Неравенството в доходите между нациите нараства и западните страни не

" Неравенството в приходите сред нациите нараства и западните страни не съумяват да овладеят естествените и обществени рецесии. Междувременно Южна Корея, Япония и Турция излизат на напред във времето на интернационалната сцена с сполучливото си справяне с продължаващата пандемия на ковид ", написа Ихсан Акташ от в. „ Сабах ” в материал, преведен от БГНЕС. Ето какво твърди още той:
" Към края на Студената война НАТО загуби смисъла си. Оттогава обичайните съюзи се разпаднаха; ползите на Съединени американски щати и Европейския съюз се сблъскаха; Русия като нуклеарна мощ и Китай като икономическа мощ навлязоха на международната сцена; а в континентална Европа ислямофобията и расизмът започнаха да се усилват.
Средиземноморието и близкоизточният район се обрисуваха като главните полета на световната битка за власт. Тъй като салдото на силите се измества от Запад към Изток, геополитическото значение на тези страни, които имат въздействие в тези райони, беше обезпечено.
Докато администрациите на Съединени американски щати насочват вниманието си към Азиатско-Тихоокеанския район, Турция и Русия се обрисуват като двете съществени конкурентни сили в Средиземноморския басейн, Близкия изток и Кавказ.
Турция и Русия обаче се съревновават между тях посредством взаимно почитание и несъгласията постоянно приключват със съдействие при разрешаването на районни рецесии. И двете страни разчитат на надълбоко вкоренена държавна традиция. Докато Русия е по-млада страна спрямо Османската империя, Турция мина към съвременна страна по времето, когато империята беше най-слаба.
През последното десетилетие Турция преодоля поредност от национални и районни рецесии. След като администрацията на Обама разкри тактиката си за съдействие с терористичната група Отреди за отбрана на популацията (YPG) – сирийското отклонение на ПКК - Турция и Съединени американски щати се разделиха в Сирия.
През този интервал Турция попадна под офанзиви от ПКК, Ислямска страна и Гюленистката терористична група (FETÖ). Побеждавайки и трите терористични организации в страната и в чужбина, Турция будно укрепи структурата си на национална страна, като одобри самостоятелна външна политика.
Възходът на Турция съответства с рухването на континенталните европейски сили. Както проучва американският социолог Имануел Валерщайн, монополите на европейските сили във финансите, администрацията, медиите, технологиите и благородните метали са наранени от съществени проблеми.
Англия напусна Европейски Съюз, с цел да се освободи от общата регресия на европейския континент.
Междувременно въздействието на Турция продължава да се популяризира в района с помощта на динамичната си обществена конструкция, резистентност на стопански и политически рецесии, мощна военна мощност, вкоренена дипломатическа традиция и богато културно завещание.
Вероятно на интернационалните играчи ще им би трябвало известно време, с цел да оценят изцяло новия статут и авторитет на Турция. В това отношение позитивната преоценка на позицията на Турция в района може да служи като модел за Съединени американски щати и Израел.
Както арабският мъдрец от 14-ти век Ибн Халдун е писал: „ Миналото наподобява на бъдещето повече в сравнение с една капка вода наподобява на друга.