Колко прокълната може да е една подводница: Историята на съветската К-19, по прякор „Хирошима“
Нещастията на руската нуклеарна подводница К-19 могат да се впишат идеално измежду митовете и фолклора на мореплаването поради интензивния си неприятен шанс. Дори по време на построяването й, серия от странни произшествия сполитат служащите в корабостроителницата, на които е предоставено да създадат K-19 годна за корабоплаване.
В края на 50-те години на предишния век Съветският съюз бърза да настигне развиването на американските атомни подводници и K-19 е предназначенa да бъде първata от своя клас. Подводницата е оборудвана с нуклеарни балистични ракети, способни да нанесат тежки удари по бреговата линия на Съединени американски щати.
Проектът е от огромно значение, защото през 1961 година, когато подводницата прави първото си пътешестване, Студената война е на ръба да стане термоядрена. Строителството й напредва преждевременно, което води до 10 смъртни случая преди подводницата да бъде приключена в корабостроителницата на Северодновск в далечния север на Съюз на съветските социалистически републики.
Проект 658 – или подводница от хотелски клас по класификацията на НАТО – има сложен строителен интервал. Двама служащи умират при пожар, който избухва през 1958 година Шест дами умират от изпарения, отделени от лепило, употребявано за гумената обшивка на контейнер за вода. По време на зареждането на ракети един инженер е смачкан от ракетна тръба, а различен умира при чудноват случай, падайки сред две отделения вътре в подводницата.
След като през 1959 година K-19 е приета за годна за корабоплаване, проведена е гала по кръщаването й, с цел да се отпразнува най-новото достижение на Съветския съюз и гордостта на неговия флот.
Бившата първа дама Нанси Рейгън кръщава кораба USS Роналд Рейгън, 4 март 2001 година
През 1960 година, заради комплициране измежду екипажа, нуклеарният реактор на борда на подводницата стартира да работи зле, огъвайки един от контролните пръти. Ремонтът забавя първото пътешестване и някои членове на екипажа, в това число капитана, са намалени в служба.
Командването на К-19 тогава е обещано на капитан 1-ви сан Николай Владимирович Затеев, упорит и кадърен офицер, който получава ранно покачване от маршал Георгий Жуков, министър на защитата на Съюз на съветските социалистически републики.
След няколко теста съмнителното качество на структурата на K-19 стартира да си проличава. Корабът губи гуменото покритие от корпуса си и би трябвало да премине през спомагателен ремонт. По време на изпитателния интервал са докладвани няколко други неизправности, в това число наводнение на реакторното поделение. Всичко сочи за недостатъци в дизайна, само че защото корабът е в центъра на вниманието заради конкуренцията със Съединени американски щати във въоръжаването, доста от тези проблеми са подценени от високопоставените чиновници.
На 30 април 1961 година подводницата най-сетне е въведена в употреба. С екипаж от 139 души, K-19 също е и хазаин на разнообразни ракетници, реакторни офицери, торпедисти, лекари, готвачи, стюарди и няколко офицери наблюдаващи.
По време на първата си публична задача K-19 организира учения в Северния Атлантик, покрай южния завършек на Гренландия. На 4 юли 1961 година подводницата получава още една нередовност: огромен теч в реактора, който довежда до щета на охлаждащата система, което пък довежда до рисково повишение на температурата в дейната зона (сърцевината) на реактора. Освен тази евентуална злополука, радиосистемата на далечни дистанции е счупена, тъй че няма метод хората на борда да се свържат с Москва, с цел да ги посъветват по отношение на ситуацията им.
Реакторът е спрян, само че продължава да се нагрява, достигайки температура от 800 градуса: насочва се към детонация и би трябвало незабавно да се охлади. Капитан Затаев подрежда на инженерен екип непосредствено в реакторното помещение да сътвори спонтанна охладителна система, като отреже един от клапаните на реактора и го свърже към тръба за подаване на вода.
Мъжете са наясно с заплахите от радиацията, само че извършват заповедите, макар че на борда липсва съоръжение за сигурност. Високото равнище на радиация си дава своето и след сполучливия ремонт всички мъже, които са били част от инженерния екип, страдат от остра лъчева болест. В последна сметка те са приети в болница, само че всички почиват в границите на един месец…
Радиоактивна пара, съдържаща артикули от нуклеарното разделяне, освободена по време на отварянето на запечатаното реакторно помещение, е изтеглена във вентилационната система на кораба, замърсявайки до известна степен цялата подводница. Така всички стават застрашени от радиационно отравяне.
Поради този случай капитан Затаев приключва задачата и се насочва на юг с вярата да срещне другарска подводница, която би трябвало да бъде в бранша.
Пример за американски транспортен съд вид унищожител
Американски унищожител също приема сигнал за злополучие от К-19 и стартира да я следи. Американците оферират своята помощ, само че Затаев отхвърля, защото се опасява, че ще бъде считан за изменник в Съюз на съветските социалистически републики, наказване по-лошо от гибелта за един руски офицер. Той не може да разреши на американците да се допрян до първата руска нуклеарна подводница… само че екипажът му стартира да се тревожи. Очертава се протест и с течение на времето Затаев губи другите възможности си.
За благополучие на хоризонта се появява дизеловата S-270. Въпреки заповедите да останат на борда на K-19 и да изчакат транспортен съд за изтегляне да ги върне назад, капитанът изтегля екипажа в S-270.
Още 15 члена на екипажа умират през идващите две години. K-19 се връща в употреба няколко месеца след случая, само че неприятният шанс я следва до извеждането й от употреба през 1990 година
Подводницата взе участие в злополука през ноември 1969 година, с американската подводница USS Gato в Баренцово море, в която претърпява тежки вреди. А пожар няколко години по-късно лишава живота на още дванадесет моряка.
