Нервната енергия е батерия за целия механизъм на ума и

Нервната сила е батерия за целия механизъм на мозъка и тялото

В множеството случаи на физическо и умствено заболяване повода е амортизиране на нервите. Не всеки знае в каква степен да употребява силата на нервите във всекидневието и по какъв начин да я управлява. Много постоянно човек, който е благ, добродушен и любящ, раздава силата си на всеки, който го повика, до момента в който най-после се окаже с смутени и изхабени нерви. И същият този човек, в миналото благ, добър и вежлив, не може повече да продължава по този начин, тъй като когато запасите от сила са изчерпани, няма устойчивост, нито самообладание да приема нещата умерено. Тогава той става раздразним и комплициран, изтощен и демонстриращ непоносимост. Много постоянно това може да се назова корист с добротата, тъй като не постоянно раздаването е това, което дава отговор на потребностите на всекидневието. Понякога човек трансформира в пристрастеност пилеенето на сила в правенето на нещо или в непрекъснато говорене. Тази пристрастеност може да доближи до степен, в която въпреки да е изгубил голяма част от силата си, този човек продължава да намира задоволство в отдаването на още и още. В наличието му другите се усещат изтощени, тъй като до момента в който той се пробва да отдаде и дребното, което му е останало, неговата нервност и натегнатост се стоварва върху тях; по този начин те също се изнервят.

Нервното безсилие е причина освен за физическите заболявания – то води и до полуда. Една от главната причина както за физическите, по този начин и за умствените болести са обтегнатите, изхабените нерви. И макар всичките си качества, макар желанието да направи положително и да постъпи вярно, индивидът с изхабени нерви за своя изненада, бърка, тъй като е изгубил самодисциплината си. Неговите висши идеали не могат да му оказват помощ, неговото отношение и етични правила ще се окажат безполезни при неналичието на мощ на нервите, която дава всекиму способността да прави всичко това, което би трябвало да прави в света.

Липсата на трезвеност също води до нервно безсилие. В този смисъл всички алкохолни и опияняващи средства гълтам силата на нервите, изяждат я. Някой може да попита какво наслаждение намира човек в сходни неща и отговорът е същият – това е пристрастеност, пристрастеност като всичко това, което провокира моментно замайване, което възбужда нервите, кара човек да се усеща по-весел сега. Но в тази ситуация той зависи от нещо външно, а реакцията идва с отслабването на въздействието на упоителното средство. Тогава се усеща два пъти по-слаб и отпаднал отпреди и има потребност от два пъти повече от същото, с цел да бъде още веднъж толкоз радостен за няколко часа. Това продължава, до момента в който към този момент няма власт над тялото и мозъка си, а става плебей на средството, което взима. Само в такива моменти този човек има възприятието, че живее, а през другото време е трагичен. Това става негов свят, парадайс, неговият живот. Всяко прекалено възприятие на пристрастеност и яд, всеки блян към чувствени удоволствия и неспокойствие ограбва силата, силата и жизнеността на нервите.

Освен това всяко влияние, провокирано посредством гласа, думите или пеенето, е родено от нервната мощ. Цялата загадка на магнетизма е в нервите. Тайната на триумфа на общественика, на индивида, застанал на сцената или в концертната зала, е в неговата нервна мощ. Онзи, който си е извоювал име на добър юрист, постоянно има тази мощ, а тя е точно магнетизъм. Следователно симптом за обикновено здраве, физическо и умствено, е развиването на това влияние, основано от нервната мощ, което превзема всичко.

Силата дава още по-голяма мощ, слабостта води до още по-голяма уязвимост. Нормалното положение на нервите ни оказва помощ да оказваме влияние. Човек, чиито нерви са отслабени, даже и да има право, не може да го внуши на различен човек, тъй като му липсва мощ. Затова даже и да е прав, той няма да знае какво да прави. Липсва му силата да работи, да отбрани правото си.

Добре познатата ни система, при която пациентите се държат в лечебни заведения и в психиатрични клиники, в действителност ги прави пленници на заболяването. Атмосферата и самата мисъл за това, къде са, ги кара да се усещат заболели. Колкото и ефикасно да е лекуването, попадналият там човек получава усещането, че е вманиачен, че нещо не е наред с мозъка му. Цялата атмосфера внушава това. Освен това ще е доста по-мило от страна на обществото и фамилията, в случай че създадат по този начин, че в сходни спешни положения хората да получават грижи от своето семейство и другари, вместо да бъдат затваряни някъде, където всичко да им припомня за заболяването. Самият аз съм виждал доста случаи, в които родственици и другари са се грижели за болния, оказвайки му доста по-добра помощ от тази в болничното заведение.

Естествено някой може да каже, че лекуването изисква особено място, където има всичко належащо, както и доктор, който да следи положението на пациента, и че в по-големите градове това е единственият метод да се помогне в сходни случаи. Да, по този начин е, когато ситуацията е мъчно, само че когато има опция да се помогне, би трябвало да се помогне.

Много постоянно нервните болести биват лекувани с медикаменти. Не съществува обаче лекарство, което да помогне на нервите, тъй като нервите са най-естествената част от съществото на индивида, онази част, която е обвързвана и с физическия свят, и с менталния свят. Те са централната част на нашето създание. Няма по-добър лек за нервите от природата, почивката и спокойствието, тишината, вярното дишане, вярното хранене и наличието на човек, който да лекува с мъдрост. Ако последният схваща закона на средата и климатичните въздействия, както и въздействието на хората върху подобен пациент, той може да го излекува.

Нервната сила е нещо като батерия за целия механизъм на мозъка и тялото. В ментално отношение яснотата и положителното действие на нервния механизъм спомагат за това, да имаме ясни мисли, да задържаме мисълта си, да си представяме, да размишляваме и запомняме. А когато нервната система не е чиста, не помним, не разбираме, не можем да се концентрираме върху една мисъл – по този начин стартират да се демонстрират другите положения на умствено разстройство. За йогите нервната система в тялото съставлява центрове. Различните центрове са точки в нервната система, посредством които изживяваме интуитивно, усещаме, следим.

Идва ред на въпроса от кое място и по какъв начин да си набавим нервна сила. Нашите тяло и разум са батерия за тази мощ, те са построени от нея. Ние сме тази мощ. Магнетизмът на човешкото създание е доста по-силен от всичко друго на света. Няма драгоценен камък, цвете, плод или каквото и да е друго, което да има магията, която има индивида, стига да знае по какъв начин да я резервира, по какъв начин да поддържа себе си в това положение. Защото макар всички научни открития, свързани с радия, електроните и другите атоми, няма атом в света, по-сияен от атомите, изграждащи човешкото тяло, които го вършат привлекателно освен за човешкото око, само че и притеглят всички творения в природата. Конят служи на индивида, камилата носи товара му, тигърът му се подчинява, слонът следва командите му. Но когато изгуби своя дух, все едно губи солта си, а както се споделя в Библията: „ Вие сте солта на земята, а когато солта изгуби своя усет, с какво ще бъде осолена? ” Когато тялото и духът на индивида са по-сияйни от всичко друго, няма нещо, което да може да му даде повече дух. Самият той е дух.

От: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, изд. „ Шамбала “, 2012 година
Снимка: Hazrat Inayat Khan playing a Vina, 1910, bg.m.wikipedia.org