Какво е Страданието – съдба или избор?
Нещо повече за навика да се страда
Мнозина имат вяра, че страданието, претърпяно от тях, ги прави по -добри, по -чисти и по -духовни.
Имам неприятни вести за всеки, който мисли същото.
Бяхте излъгани.
Страданието единствено по себе си не прави никого по -чист, по -духовен и по -близо до небето.
Страданието се дава на човек с цел да разбере, че върви в неверна посока.
Страданието не е цел, а инструмент, навигатор, сигнално устройство. Но хората бъркат алармената система с колата. И си мислят, че в страданието можеш да отидеш някъде. Можете да си навлезете единствено в още по -голямо страдалчество!
Когато човек изпитва болежка, това е сигнал „ Промени обстановката “. Много елементарна система за сигнализация.
Например, една жена живее със брачна половинка си, който пие, унижава я, хойка и така нататък Страданието й подсказва да промени това. Но тя настойчиво продължава да живее с този, който й предизвиква страдания.
Също по този начин се самоубеждава, че безконечната й болежка е орден на гърдите. Че колкото повече страда, толкоз повече благополучие заслужава по -късно. Тя обаче заслужава повече премеждия. И нищо повече.
Друг образец – човек седи на работа, където не го правят оценка, заплащат малко, обезценяват. Страда. И той продължава да седи. И след това той споделя на потомците – какво знаете за живота! Аз страдах, само че устоях.
Като цяло в близост има доста образци.
Духовното израстване не стартира със страдалчество. Можете да страдате в продължение на година, две, осемнадесет или даже цялостен живот.
Духовният напредък стартира с въпроса „ Какво мога да направя, с цел да трансформира това? “
Но мишките не престават да ядат кактуса. Защото по този начин е в нашата просвета, в религията, в литературата.
Това се предизвиква – понесете болката, жертвайте се. За какво? За да получите съмнителния статут на мъченик и в края на живота си да няма с какво да се похвалите, с изключение на със страдалчество. Просто за системата е потребно да има толкоз комфортни жители.
Духовното израстване стартира от момента, в който осъзнаете, че страдате и желаете да измененията това. Няма значение дали сте страдали двадесет години или двадесет минути преди този миг на събуждане. Времето няма значение, нито количеството на вашите обрати.
Ако страдате в продължение на 20 години, това не демонстрира вашия подвиг, а че ви е мъчно да измененията нещо.
В духовния напредък има значение единствено едно: решението за смяна на обстановката и дейностите в тази посока.
© Глория Мур
