Да се погрижим за захапката на кучето
Неправилната захапка на кучето е един от най-големите проблеми при любимеца. Тя пречи на качествата ухапване, носене и дъвчене на храната. Освен това зъбите, които не са издадени и са отвън естествената класификация, могат да наранят меките тъкани в устата.
Захапката при кучето се дефинира от вярното срещане на горните и долните резци при затворена уста. В идеалния случай горните резци срещат долните, като напълно малко ги покриват. Подобна захапка се назовава захапка на резците.
При най-често срещаната захапка при кучетата резците се срещат борд до борд. Нарича се равна оклузия. Тя обаче е надалеч от визиите за идеална оклузия, защото контактът борд до борд води до по-бързо изхабяване на зъбите.
Всяка порода има избран стандарт за вярна захапка. Повечето от неправилните захапки са разследване на генетични фактори. Те са наследствени и дефинират растежа на горната и долната челюст. В други случаи повода може да се крие ретениран - арестуван млечен зъб. Той измества израстващия непрекъснат отвън линията.
Има три типа неправилни захапки. Първият е прихлупващата захапка (горна прогнатия). При нея горната челюст е издадена напред и при ухапване горните резци покриват долните, само че без досег. Проблемът може да се поправя и самичък при дребните кученца, изключително в случай че прихлупването е минимално отдалечено. Подобрение може да се чака до десетия месец, когато растежът на челюстите стопира.
Когато горна прогнатия е мощно изразена, кучетата нормално имат проблеми. При нея непрекъснатите зъби нараняват меките тъкани на устата, което изисква лекуване.
Друг тип неправилна захапка е противоположната - долна прогнатия. При нея долната челюст е издадена. При късомуцунестите породи като булдозите и мопсовете да вземем за пример се приема за естествена.
Най-лошия тип неправилна захапка е кривата уста. При нея едната половина на челюстта пораства по-бързо от другата. По този метод устата се изкривява, което пречи съществено на хващането и дъвчене на храна.
Проблемът може да се диагностицира от ветеринарния доктор на втория и третия месец от раждането. Хубавото е, че в доста случаи лекуване не е належащо. Нужно е единствено изваждане на проблематичните зъби или посредством ортодонтски процедури, като понижаване височината на някои от зъбите.
