Реформистката общност в България не може да бъде разбита нито от Пеевски, нито от Борисов, нито от Радев
Нещо ме изненада в тази акция – а след 20+ години в българската политика това не е елементарно.
Изненада ме мащабът на грозната, брутална атака* против демократичната реформистка общественост в България. Не против водачите на Продължаваме Промяната-Демократична България. Не даже против партиите в обединението. Срещу Общността, против хората, българските жители, които поддържат концепциите, политиката, полезностите на тези партии.
Аз познавам хората от тази реформистка общественост – тези от центъра на София и тези от Кърджали, тези от Варна и тези от Сандански. Младите, с които свалихме последния кабинет „ Пеевски “ и старите, с които сме сваляли починалия Луканов и Виденов в тези две гладни зими. Познавах доста от тези, които към този момент не са измежду нас…
Да, тези хора са политическо малцинство, въпреки доста, много по-многобройно от днешната поддръжка за ПП-ДБ. И в някакъв смисъл са (сме) разнообразни. Защото са патриоти И европейци. Десни И съпричастни към мизерията, в която живеят доста българи. Мнозина са консервативни И абсолютно отдадени на човешките права на тези, които са в малцинство, които са разнообразни, неравнопоставени. Познават и ценят културата на народите от съветската империя И ненавиждат тиранията в Кремъл. Възхищават се на американската народна власт И презират недостойния резултат от рецесията, в която тя се намира. Разбират неоценимата стойност на европейския блян и на участието ни в обединена Европа И знаят, че Европейски Съюз би трябвало да е доста по-силен и добре ръководен от през днешния ден. Далеч не са съвършени, някои са безумно дразнещи, изключително като захапят фейсбук… Но съвършени хора няма.
Осъзнавам, че за политици, които умеят само да сърфират по пяната на популизма и пропагандните клишета, това е мъчно разбираема позиция. Но да не разбираш някого не значи да го мразиш и да опитваш да го мачкаш.
За следващ път сме очевидци на опит реформистката общественост в България да бъде смачкана, разрушена, отстранена от политическия развой. Тези опити не са от през вчерашния ден, на два пъти бяха даже сполучливи – с ужасни резултати (кабинета „ Орешарски “ и цялостното завземане на институциите при „ Борисов-3 “), само че за малко.
Този път опитът е по-мащабен – тъй като е безконтролно и цинично ориентиран към жителите, а не към водачите и структурите. Но този път залогът е и по-голям – тъй като водещи политически сили се изкушават да подхлъзнат европейското ни бъдеще я към Путин, я към Тръмп.
Стана много дълго пояснение за какво съм доста, доста мощно стимулиран да гласоподавам за ПП-ДБ, без значение от позволени неточности и забележими недъзи.
Посветил съм огромната част от последните две десетилетия, с изменчив и противоречив резултат, на единството и триумфа на реформистката общественост в България. Тя и до момента реализира доста, и има още доста какво да даде на обществото ни. И имам вяра, че тази офанзива ще я консолидира, а не разбие.
*И в случай че офанзивата идваше единствено от ДС-Ново Начало, или от разнообразни крайности, служещи директно и неприкрито на непознати ползи, нямаше да съм сюрпризиран. Но в нея се включиха водещи лица на ГЕРБ и персонално водачът на водещата групировка – господин Радев, доскорошното „ въплъщение на единството на нацията “…
*Текстът е оповестен във фейсбук профила на създателя. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
