Коридор №8 вече е критична инфраструктура на НАТО. Какво означава...
В тази скица страната ни има основна роля – да бъде „ източната врата “ на коридора и връзката към Черноморския район.
Какво значи тази вест за страната ни?
Официалното признание на транспортен кулоар №8 като част от сериозната инфраструктура на НАТО и включването му в трансевропейската транспортна мрежа TEN–T бележат сериозен преломен миг както за района, по този начин и за България. Проектът към този момент излиза от рамката на районно инфраструктурно начинание и се трансформира в обект от стратегическо значение за груповата сигурност на Алианса. За страната ни това развиване има съответни измерения – както във боен и геополитически, по този начин и в стопански и финансов проект.
Синхронизираната работа сред НАТО и Европейския съюз по кулоар №8 отваря за страната ни достъп до профилирани финансови принадлежности, в това число по „ Механизма за свързване на Европа “. На процедура това значи, че плановете по коридора към този момент не се конкурират с елементарни пътни или железопътни поправки, а попадат в най-високата категория цели.
За България кулоар №8 е и форма на дълготрайна застраховка за сигурност. Колкото по-развита и надеждна е инфраструктурата, толкоз по-голяма е стратегическата стойност на страната ни за съдружниците и толкоз по-бърза би била поддръжката при положение на районна или военна рецесия.
Предизвикателства и значение на транспортния кулоар
Железопътният превоз остава най-проблемният детайл от кулоар №8. Целта е основаването на непрекъсната жп връзка от българските пристанища до Скопие и Тирана, само че точно тук планът изостава най-вече.
В източна посока България към този момент е модернизирала огромна част от трасето Пловдив – Бургас, до момента в който линията Карнобат – Варна към момента се нуждае от изцяло възобновяване. Основният фокус обаче е на запад – към границата със Северна Македония. Страната ни би трябвало да модернизира сектора Радомир – Гюешево, дълъг към 88 километра. Ключовият детайл остава граничният железопътен тунел при Деве хълм, който би трябвало да свърже двете страни и да затвори така наречен „ изчезнала частица “ на коридора.
За разлика от железниците, автомобилната инфраструктура по кулоар №8 е в по-напреднала фаза. На българска територия трасето стъпва върху към този момент построени или планувани основни пътни артерии. Основната ос София – Бургас се обезпечава от Автомагистрала „ Тракия “, а северното направление към Варна – от Автомагистрала „ Хемус “, която към момента се строи в централните си сектори. Особено значимо е трасето София – Кюстендил – Гюешево, за което се планува рационализация до скоростен път или автомагистрала, с цел да поеме бъдещия натоварен трафик от запад.
Българското присъединяване в кулоар №8 приключва с двете най-големи морски порти на страната – пристанищата във Варна и Бургас. Те обезпечават връзката към Кавказ, Централна Азия и Далечния изток и са основни за превръщането на коридора в действителна логистична опция.
Иван Гайдаров
Какво значи тази вест за страната ни?
Официалното признание на транспортен кулоар №8 като част от сериозната инфраструктура на НАТО и включването му в трансевропейската транспортна мрежа TEN–T бележат сериозен преломен миг както за района, по този начин и за България. Проектът към този момент излиза от рамката на районно инфраструктурно начинание и се трансформира в обект от стратегическо значение за груповата сигурност на Алианса. За страната ни това развиване има съответни измерения – както във боен и геополитически, по този начин и в стопански и финансов проект.
Синхронизираната работа сред НАТО и Европейския съюз по кулоар №8 отваря за страната ни достъп до профилирани финансови принадлежности, в това число по „ Механизма за свързване на Европа “. На процедура това значи, че плановете по коридора към този момент не се конкурират с елементарни пътни или железопътни поправки, а попадат в най-високата категория цели.
За България кулоар №8 е и форма на дълготрайна застраховка за сигурност. Колкото по-развита и надеждна е инфраструктурата, толкоз по-голяма е стратегическата стойност на страната ни за съдружниците и толкоз по-бърза би била поддръжката при положение на районна или военна рецесия.
Предизвикателства и значение на транспортния кулоар
Железопътният превоз остава най-проблемният детайл от кулоар №8. Целта е основаването на непрекъсната жп връзка от българските пристанища до Скопие и Тирана, само че точно тук планът изостава най-вече.
В източна посока България към този момент е модернизирала огромна част от трасето Пловдив – Бургас, до момента в който линията Карнобат – Варна към момента се нуждае от изцяло възобновяване. Основният фокус обаче е на запад – към границата със Северна Македония. Страната ни би трябвало да модернизира сектора Радомир – Гюешево, дълъг към 88 километра. Ключовият детайл остава граничният железопътен тунел при Деве хълм, който би трябвало да свърже двете страни и да затвори така наречен „ изчезнала частица “ на коридора.
За разлика от железниците, автомобилната инфраструктура по кулоар №8 е в по-напреднала фаза. На българска територия трасето стъпва върху към този момент построени или планувани основни пътни артерии. Основната ос София – Бургас се обезпечава от Автомагистрала „ Тракия “, а северното направление към Варна – от Автомагистрала „ Хемус “, която към момента се строи в централните си сектори. Особено значимо е трасето София – Кюстендил – Гюешево, за което се планува рационализация до скоростен път или автомагистрала, с цел да поеме бъдещия натоварен трафик от запад.
Българското присъединяване в кулоар №8 приключва с двете най-големи морски порти на страната – пристанищата във Варна и Бургас. Те обезпечават връзката към Кавказ, Централна Азия и Далечния изток и са основни за превръщането на коридора в действителна логистична опция.
Иван Гайдаров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ