Несъмнено най-приятната част от приготвянето на торта е примамливата миризма,

Несъмнено най-приятната част от приготвянето на торта е примамливата миризма, която се носи от фурната и изпълва целия дом. А още по-хубаво е, когато всички се съберат към масата, примамени от аромата и типа на изпечения сладкиш.

И в случай че сме фенове на вкусните печива и сме подготвени, приготвяйки ги, да опитвам, може да приемем един съвет от кухнята на италианците и да опитате нов самоуверен вид. Какъвто е тортата с лимончело и рикота. Със апетитен усет, с помощта на цитрусовите аромати, който в същото време е и мек и уравновесен поради кремообразната съставна част.

Подобно на маскарпоне, рикота е универсално сирене с доста приложения. То е меко, с прелестен мирис на прясно мляко. И елегантно добавя яркия лимонен усет.

Лимончело е втората съставна част, която придава специфичност на тази торта. Италианският лимонен ликьор нормално се употребява леден - постепенно, като дижестив. Често е съставна част на коктейли, сорбе и даже плодови салати. А хубавото е, че елементарно може да го приготвим и вкъщи.

Необходими са единствено лимони, захар, вода и водка. Нужно е само повечко време - най-малко месец, с цел да смесят добре съставките.

И с цел да създадем тази мечтана лимонова торта, ще ни трябват брашно, сода за самун, бакпулвер и малко сол. Всичко се смесва, до момента в който в обособена купа разрушаваме яйца и захар, до приемане на бледожълта и пухкава примес. Към нея прибавяме рикота, зехтин, лимончело, ванилия, лимонов сок и кора. Постепенно слагаме и брашнената примес (подробната рецепта на Allrecipes).

В авансово омазнена форма за кекс изсипваме полученото тесто и печем в загрята на 180 градуса фурна за към час. За свършек подготвяме глазура от пудра захар, лимончело, гъста сметана, лимонен сок и лимонова кора - с която заливаме тортата, откакто тя изстине изцяло.