Детелин Димитров: В Босна не съм виждал такава драма като украинската
Нещата станаха грозно същински! Този път и CNN не може да бъде упрекната в операции, защото в обществените медии се разгласяват материали в действително време. Гледам фрагментите в Ютуб от войната в Украйна и не мога да допускам. Умишлено премазани от танкове цивилни коли с хора вътре, разстреляни от упор фамилии от картечници на бронетранспортьори. Бога ми, това и в Босна не съм го виждал, предпоследната война в мирна Европа през 90-те години.
Не може да бъде, споделям си, това не е СПЕЦНАЗ, който Владимир Путин поздрави за героизма в Украйна! Това не са моите другари от Симин хан край Тузла, които с марш на скок за няколко часа превзеха летището в Прищина през 1999 година и го оставиха на генералите, които в този момент почтително стоят на килимчето пред Големия началник и гледат като ученика в именитата картина на Решетников " Опят двойка ".
Покрай сегашните господари на Кремъл, от ден на ден хора се опасяват от отговора на въпроса дали руснаците са като останалите естествени човешки същества. Говорил съм с същински бойци от СПЕЦНАЗ след Афганистан и Чечения. Нормални хора са, обичащи майка си, обичаната и децата, фамилията, приятелите и не на последно място родината. Изпълнявали войнския си дълг, съгласно суровите закони на специалността. Това са хора, които неведнъж са се сблъсквали със гибелта, само че не биха лишили съзнателно нечий живот, с изключение на на въоръжен зложелател против който са изправени. Тези хора са като нас, само че са хвърляни в огъня години наред, с цел да градят имиджа на Русия като велика мощ. Какво, по дяволите, се обърка, че по този начин да изтрещиш и да убиваш от упор мирни жители в името на величието на Русия?!
Великите сили са такива освен поради мащабите на териториите, които управляват, мощта на оръжието и силата на стопанската система си, а на първо място поради това, че откриват и са поръчител за спазването на интернационалния ред, с което останалите страни се преценяват.
А велика ли е Русия?
По територия е велика, само че за какво е алчна за още и още непознати земи?! Геополитолозите поясняват, че за продобиване на стратегически сухопътни коридори, буферни зони и прочие. И какво ще реализира с тези буферни зони, откакто основава буфер в сърцата на съседите, а рано или късно и в останалия свят.
Като нуклеарна мощ е велика и точно по тази причина беше конфигуриран в Кремъл сегашният му жител, с цел да сложи под надзор нуклеарните оръжия и да спре кражбите и контрабандата на червен живак и стратегически съставни елементи, за да не попаднат в ръцете на терористи, които да създадат атомна бомба с цел да шантажират свободния свят.
Неоспорими са триумфите на съветската просвета в галактическата сфера, до момента в който военно-промишленият комплекс на Русия извърши скок във военно-технологично отношение през последното десетилетие, само че постоянно силата и преимуществото на съветската войска са били стимулираните бойци и командири. А дали е по този начин и в сегашната война в братска Украйна?!
Като стопанска система, обаче, Русия не можа да превъзмогне суровинно-въглеродната си взаимозависимост и остана на равнището на приблизително развитите страни по големина на Брутният вътрешен продукт. Руският политически хайлайф не съумя да одобри нуждата от дълбоки стопански промени за разбиране на западния модел на саморегулиращи се пазарни връзки, нито на китайския модел на полулиберален пазар под обвивката на държавен капитализъм, което единствено по себе си е оксиморон, само че към този момент работи. Очакваните след Михаил Горбачов промени доведоха до смяна на формата, само че не и същността: от един модел на командна стопанска система, каквато беше социалистическата държавно-планова стопанска система, се мина към различен команден модел, на олигархично-бюрократичната стопанска система. Но, рано или късно, всяка командна стопанска система приключва на командно дишане...
Твърди се, че глобите на Запада са неефикасни и несправедливи. Неефикасни бяха досегашните, защото не засягаха елита, а несправедливи са по тази причина, че най-много ще ударят по елементарните хора. Но и гибелта е несправедлива. Виновни ли са украинците, че бяха вероломно нападнати и даже почтени деца са избивани?! В Украйна живее триста хилядна българска диаспора. Тя също няма да бъде пощадена от Кремъл, колкото и някои български бранители на националния интерес да се стараят да балансират сред съветските, американските и европейските ползи, забравяйки, че има всемирен полезности, сред които е и правото на живот. Когато на следващия ден се събудим в един по-мирен и обективен свят, ще се срамим ли още веднъж, че не сме били храбри да осъдим експанзията, войната, безмилостните и безсмислени убийства на мирни хора и деца?! Моля тези бранители ясно да артикулират в Народното събрание кой е българският народен интерес, само че не с аргумента, че не е нито съветски, нито американски, нито европейски. А какъв е, откакто България е пълновръстен член на НАТО и Европейски Съюз?
Войната в Украйна се задълбочава с всеки изминат ден
и нещата следва да станат трагични, колкото и да са самоотвержени надалеч по-слабо въоръжените украински бранители на отечеството. Войната в Украйна може непредвидимо да се трансформира в наш вътрешнополитически проблем, да раздруса още веднъж политическата ни система, да образува пъкъл хок нови обединения и да обезсмисли битката за промени, нов политически климат и господство на закона!
Вярно, не е елементарно да вземаш решения в среда на непрекъснати хибридни офанзиви, само че би трябвало да привикваме. Дори в мненията на най-хубавите ни геополитически анализатори виждам да се прокрадва желанието някак си да бъде открито опрощение за държанието на Кремъл. Защо би трябвало да го вършим, откакто съветски интелектуалци и елементарни хора по площадите в Русия се изправят самоуверено с цел да кажат не на войната?! Майката е реликва във усещането на съветския човек, а съветските майки желаят децата им да се върнат живи и здрави, а братоубийствената война да бъде неотложно прекъсната. Кремъл подцени това придвижване, а то ще се разраства от ден на ден със затъването във войната в Украйна. Ще стигне ли Кремъл до безумието да хвърли силите, които потушиха митингите в Казахстан против личния си народ? С нахлуването в Украйна, Кремъл влезе в път без излаз, по който потегли и през 1979 година в Афганистан. Границата беше прекрачена и оттук насетне режимът може да се крепи на власт единствено с репресии и да забави колкото може повече процесите на разпад на централизма, които рано или късно ще доведат до Русия на районите. /БГНЕС
Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ. Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС
Не може да бъде, споделям си, това не е СПЕЦНАЗ, който Владимир Путин поздрави за героизма в Украйна! Това не са моите другари от Симин хан край Тузла, които с марш на скок за няколко часа превзеха летището в Прищина през 1999 година и го оставиха на генералите, които в този момент почтително стоят на килимчето пред Големия началник и гледат като ученика в именитата картина на Решетников " Опят двойка ".
Покрай сегашните господари на Кремъл, от ден на ден хора се опасяват от отговора на въпроса дали руснаците са като останалите естествени човешки същества. Говорил съм с същински бойци от СПЕЦНАЗ след Афганистан и Чечения. Нормални хора са, обичащи майка си, обичаната и децата, фамилията, приятелите и не на последно място родината. Изпълнявали войнския си дълг, съгласно суровите закони на специалността. Това са хора, които неведнъж са се сблъсквали със гибелта, само че не биха лишили съзнателно нечий живот, с изключение на на въоръжен зложелател против който са изправени. Тези хора са като нас, само че са хвърляни в огъня години наред, с цел да градят имиджа на Русия като велика мощ. Какво, по дяволите, се обърка, че по този начин да изтрещиш и да убиваш от упор мирни жители в името на величието на Русия?!
Великите сили са такива освен поради мащабите на териториите, които управляват, мощта на оръжието и силата на стопанската система си, а на първо място поради това, че откриват и са поръчител за спазването на интернационалния ред, с което останалите страни се преценяват.
А велика ли е Русия?
По територия е велика, само че за какво е алчна за още и още непознати земи?! Геополитолозите поясняват, че за продобиване на стратегически сухопътни коридори, буферни зони и прочие. И какво ще реализира с тези буферни зони, откакто основава буфер в сърцата на съседите, а рано или късно и в останалия свят.
Като нуклеарна мощ е велика и точно по тази причина беше конфигуриран в Кремъл сегашният му жител, с цел да сложи под надзор нуклеарните оръжия и да спре кражбите и контрабандата на червен живак и стратегически съставни елементи, за да не попаднат в ръцете на терористи, които да създадат атомна бомба с цел да шантажират свободния свят.
Неоспорими са триумфите на съветската просвета в галактическата сфера, до момента в който военно-промишленият комплекс на Русия извърши скок във военно-технологично отношение през последното десетилетие, само че постоянно силата и преимуществото на съветската войска са били стимулираните бойци и командири. А дали е по този начин и в сегашната война в братска Украйна?!
Като стопанска система, обаче, Русия не можа да превъзмогне суровинно-въглеродната си взаимозависимост и остана на равнището на приблизително развитите страни по големина на Брутният вътрешен продукт. Руският политически хайлайф не съумя да одобри нуждата от дълбоки стопански промени за разбиране на западния модел на саморегулиращи се пазарни връзки, нито на китайския модел на полулиберален пазар под обвивката на държавен капитализъм, което единствено по себе си е оксиморон, само че към този момент работи. Очакваните след Михаил Горбачов промени доведоха до смяна на формата, само че не и същността: от един модел на командна стопанска система, каквато беше социалистическата държавно-планова стопанска система, се мина към различен команден модел, на олигархично-бюрократичната стопанска система. Но, рано или късно, всяка командна стопанска система приключва на командно дишане...
Твърди се, че глобите на Запада са неефикасни и несправедливи. Неефикасни бяха досегашните, защото не засягаха елита, а несправедливи са по тази причина, че най-много ще ударят по елементарните хора. Но и гибелта е несправедлива. Виновни ли са украинците, че бяха вероломно нападнати и даже почтени деца са избивани?! В Украйна живее триста хилядна българска диаспора. Тя също няма да бъде пощадена от Кремъл, колкото и някои български бранители на националния интерес да се стараят да балансират сред съветските, американските и европейските ползи, забравяйки, че има всемирен полезности, сред които е и правото на живот. Когато на следващия ден се събудим в един по-мирен и обективен свят, ще се срамим ли още веднъж, че не сме били храбри да осъдим експанзията, войната, безмилостните и безсмислени убийства на мирни хора и деца?! Моля тези бранители ясно да артикулират в Народното събрание кой е българският народен интерес, само че не с аргумента, че не е нито съветски, нито американски, нито европейски. А какъв е, откакто България е пълновръстен член на НАТО и Европейски Съюз?
Войната в Украйна се задълбочава с всеки изминат ден
и нещата следва да станат трагични, колкото и да са самоотвержени надалеч по-слабо въоръжените украински бранители на отечеството. Войната в Украйна може непредвидимо да се трансформира в наш вътрешнополитически проблем, да раздруса още веднъж политическата ни система, да образува пъкъл хок нови обединения и да обезсмисли битката за промени, нов политически климат и господство на закона!
Вярно, не е елементарно да вземаш решения в среда на непрекъснати хибридни офанзиви, само че би трябвало да привикваме. Дори в мненията на най-хубавите ни геополитически анализатори виждам да се прокрадва желанието някак си да бъде открито опрощение за държанието на Кремъл. Защо би трябвало да го вършим, откакто съветски интелектуалци и елементарни хора по площадите в Русия се изправят самоуверено с цел да кажат не на войната?! Майката е реликва във усещането на съветския човек, а съветските майки желаят децата им да се върнат живи и здрави, а братоубийствената война да бъде неотложно прекъсната. Кремъл подцени това придвижване, а то ще се разраства от ден на ден със затъването във войната в Украйна. Ще стигне ли Кремъл до безумието да хвърли силите, които потушиха митингите в Казахстан против личния си народ? С нахлуването в Украйна, Кремъл влезе в път без излаз, по който потегли и през 1979 година в Афганистан. Границата беше прекрачена и оттук насетне режимът може да се крепи на власт единствено с репресии и да забави колкото може повече процесите на разпад на централизма, които рано или късно ще доведат до Русия на районите. /БГНЕС
Детелин Димитров, външнополитически наблюдаващ. Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ