеш недостижим и безнаказан.
Това сподели пред Фрог нюз някогашния арбитър Румяна Ченалова. Ето какво още обяси тя за по този начин чаканата правосъдна промяна:
- Г-жо Ченалова, не ви ли се коства, че прекалено много стартира да закъснява по този начин обещаваната на обществото „ правосъдна промяна “?
- Нека не се лъжем. Всичко, което до момента се случи в процеса на тъй наречените „ правосъдна промяна “ не е български патент, в това число заложеното в проекта за възобновяване. Извършените до момента промени са закъсняло осъществяване на съответни рекомендации на Венецианската комисия /ВК/. Така тематиката за унищожаване на политическото въздействие във Висш съдебен съвет и състава му, в който половината от изборните членове се дефинират от Народното събрание, е коментирана от ВК през 1999 година, 2002 година, в меморандум и мнение от 2003 година, през 2008 година, през 2009 година, 2010 година, 2015 година, 2017 г.и тъй наречените Предложението на Комисията от 2003 година парламентарната квота да се избира с квалифицирано болшинство от Народното събрание, става част от конституционните промени 12 години по-късно - през 2015г. и то откакто над 10 пъти Венецианската комисия установи несъблюдение на рекомендациите. Препоръката на същата тази Комисия от 2008 година В Конституцията да се уточни кой орган отстранява избирателен член на Висш съдебен съвет става действителност седем години по-късно – през 2015г. Разделянето на Висш съдебен съвет на съдийска и прокурорска гилдия през 2015г. е осъществено в сходство с рекомендациите на ВК от 2007 година и 2009 година Включването на следствените органи в правосъдната власт при промяната от 2015г. също е в осъществяване на рекомендациите на ВК, дадени в мнение от 2003 година
- Но ние не всичко се изпълнили от предложенията на Венецианската комисия, нали по този начин?
- В мнението си от 2015г. Венецианската комисия слага няколко съществени казуса, нерешени до в този момент и които не участват нито в направените законопроекти, нито в проекта за възобновяване. Конкретно Комисията предлага не по-малко от половината от членовете на правосъдните препоръки да бъдат съдии, избирани от съдии, като се обезпечи заслужено посланичество от всички равнища на съдилищата и прокуратурата. През 2017 година Венецианската комисия установи несъблюдение на тази рекомендация при промените на Конституцията и Закон за съдебната власт през 2015г. и 2016 година, като ясно показва, че съдиите, избирани от съдии са чисто малцинство във Висш съдебен съвет – 6 от 25 гласа. Също по този начин в самата съдийска гилдия от 14 гласа единствено 6 са на съдии директно избирани от съдии. В мнението си от 2017 година Комисията даже предлага два разновидността за решение на този проблем – или основаване на два обособени съвета - един за съдии и един за прокурори и следователи, или ограничение пълномощията на Пленума, в случай че остане единствено един общ съвет, както е в този момент.
- За част от измененията, обаче е потребност смяна в Конституцията. Това регистрира ли се от венецианската комисия?
- Да, Венецианската комисия, отчитайки че за осъществяване на рекомендациите, е нужна конституционна промяна, прави съответни оферти за изменение на ЗВСС. Тя неведнъж указва нуждата в парламентарната квота да бъдат включвани представители на академичната общественост, адвокатурата и гражданските организации, като поръчител за независимостта на правосъдната система. От 2003 година Комисията разисква въпроса за пълномощията на прокуратурата и Главния прокурор. Така пълномощието на прокуратурата да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове по член 127 от Конституцията е неведнъж сериозно обсъждано от Венецианската комисия още от 2008 година Изричната рекомендация пълномощията на прокуратурата да се лимитират до дейности единствено по наказателни каузи и в изключителни случаи по цивилен каузи за жалост е подценено при промяната през 2015г. Отчетността на Главния прокурор е неведнъж обсъждан от Венецианската комисия въпрос. Така в мнението си от 2017 година тя показва, че основанията за освобождение на Главния прокурор по член 129 ал.3 от Конституцията са сложни за използване и остават на процедура единствено теоретични благоприятни условия.
- Какво съответно предлага Венецианската комисия?
- Въвеждане на процедура за импийчмънт и инспектиране на чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията посредством въвеждане на самостоятелен орган, който да проверява Главния прокурор. Видно е, че нито едно решение от обособените дейности по осъществяване на правосъдната промяна не е концепция на българския законодател и е неточно който и да е, да се афишира за абстрактен мотор на измененията. Видно е също по този начин, че измененията са изборни и случили се години след систематични рецензии на Венецианската комисия за несъблюдение на съответни рекомендации.
- Широко се разяснява, че до момента в Народно събрание няма импортиран законопроект, обвързван със правосъдна промяна. Това, обаче не е правилно, тъй като се оказва, че „ Възраждане “ към този момент са го създали. Бихте ли ни разяснили какво предлага тази партия?
- В плана за изменение на Закон за съдебната власт, импортиран от Политическа партия Възраждане “, по който работих и внесох на 12.08.2021 година в Народно събрание и Министерски съвет, е препоръчано решение на част от проблемите посредством изменение в Закон за съдебната власт и без конституционни промени. На първо място е разграничена отговорността на Главния прокурор като член по право на Висш съдебен съвет и като административен началник на Върховната касационна прокуратура. Предвидена е процедура, в това число по предложение на министъра на правораздаването за осъществяване на отговорност при осъществяване на тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт/ член 129 ал.3 т.5 К/, при която Пленумът на Висш съдебен съвет наложително образува кореспонденция и прави инспекция на изложените обстоятелства и условия в къси периоди.
- Какво се случва с обвинител №1, до момента в който се прави инспекция?
- До привършване на инспекцията Пленумът наложително отстранява Главния прокурор, с цел да бъде обезпечена самостоятелност поради изключителното му въздействие във Висш съдебен съвет, подчертавано неведнъж от Венецианската комисия. В законопроекта са заложени промени по отношение на състава на парламентарната квота на Висш съдебен съвет от позиция на съответни професионални умения и опит, както изборът им. Предложено е следствените органи да бъдат независим орган на правосъдната власт, отвън фактическия и юридически надзор и взаимозависимост на прокуратурата. Тук е мястото да се уточни, че през 2019 година в мнение ВК категорично показва, че процесуалният контрол на прокуратурата върху проверяващите на процедура значи надзор на Главния прокурор. А той от своя страна не предстои на правосъден надзор.
- А може ли, съгласно законопроекта, информация да се подава в службите?
- В законопроекта се предлага също по този начин опция по сигнали за противоправни дейности на Главния прокурор, подавани до полиция, прокуратура, ДАНС и други, след осъществяване на съответни инспекции, материалите да се рапортуват на Директора на Национална следствена служба. При съществуване на данни за осъществено закононарушение шефът образува против Главния прокурор досъдебно произвеждане като придобива ad hoc качеството „ качеството „ изпълняващ длъжността прокурор по следствието против Главния прокурор “, като уведомява Висш съдебен съвет за незабавното премахване на Главния прокурор. Това предложение не опонира на наредбата на чл.128 от Конституцията, съгласно който следствените органи реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон. От друга страна Наказателно-процесуален кодекс планува опция досъдебното произвеждане да се образува с съответно фактическо деяние, като несъмнено за споразумяване на детайлите, са нужни съответни промени в Наказателно-процесуален кодекс.
- Как ви наподобява концепцията на министъра на правораздаването следствието против Главния прокурор да се прави от арбитър?
- Струва ми се, че опонира на функционалностите на съда, посочени в конституцията и наредбата на чл.127 – прокуратурата притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения. Разбира се, при конституционни промени този проблем може да бъде решен. Промяната на Конституцията обаче изисква време и квалифицирано конституционно болшинство, което е съществено затруднение за промяна, която да отговори на публичните упования в този момент. Според мен на този стадий е задоволително да се промени единствено Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс, за което е нужно нормално болшинство в Народното събрание, по подобен метод, че да стане допустимо провеждането на произвеждане за премахване на Главния прокурор. Очевидни са в продължение на години съответни дейности и бездействия на Главния прокурор, които по съществото си са и тежки нарушавания по смисъла на чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията и закононарушения по Наказателен кодекс, за които обаче няма очакван или плануваният в Закон за съдебната власт механизъм е неразбираем и повърхностен.
- Хора от екипа на Гешев съзират реваншизъм в опитите да се осъществя правосъдна промяна?
- Тук не става въпрос за реваншизъм, а за социална нужда от правдивост. Несправедливо е когато за кражба на 100лв. отиваш на съд, а когато си Главен прокурор и настойчиво бездействащ да вземем за пример, и се стига до неспособност политици и магистрати да понесат отговорност за осъществени закононарушения, да бъдеш недостижим и безнаказан. Констатациите на Венецианската комисия за липса на отчетност и надзор върху дейностите на Главния прокурор касаят за жалост освен законовите разпореждания. В живият живот, в действителността през днешния ден няма по какъв начин Главният прокурор да понесе отговорност за осъществени нарушавания и даже закононарушения. Конституционно промяна е нужна, само че тя е обвързвана с време. Христо Иванов дефинира решаването на тези проблеми към есента на 2022 година
- А до тогава?
- Мисля, че е извънредно време да надмогнем егото си и да мислим дружно. Никой не е по-добър от другия във всичко и даже единствено в една област. Както към този момент споделих, ние не сме измислили нищо – Венецианската комисия от дълго време го повтаря и то с съответни оферти за решения. Отлагането на едно решение не значи постоянно и само перфекционизъм. Понякога може да се дефинира като взаимозависимост, тактически ходове и даже изменничество.Това не би трябвало да се позволява!
Въпроси на Катя Илиева
Това сподели пред Фрог нюз някогашния арбитър Румяна Ченалова. Ето какво още обяси тя за по този начин чаканата правосъдна промяна:
- Г-жо Ченалова, не ви ли се коства, че прекалено много стартира да закъснява по този начин обещаваната на обществото „ правосъдна промяна “?
- Нека не се лъжем. Всичко, което до момента се случи в процеса на тъй наречените „ правосъдна промяна “ не е български патент, в това число заложеното в проекта за възобновяване. Извършените до момента промени са закъсняло осъществяване на съответни рекомендации на Венецианската комисия /ВК/. Така тематиката за унищожаване на политическото въздействие във Висш съдебен съвет и състава му, в който половината от изборните членове се дефинират от Народното събрание, е коментирана от ВК през 1999 година, 2002 година, в меморандум и мнение от 2003 година, през 2008 година, през 2009 година, 2010 година, 2015 година, 2017 г.и тъй наречените Предложението на Комисията от 2003 година парламентарната квота да се избира с квалифицирано болшинство от Народното събрание, става част от конституционните промени 12 години по-късно - през 2015г. и то откакто над 10 пъти Венецианската комисия установи несъблюдение на рекомендациите. Препоръката на същата тази Комисия от 2008 година В Конституцията да се уточни кой орган отстранява избирателен член на Висш съдебен съвет става действителност седем години по-късно – през 2015г. Разделянето на Висш съдебен съвет на съдийска и прокурорска гилдия през 2015г. е осъществено в сходство с рекомендациите на ВК от 2007 година и 2009 година Включването на следствените органи в правосъдната власт при промяната от 2015г. също е в осъществяване на рекомендациите на ВК, дадени в мнение от 2003 година
- Но ние не всичко се изпълнили от предложенията на Венецианската комисия, нали по този начин?
- В мнението си от 2015г. Венецианската комисия слага няколко съществени казуса, нерешени до в този момент и които не участват нито в направените законопроекти, нито в проекта за възобновяване. Конкретно Комисията предлага не по-малко от половината от членовете на правосъдните препоръки да бъдат съдии, избирани от съдии, като се обезпечи заслужено посланичество от всички равнища на съдилищата и прокуратурата. През 2017 година Венецианската комисия установи несъблюдение на тази рекомендация при промените на Конституцията и Закон за съдебната власт през 2015г. и 2016 година, като ясно показва, че съдиите, избирани от съдии са чисто малцинство във Висш съдебен съвет – 6 от 25 гласа. Също по този начин в самата съдийска гилдия от 14 гласа единствено 6 са на съдии директно избирани от съдии. В мнението си от 2017 година Комисията даже предлага два разновидността за решение на този проблем – или основаване на два обособени съвета - един за съдии и един за прокурори и следователи, или ограничение пълномощията на Пленума, в случай че остане единствено един общ съвет, както е в този момент.
- За част от измененията, обаче е потребност смяна в Конституцията. Това регистрира ли се от венецианската комисия?
- Да, Венецианската комисия, отчитайки че за осъществяване на рекомендациите, е нужна конституционна промяна, прави съответни оферти за изменение на ЗВСС. Тя неведнъж указва нуждата в парламентарната квота да бъдат включвани представители на академичната общественост, адвокатурата и гражданските организации, като поръчител за независимостта на правосъдната система. От 2003 година Комисията разисква въпроса за пълномощията на прокуратурата и Главния прокурор. Така пълномощието на прокуратурата да подхваща дейности за анулация на незаконосъобразни актове по член 127 от Конституцията е неведнъж сериозно обсъждано от Венецианската комисия още от 2008 година Изричната рекомендация пълномощията на прокуратурата да се лимитират до дейности единствено по наказателни каузи и в изключителни случаи по цивилен каузи за жалост е подценено при промяната през 2015г. Отчетността на Главния прокурор е неведнъж обсъждан от Венецианската комисия въпрос. Така в мнението си от 2017 година тя показва, че основанията за освобождение на Главния прокурор по член 129 ал.3 от Конституцията са сложни за използване и остават на процедура единствено теоретични благоприятни условия.
- Какво съответно предлага Венецианската комисия?
- Въвеждане на процедура за импийчмънт и инспектиране на чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията посредством въвеждане на самостоятелен орган, който да проверява Главния прокурор. Видно е, че нито едно решение от обособените дейности по осъществяване на правосъдната промяна не е концепция на българския законодател и е неточно който и да е, да се афишира за абстрактен мотор на измененията. Видно е също по този начин, че измененията са изборни и случили се години след систематични рецензии на Венецианската комисия за несъблюдение на съответни рекомендации.
- Широко се разяснява, че до момента в Народно събрание няма импортиран законопроект, обвързван със правосъдна промяна. Това, обаче не е правилно, тъй като се оказва, че „ Възраждане “ към този момент са го създали. Бихте ли ни разяснили какво предлага тази партия?
- В плана за изменение на Закон за съдебната власт, импортиран от Политическа партия Възраждане “, по който работих и внесох на 12.08.2021 година в Народно събрание и Министерски съвет, е препоръчано решение на част от проблемите посредством изменение в Закон за съдебната власт и без конституционни промени. На първо място е разграничена отговорността на Главния прокурор като член по право на Висш съдебен съвет и като административен началник на Върховната касационна прокуратура. Предвидена е процедура, в това число по предложение на министъра на правораздаването за осъществяване на отговорност при осъществяване на тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт/ член 129 ал.3 т.5 К/, при която Пленумът на Висш съдебен съвет наложително образува кореспонденция и прави инспекция на изложените обстоятелства и условия в къси периоди.
- Какво се случва с обвинител №1, до момента в който се прави инспекция?
- До привършване на инспекцията Пленумът наложително отстранява Главния прокурор, с цел да бъде обезпечена самостоятелност поради изключителното му въздействие във Висш съдебен съвет, подчертавано неведнъж от Венецианската комисия. В законопроекта са заложени промени по отношение на състава на парламентарната квота на Висш съдебен съвет от позиция на съответни професионални умения и опит, както изборът им. Предложено е следствените органи да бъдат независим орган на правосъдната власт, отвън фактическия и юридически надзор и взаимозависимост на прокуратурата. Тук е мястото да се уточни, че през 2019 година в мнение ВК категорично показва, че процесуалният контрол на прокуратурата върху проверяващите на процедура значи надзор на Главния прокурор. А той от своя страна не предстои на правосъден надзор.
- А може ли, съгласно законопроекта, информация да се подава в службите?
- В законопроекта се предлага също по този начин опция по сигнали за противоправни дейности на Главния прокурор, подавани до полиция, прокуратура, ДАНС и други, след осъществяване на съответни инспекции, материалите да се рапортуват на Директора на Национална следствена служба. При съществуване на данни за осъществено закононарушение шефът образува против Главния прокурор досъдебно произвеждане като придобива ad hoc качеството „ качеството „ изпълняващ длъжността прокурор по следствието против Главния прокурор “, като уведомява Висш съдебен съвет за незабавното премахване на Главния прокурор. Това предложение не опонира на наредбата на чл.128 от Конституцията, съгласно който следствените органи реализират следствие по наказателни каузи в случаите, планувани в закон. От друга страна Наказателно-процесуален кодекс планува опция досъдебното произвеждане да се образува с съответно фактическо деяние, като несъмнено за споразумяване на детайлите, са нужни съответни промени в Наказателно-процесуален кодекс.
- Как ви наподобява концепцията на министъра на правораздаването следствието против Главния прокурор да се прави от арбитър?
- Струва ми се, че опонира на функционалностите на съда, посочени в конституцията и наредбата на чл.127 – прокуратурата притегля към отговорност лицата, които са направили закононарушения. Разбира се, при конституционни промени този проблем може да бъде решен. Промяната на Конституцията обаче изисква време и квалифицирано конституционно болшинство, което е съществено затруднение за промяна, която да отговори на публичните упования в този момент. Според мен на този стадий е задоволително да се промени единствено Закон за съдебната власт и Наказателно-процесуален кодекс, за което е нужно нормално болшинство в Народното събрание, по подобен метод, че да стане допустимо провеждането на произвеждане за премахване на Главния прокурор. Очевидни са в продължение на години съответни дейности и бездействия на Главния прокурор, които по съществото си са и тежки нарушавания по смисъла на чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията и закононарушения по Наказателен кодекс, за които обаче няма очакван или плануваният в Закон за съдебната власт механизъм е неразбираем и повърхностен.
- Хора от екипа на Гешев съзират реваншизъм в опитите да се осъществя правосъдна промяна?
- Тук не става въпрос за реваншизъм, а за социална нужда от правдивост. Несправедливо е когато за кражба на 100лв. отиваш на съд, а когато си Главен прокурор и настойчиво бездействащ да вземем за пример, и се стига до неспособност политици и магистрати да понесат отговорност за осъществени закононарушения, да бъдеш недостижим и безнаказан. Констатациите на Венецианската комисия за липса на отчетност и надзор върху дейностите на Главния прокурор касаят за жалост освен законовите разпореждания. В живият живот, в действителността през днешния ден няма по какъв начин Главният прокурор да понесе отговорност за осъществени нарушавания и даже закононарушения. Конституционно промяна е нужна, само че тя е обвързвана с време. Христо Иванов дефинира решаването на тези проблеми към есента на 2022 година
- А до тогава?
- Мисля, че е извънредно време да надмогнем егото си и да мислим дружно. Никой не е по-добър от другия във всичко и даже единствено в една област. Както към този момент споделих, ние не сме измислили нищо – Венецианската комисия от дълго време го повтаря и то с съответни оферти за решения. Отлагането на едно решение не значи постоянно и само перфекционизъм. Понякога може да се дефинира като взаимозависимост, тактически ходове и даже изменничество.Това не би трябвало да се позволява!
Въпроси на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ