Спецсъдът работи по над 50 дела за корупция по високите етажи на властта
Непрекъснато се усилва броят на делата за корупция по високите етажи на властта, които преглежда Специализираният углавен съд. Срещу все по-високопоставени длъжностни лица прокуратурата повдига обвинявания, а те сядат на подсъдимата пейка. Данните регистрира заместник-председателят на Спецсъда арбитър Пламен Панайотов.
Магистратът напомни, че тези каузи се гледат от Специализирания съд от 2017 година, откакто Народното събрание одобри законодателни промени в тази посока. До края на 2018 година делата са били 25, а към днешна дата – над 50.
„ Практиката демонстрира, че тези каузи, които са свързани с по-малък брой подсъдими, завършват за интервал от 3 до 6 месеца. Съответно се апелират пред по-горната правосъдна инстанция. Има такива, които са свързани с обвинявания на министри и заместник-министри, прегледани са на първа и втора инстанция и към този момент са във Върховния касационен съд “, изясни арбитър Панайотов.
Той акцентира, че анализът на двугодишната правосъдна процедура демонстрира, че въпросите се вземат решение за относително къси периоди. „ Има и случаи, в които постановени присъди от Специализираният углавен съд не се апелират и влизат в действие “, изясни магистратът.
-->
Статистиката демонстрира, че прокуратурата завършва делата си в досъдебна фаса също в къси периоди. „ Това е позитивна наклонност, тъй като част от оценката за успеваемостта на правораздаването е неговата експедитивност, само че това не би трябвало да влия върху качеството на правораздаването “, регистрира арбитър Панайотов.
Голяма част от тези каузи обаче завършват с оправдателна присъда, а аргументите за това са няколко. Те варират от наредбите на закона, през метода на събиране на доказателства, до странични фактори – напън и въздействие, който магистратите се пробват да заобикалят. „ Една оправдателна присъда също е празненство на справедливостта, както и неоправдателна. Да, възприятието за правдивост в обществото е друго, само че не е укоримо да има оправдателни присъди, стига те да са законосъобразни “, безапелационен е арбитър Панайотов.
Статистиката демонстрира още, че от началото на актуалната година са отправени към 3 000 претенции за потребление на специфични разследващи средства . В нея влизат и делата за проведени незаконни групи, както и за закононарушения срещу републиката. Нараства броят на настояванията, отправени и от Антикорупционната комисия. Не всички обаче са почетени от съда.
От Спецсъда регистрират още завишаване на делата за незаконни групи, занимаващите се с разпространяване на наркотични субстанции, както и такива за трафик на хора. От там сигнализират и за един проблем – несъответствието в броя на магистратите в Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Съдиите са едвам 18, а държавните обвинители към 70. „ Ако не се усили потенциалът, изцяло действително е да се стигне до „ боксуване “ на каузи, до тяхното закъснение “, сигнализира арбитър Пламен Панайотов.
Магистратът напомни, че тези каузи се гледат от Специализирания съд от 2017 година, откакто Народното събрание одобри законодателни промени в тази посока. До края на 2018 година делата са били 25, а към днешна дата – над 50.
„ Практиката демонстрира, че тези каузи, които са свързани с по-малък брой подсъдими, завършват за интервал от 3 до 6 месеца. Съответно се апелират пред по-горната правосъдна инстанция. Има такива, които са свързани с обвинявания на министри и заместник-министри, прегледани са на първа и втора инстанция и към този момент са във Върховния касационен съд “, изясни арбитър Панайотов.
Той акцентира, че анализът на двугодишната правосъдна процедура демонстрира, че въпросите се вземат решение за относително къси периоди. „ Има и случаи, в които постановени присъди от Специализираният углавен съд не се апелират и влизат в действие “, изясни магистратът.
-->
Статистиката демонстрира, че прокуратурата завършва делата си в досъдебна фаса също в къси периоди. „ Това е позитивна наклонност, тъй като част от оценката за успеваемостта на правораздаването е неговата експедитивност, само че това не би трябвало да влия върху качеството на правораздаването “, регистрира арбитър Панайотов.
Голяма част от тези каузи обаче завършват с оправдателна присъда, а аргументите за това са няколко. Те варират от наредбите на закона, през метода на събиране на доказателства, до странични фактори – напън и въздействие, който магистратите се пробват да заобикалят. „ Една оправдателна присъда също е празненство на справедливостта, както и неоправдателна. Да, възприятието за правдивост в обществото е друго, само че не е укоримо да има оправдателни присъди, стига те да са законосъобразни “, безапелационен е арбитър Панайотов.
Статистиката демонстрира още, че от началото на актуалната година са отправени към 3 000 претенции за потребление на специфични разследващи средства . В нея влизат и делата за проведени незаконни групи, както и за закононарушения срещу републиката. Нараства броят на настояванията, отправени и от Антикорупционната комисия. Не всички обаче са почетени от съда.
От Спецсъда регистрират още завишаване на делата за незаконни групи, занимаващите се с разпространяване на наркотични субстанции, както и такива за трафик на хора. От там сигнализират и за един проблем – несъответствието в броя на магистратите в Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Съдиите са едвам 18, а държавните обвинители към 70. „ Ако не се усили потенциалът, изцяло действително е да се стигне до „ боксуване “ на каузи, до тяхното закъснение “, сигнализира арбитър Пламен Панайотов.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ