Нери Терзиева: Горе ще ме дърпат и от мюсюлманския, и от християнския рай
Нери Терзиева разрушава разпоредбите и наследените от соца клишета в Българска национална телевизия, като вкарва при започване на 90-те години стандартите на Си Ен Ен и другите западни медии. Тя имаше необикновен нюх по какъв начин да открива и да подтиква най-ценните качества на всеки, даже у тези, които други биха подминали, написа 168 часа.
„ Запознах се с Нери в Ефир 2, бях на 21 години, тъкмо тогава стартираше програмата – спомня си Георги Куртев. – Влязохме в старите стаи на нюзрума, тя стоеше права в ъгъла, правеха оперативка, бях покорен от метода, по който тя гледаше хората, от метода, по който ме погледна: „ Здравей, ти ли си Георги? “. Тя нямаше бариери към хората. Да видиш лицето на новините онлайн, да схванеш, че тя е безусловно земен, толкоз същински и самоотвержен човек, с толкоз доста топлота. “
По това време Канал 1 е формалният на Българска национална телевизия, като пред Шесто студио стоят служители на реда.
„ Ние бяхме в Седмо студио и влизахме по къси панталони, там нямаше защита, за Нери това бе късмет – спомни си Куртев. – Когато стана шеф на Ефир 2, кабинетите на шефовете на малкия екран бяха на десетия етаж. Тя собственоръчно откачи вратата от пантите и я махна.
Думите й бяха: „ Всеки би трябвало да може да идва при мен! “. Работехме в мъчно време, само че тя не искаше по никакъв метод да натоварва, искаше целият негатив да остава за нея, а целият позитив да отива за хората към нея.
Тя постоянно бе раздрана сред любовта, фамилията, работата. Дълги години пътуваше всеки ден. Като завърши в Българска национална телевизия, взема рейса за Пловдив и се прибира. Сутринта се качва на рейса за София. “
Според Куртев Нери за всички е била като майка.
„ Едно нещо запомних от нея – че би трябвало да приказваме в настоящо време, тъй като предишното към този момент е сътворено – споделя той. – Затова приказвам за нея в настоящо време. “
„ Тя в никакъв случай не искаше нещо от другите, постоянно плачеше сама “, добави Георги Куртев. Плаче и когато е уволнена от Българска национална телевизия. Куртев в никакъв случай няма да не помни този миг: „ Ние й казахме, че си тръгваме с нея, само че тя бе безапелационна: „ Не, стойте, тъй като създадохме нещо, което никой не е правил, и то би трябвало да се отстоява! И не тъжете, не тъгувайте, тъй като вие имате феновете, тези, които ще ви намерят по един или различен метод. Беше й доста тежко, Нери не очакваше този удар. “
Тогава, чувайки Хачо Бояджиев да я упреква и да афишира в ефир претекстовете си да я уволни, сърдит, Сашо Диков тръгнал да влезе непосредствено в студиото.
Искал да се разправя с него. Според Куртев градусът на напрежението е толкоз огромен, че е можело да се стигне и до пердах. Камен Алипиев беше още по-краен – съгласно него е имало заплаха Диков да разбие муцуната на Хачо. Но продуцентът спрял журналиста на вратата.
„ Когато Хачо излезе в коридора, стана доста сериозна драма, тъй като сипеше неистини против Нери. Бях превъртял, бях гневен, крещях с всичка мощ. Колегите, които излизаха от апаратните, не смееха да мръднат, стояха до вратите, беше трагична сцена “, описа Диков.
И неслучайно. Терзиева основава стандартите, че политиците не можеха да си разрешат да въздействат върху публицистите. „ Винаги е казвала, че когато фамилиарниченето сред публицисти и ръководещи се трансформира във родственост, това ще е един от сериозните проблеми, когато медиите няма да бъдат коректив “, добави Георги Куртев.
Той не си спомня нито един неин фиктивен диалог. „ Едно време имаше телефон за информации – 144. Обаждаш се и искаш телефон или адрес на дадена институция – даде за образец сътрудника й. – Отсреща вдигаше телефонист. Когато се обаждаше да изиска някакъв номер, тя влагаше цялото си внимание. Започваше, като се представяше коя е – при нея нищо не беше официално. “
Подобно е мнението и на журналиста Антон Стефанов, който Нери първо кани в „ По света и у нас “, а по-късно и в Ефир 2.
„ Нери е от хората, които не пазят занаята за себе си. Напротив – споделя той. – Раздава се и желае колкото се може повече чираци да станат майстори. Затова и оказва помощ на всеки.
Много известни през днешния ден публицисти са тръгнали под нейното майчинско крило. Тя е от учителите, които не се карат и не упрекват учениците, че не са се справили. Напротив. Така ти споделя нещата, че идващия път да не правиш същата неточност. Спокойният и мил звук, положителната дума са най-хубавият преподавател. Затова и всички толкоз доста я обичат. “
Антон Стефанов в никакъв случай няма да не помни първия си работен ден в „ По света и у нас “: „ Изстреля ме на репортаж. Имаше митинг във Военна академия „ Георги Раковски “. Каза: “ Отиваш! “. Нямах никакъв опит, а тя непосредствено ме пусна в дълбоките води. Тръгнах с колата и операторът ме попита: „ Ти взе ли касета? “. Тогава се ходеше с касети на фотоси, камерите не бяха цифрови като в този момент. Не бях взел, тъй като не знаех. Върнах се, взех касета и потеглих. Заснехме материала, инсталирах го и го излъчиха в „ По света и у нас “. Тя не ми се скара, че не съм взел касета, а ме насърчи, че първият ми репортаж е добър.
След това ме предложения да работя в Ефир 2 в предаването на Петко Георгиев „ Отвъд заглавието “. Там бях кореспондент дружно с Моника Янова, в този момент Станишева, и Татяна Ваксберг. Те към този момент имаха огромен опит в новините. “
Години по-късно, през 1997 година, двамата се срещат още веднъж, само че Антон Стефанов към този момент е в казармата.
„ Случката е доста показателна и разкрива каква беше Нери “, отбелязва той.
„ Вече приключил висшето си обучение, на 26 години отидох да извърша военния си дълг в школата за запасни офицери в Шумен – продължи Стефанов. – И до момента в който бях там, на посещаване във Военното учебно заведение пристигна висшият главнокомандващ – президентът Петър Стоянов. Естествено, с него беше и шефът на пресслужбата му Нери.
В цялата блъсканица успяхме да се забележим за малко. Но какво направи тя за мен? Без да знам, отишла при шефа на учебното заведение и поискала да ме освободи, с цел да ме заведе на обяд. Представяте ли си! Аз, боецът, ще отивам на ресторант с Нери. Естествено, полковникът незабавно издал заповед да ме освободят и аз напуснах рамките на поделението. Такъв човек беше Нери. Вършеше чудеса! Подаваше ръка! ”
Според него, макар че тя наподобява мощна, заболяването някак я прекършва.
„ Но все пак до последно помагаше – описа той. – От болничното заведение бе подготвена да помогне, тъй като аз я помолих да съобщи едни въпроси на Петър Стоянов и тя сподели, че ще го направи. Но тогава изобщо не допусках, че положението й е толкоз тежко.
Последният ми диалог с нея беше ден преди да почине. И през разум не минаваше, че това ще са последните ни думи. Говорихме за заболяването. Тогава й споделих, че всичко ще е наред. И че съм сигурен в това. И ще й притискам палци. А тя ми написа: „ Стискай палци, че от теб постоянно получавам духовна помощ, тъй като си добър! “. Уви, не съумях да й оказа помощ. Въпреки мощната ми религия. “
Според него Нери изживявала болките и неприятностите сама.
“Никога не се оплакваше, даже за заболяването си – споделя Антон Стефанов. – Не искаше никого да натоварва със своите проблеми. Такъв човек беше. “
„ Всеки прави неточности, само че тя е от хората, за които мъчно ще се сетиш къде тъкмо е сбъркала – споделя Георги Куртев. – Смяташе, че цялостен живот е разкъсвана сред два свята – турци и българи. Семейството й. Смееше се, че на оня свят ще е сред мюсюлманския и християнския парадайс. “
„ От двете страни ще ме дърпат, не знам къде ще отида “, шегувала се Нери.
Виж още:
