Честваме Бабинден, ето какви са традициите
Бабинден е един от най-важните женски празници
На 8 януари съгласно националната традиция се чества Бабинден – празник в чест на бабата акушерка, която в миналото е пособия при раждане в селата.
Бабинден е един от най-важните женски празници в българския национален календар, отдаден на дамите, които са „ бабували “ на родилките, и на младите майки. Обичаите през този ден показват почитание към възрастните дами, които са посрещали нов живот в домовете на младите фамилии. Макар че празникът има езически корени и се свързва с далечните праславянски времена, той остава жив и мощно уважаван даже през Възраждането. Днес, въпреки някои от ритуалите да са изгубени, празникът продължава да бъде мотив за забавление и смях, изключително измежду възрастните.
Рано сутринта, още преди изгрев, майките на дребни деца – от една до три години – отиват до чешмата, с цел да налеят прясна вода. Водата се назовава със здравец или филиз босилек за здраве. Жените носят сапун и нова забрадка и се насочат към дома на бабата – акушерката, която ги е помогнала при раждането.
Обредното поливане се прави в градината под плодно дърво, на дръвника или на стълбите на дома. Жените подават сапун на бабата, поливат я да се измие и я подаряват с нова забрадка. С жест на благословия бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, с цел да бъдат плодовити и да раждат леко. Тя закичва младите булки с китка здравец, завързана с „ мартеничка “, като знак на здраве и плодовитост.
Празникът включва и моменти на закачки и пожелания. Докато се полива, бабата постоянно хвърля шепи вода нагоре и подскача три пъти, като споделя:
„ Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! “
След поливането дамите подаряват на бабата облекла като ризи и чорапи, а тя на собствен ред завързва червено-бяла нишка със сребърна монета на дясната ръчичка на децата, които е „ хванала “. Това се счита за знак на благословия и протекция.
Вярва се, че на Бабинден водата, минала през ръцете на бабата, има пречистваща мощ. Тя измива лицата на децата, с цел да бъдат здрави и щастливи. Традицията е комбинация от обредност и нематериалност, символизираща благодарността към акушерката за нейната роля при раждането.
От 21 януари 1951 година е разгласен за формален Ден на родилната помощ и се уважава от акушер-гинеколозите и медицинските експерти.
На 8 януари съгласно националната традиция се чества Бабинден – празник в чест на бабата акушерка, която в миналото е пособия при раждане в селата.
Бабинден е един от най-важните женски празници в българския национален календар, отдаден на дамите, които са „ бабували “ на родилките, и на младите майки. Обичаите през този ден показват почитание към възрастните дами, които са посрещали нов живот в домовете на младите фамилии. Макар че празникът има езически корени и се свързва с далечните праславянски времена, той остава жив и мощно уважаван даже през Възраждането. Днес, въпреки някои от ритуалите да са изгубени, празникът продължава да бъде мотив за забавление и смях, изключително измежду възрастните.
Рано сутринта, още преди изгрев, майките на дребни деца – от една до три години – отиват до чешмата, с цел да налеят прясна вода. Водата се назовава със здравец или филиз босилек за здраве. Жените носят сапун и нова забрадка и се насочат към дома на бабата – акушерката, която ги е помогнала при раждането.
Обредното поливане се прави в градината под плодно дърво, на дръвника или на стълбите на дома. Жените подават сапун на бабата, поливат я да се измие и я подаряват с нова забрадка. С жест на благословия бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, с цел да бъдат плодовити и да раждат леко. Тя закичва младите булки с китка здравец, завързана с „ мартеничка “, като знак на здраве и плодовитост.
Празникът включва и моменти на закачки и пожелания. Докато се полива, бабата постоянно хвърля шепи вода нагоре и подскача три пъти, като споделя:
„ Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! “
След поливането дамите подаряват на бабата облекла като ризи и чорапи, а тя на собствен ред завързва червено-бяла нишка със сребърна монета на дясната ръчичка на децата, които е „ хванала “. Това се счита за знак на благословия и протекция.
Вярва се, че на Бабинден водата, минала през ръцете на бабата, има пречистваща мощ. Тя измива лицата на децата, с цел да бъдат здрави и щастливи. Традицията е комбинация от обредност и нематериалност, символизираща благодарността към акушерката за нейната роля при раждането.
От 21 януари 1951 година е разгласен за формален Ден на родилната помощ и се уважава от акушер-гинеколозите и медицинските експерти.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ