Мехмед Дикме за зърното: Еврочиновниците май нещо се объркаха
Нещо се объркаха еврочиновниците за зърното в Европа. Тов акоментира Мехмед Дикме пред Нова тв.
Паралелно с увеличението на вноса и подпомагането от Европейски Съюз, би трябвало да се отпуши и откупуването на българско зърно. Това може да стане посредством основаването на интервенционна организация. Така при такива разтърсвания страната не с български, а с европейски пари да купи от пазара евтино зърно, с цел да вдигне цената, а пшеницата да бъде освободена когато има дефицит и парите да бъдат върнати в Брюксел, разяснява Дикме.
По думите му разноските за пшеница са били към 250 лв. на декар. " В Украйна разходът е 150 лв.. Само от 1 декар разликата е 100 лв. на декар. Себестойността у нас е по-висока. Украйна употребява торове и горива на по-ниски цени, както и неразрешени препарати за растителна отбрана. Тогава би трябвало това да се разреши и на българките производители. Европейски Съюз не слага украинските и българските производители в конкурентна среда. Спекулация е, че масларите ще банкрутират. Забраната на импорт не не разрешава преработката на украински слънчоглед. Митническият режим разрешава да се работи на ишлеме и да се изнесе за трети страни. Желанието им обаче е да срутен пазара и да купуват на допустимо по-ниски цени. Играта с украинците ще свърши и в случай че унищожим локалните производители, кой ще създава слънчоглед? Бизнесът с украинското зърно не е конкурентен ", уточни той.
Според него еврочиновниците са се объркали при вземането на съответни решения за възбраната на импорт на украинско зърно. " Да, Украйна е във война и би трябвало да ѝ се помогне, само че в това време нашата стопанска система и страна ни е по-мила. Трябва да мислим, че и България би трябвало да оцелее, тъй като войната съществено се отразява върху живота в България. Още преди 7-8 месеца трябваше да се вкара възбрана за вноса, само че по този начин няма да се реши случая. Европейски Съюз работи с два стандарта - пробва се да обезпечи на Холандия Белгия, Австрия суровина евтино, без да се интересува, че това ще повлияе на българския пазар. През България не минава директно пшеница. Имаме налична пшеница за две години, а слънчоглед за три години напред. България няма потенциал да го изнесе. Имаме ресурси към 5 млн. тона, а потенциалът на пристанищата за 10 месеца от остаряла годишна продукция е напълнен ", разяснява Дикме. И означи, че финансите на страната са в окаяно положение.
По думите му откакто стартира войната имаше цяла година без зърнен кулоар и имаше две годишни ресурси. " В един миг на пазара излезе два пъти по-голямо количество украинско зърно, в сравнение с е потреблението. Първо имаше недостиг, откакто нямаше експорт, две реколти сринаха пазара и смъкнаха цената надолу. Българските производители претърпяха тежки загуби поради ниските цени. Всеки търговец търси оптимално най-ниската цена, само че ние би трябвало да защитим българското. Има голям импорт на пшеница и слънчоглед. Голяма част от олиото по рафтовете е украинско - или е от слънчоглед от Украйна, или (не)рафинирано, бутилирано тук ", акцентира някогашният аграрни министър. И добави, че президентът би трябвало да съобщи властта на политиците, тъй като досега демонстрира, че не желае да има държавно управление, с цел да ръководи той.
Паралелно с увеличението на вноса и подпомагането от Европейски Съюз, би трябвало да се отпуши и откупуването на българско зърно. Това може да стане посредством основаването на интервенционна организация. Така при такива разтърсвания страната не с български, а с европейски пари да купи от пазара евтино зърно, с цел да вдигне цената, а пшеницата да бъде освободена когато има дефицит и парите да бъдат върнати в Брюксел, разяснява Дикме.
По думите му разноските за пшеница са били към 250 лв. на декар. " В Украйна разходът е 150 лв.. Само от 1 декар разликата е 100 лв. на декар. Себестойността у нас е по-висока. Украйна употребява торове и горива на по-ниски цени, както и неразрешени препарати за растителна отбрана. Тогава би трябвало това да се разреши и на българките производители. Европейски Съюз не слага украинските и българските производители в конкурентна среда. Спекулация е, че масларите ще банкрутират. Забраната на импорт не не разрешава преработката на украински слънчоглед. Митническият режим разрешава да се работи на ишлеме и да се изнесе за трети страни. Желанието им обаче е да срутен пазара и да купуват на допустимо по-ниски цени. Играта с украинците ще свърши и в случай че унищожим локалните производители, кой ще създава слънчоглед? Бизнесът с украинското зърно не е конкурентен ", уточни той.
Според него еврочиновниците са се объркали при вземането на съответни решения за възбраната на импорт на украинско зърно. " Да, Украйна е във война и би трябвало да ѝ се помогне, само че в това време нашата стопанска система и страна ни е по-мила. Трябва да мислим, че и България би трябвало да оцелее, тъй като войната съществено се отразява върху живота в България. Още преди 7-8 месеца трябваше да се вкара възбрана за вноса, само че по този начин няма да се реши случая. Европейски Съюз работи с два стандарта - пробва се да обезпечи на Холандия Белгия, Австрия суровина евтино, без да се интересува, че това ще повлияе на българския пазар. През България не минава директно пшеница. Имаме налична пшеница за две години, а слънчоглед за три години напред. България няма потенциал да го изнесе. Имаме ресурси към 5 млн. тона, а потенциалът на пристанищата за 10 месеца от остаряла годишна продукция е напълнен ", разяснява Дикме. И означи, че финансите на страната са в окаяно положение.
По думите му откакто стартира войната имаше цяла година без зърнен кулоар и имаше две годишни ресурси. " В един миг на пазара излезе два пъти по-голямо количество украинско зърно, в сравнение с е потреблението. Първо имаше недостиг, откакто нямаше експорт, две реколти сринаха пазара и смъкнаха цената надолу. Българските производители претърпяха тежки загуби поради ниските цени. Всеки търговец търси оптимално най-ниската цена, само че ние би трябвало да защитим българското. Има голям импорт на пшеница и слънчоглед. Голяма част от олиото по рафтовете е украинско - или е от слънчоглед от Украйна, или (не)рафинирано, бутилирано тук ", акцентира някогашният аграрни министър. И добави, че президентът би трябвало да съобщи властта на политиците, тъй като досега демонстрира, че не желае да има държавно управление, с цел да ръководи той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ