Неповторимото изящество на най-популярните и обичани пиеси на Уилям Шекспир

Неповторимото великолепие на най-популярните и обичани пиеси на Уилям Шекспир оживяват в текстове, подобаващи даже за деца, в новото превъзходно издание от известната британска писателка и поетеса Едит Несбит (ИК „ Сиела “). 

Публикувана за пръв път при започване на XX век, на български книгата излиза в превод на Кристина Димитрова и допълнена с истинските илюстрации на художника Дамян Дамянов, който прибавя своята образна интерпретация към пиесите на гениалния бард, поместени в изданието. 

Насочена към всекиго, който има предпочитание да се потопи в необятния океан на творчеството на най-великия драматург в международната история, „ Красиви истории от Шекспир “ е пояснение в обич към ефирните страсти, непреходните послания и финото духовитост, които бардът закодира в своите текстове. 

Във тип, който даже децата да схванат и заобичат, Едит Несбит преразказва занимателните случки в „ Сън в лятна нощ “ и „ Укротяване на опърничавата “, моралните уроци в „ Хамлет “ и „ Макбет “, емблематичната любовна история на „ Ромео и Жулиета “, както и още доста превъзходни пиеси като „ Бурята “, „ Отело “ и „ Много звук за нищо “.

Определяни като „ най-богатите, най-чистите, най-красивите, които простосмъртният талант в миналото е създавал “, творбите на Шекспир не принадлежат на дадена ера, а на всички времена. С помощта на умелото перо на Едит Несбит техните послания за повече доброта, съчувствие, благотворителност, същинска храброст и обич изкристализират блестящо и отчетливо, поднесени с внимание за всички читатели. 

Допълнена с увод от авторката, биография на Шекспир и бонус глава с някои от най-запомнящите се и знакови цитати от творбите му, „ Красиви истории от Шекспир “ е самобитна антология към творчеството на драматурга, изваял основите на литературата, каквато я познаваме.

 А с помощта на изданието нови и нови генерации читатели ще (пре)открият хубостта на Шекспировия език и непреходните му послания, останали и до през днешния ден честен компас в криволичещите пътища на човешката душа. 

* * *
Илюстрация към " Бурята ".
Из „ Красиви истории от Шекспир “ на Едит Несбит
БУРЯТА
Просперо, херцогът на Милано, бил грамотен и ученолюбив човек, който живеел измежду книгите си, оставяйки ръководството на страната в ръцете на брат си Антонио, на който имал цялостно доверие. Доверието обаче било несправедливо, тъй като Антонио желаел самият той да се възкачи на престола, и в случай че хората не обичали брат му толкоз доста, той щял да го убие, с цел да реализира задачите си. Все отново благодарение на върлия зложелател на Просперо – Алонзо, краля на Неапол, съумял да се домогне до херцогството дружно с всичките му почести, власт и благосъстояния. Отвели Просперо във вътрешността в морето и когато се отдалечили задоволително от брега, го натикали в дребна лодка без такелаж, мачта или платна. В изблик на безчовечност и злоба качили и дребната му щерка Миранда (която нямала и три години) в лодката при него и отплавали, оставяйки ги на произвола на ориста.

Ала един човек от двора на Антонио бил правилен на същинския си стопанин – Просперо. Било невероятно да избави херцога от враговете му, само че имало по какъв начин да му напомни за своята лоялност. И по този начин, този заслужен аристократ, чието име било Гонзало, скрито оставил в лодката прясна вода, хранителни запаси, облекла и това, което Просперо ценял най-вече от всичко: част от скъпоценните му книги.

Лодката била изхвърлена на крайбрежията на един остров и Просперо и дребната му щерка излезли на сушата живи и здрави. Този остров бил обаян и от години бил под властта на вещицата Сикоракса, която била затворила в дънерите на дърветата всички положителни духове там. Тя умряла малко преди Просперо да бъде изхвърлен на тези крайбрежия, само че духовете, измежду които Ариел бил най-главният, към момента били заточени в пандизите си.

Просперо бил огромен вълшебник, защото съвсем непрекъснато изучавал магия в годините, когато оставил брат му да поеме делата на Милано. Благодарение на уменията си съумял да освободи пленените духове, само че въпреки всичко ги подчинил на волята си и те станали по-предани жители, в сравнение с били хората му в Милано. Той се отнасял с тях благосклонно, стига да изпълнявали нарежданията му, и упражнявал властта си над тях рационално и заслужено. Само към едно творение сметнал, че би трябвало да се държи сурово: това бил Калибан, синът на злата остаряла магьосница, обратно, уродливо страшилище, което представлявало ужасна панорама и било порочно и грубо.

Когато Миранда се трансформирала в очарователна госпожица, Антонио и Алонзо дружно със Себастиан, неговия брат, и Фердинанд, неговия наследник, се оказали в морето със остарелия Гонзало и корабът им доближил острова на Просперо. Просперо, който бил наясно с това, чрез изкуството си провокирал страховита стихия и даже моряците на борда решили, че са обречени. Най-напред принц Фердинанд попаднал в морето и татко му в тъгата си решил, че се е удавил. Ариел обаче го извел на брега жив и здрав. Останалите членове на екипажа, въпреки да били изхвърлени зад борда, също се озовали невредими на разнообразни елементи от острова, а хубавият транспортен съд, за който всички считали, че се е разрушил, бил закотвен в пристанището, където Ариел го бил оставил. Ето на такива чудеса били способни Просперо и неговите духове.

Докато бурята към момента бушувала, Просперо посочил на щерка си прелестния транспортен съд, полюшващ се в плитчините, и ѝ обяснил, че е цялостен с живи човешки същества като тях. Обхваната от съчувствие за живота им, тя го помолила да потуши бурята, която бил провокирал. Баща ѝ споделил да не се опасява, защото възнамерявал да избави всеки един от тях.

И тогава за първи път ѝ разказал историята на неговия и нейния живот и че бил предизвикал тази стихия, с цел да попаднат в ръцете му неговите врагове Антонио и Алонзо, които били на борда.

След края на историята ѝ направил проклинание за сън, тъй като Ариел доближил, а той имал задача за него. Ариел, който мечтаел да е изцяло свободен, недоволствал, задето се постанова да робува, само че откакто заплашително бил подсетен за всички премеждия, претърпени по време на господството на Сикоракса, и за дължимата признателност към господаря, поставил завършек на тези премеждия, той престанал да се оплаква и правдиво заречен да извърши всяка заповед на Просперо.

– Направи го – рекъл Просперо – и след два дни ще те освободя.

После споделил на Ариел да одобри облика на морска русалка и го пратил да търси младия принц. А Ариел, незабележим за Фердинанд, се носел край него и пеел:
Върху пясъците златни,феи, елфи, бързо тук!Със придвижвания приятнипридружете всеки тон!Дайте си в този момент ръка,поклонете се такаи с целувката ви, ето –стихва, гледайте – морето!Колко свежа утринта е!Нейде дворско куче лае…
Фердинанд последвал вълшебната ария, която станала тържествена, а думите породили тъга в сърцето и сълзи в очите му, тъй като гласели:
Дванайсет лакти под водатагробът на татко ти прикрит е:чист корал са му ребрата,бисер бял са му очите –стана тялото му клетоскъпоценност във морето!Чуй, звънят му в гальовен ройнимфите за упокой!Дин! Дан! Дин! Дан!
И по този начин, пеейки, Ариел завел омаяния принц при Просперо и Миранда. Тогава – ето! – всичко се случило, както Просперо желал. Миранда, която, доколкото помнела, в никакъв случай не била виждала друго човешко създание с изключение на татко си, погледнала младия принц с страхопочитание в очите и с обич в сърцето.

– Аз бих могла да кажа – рекла тя, – че той е господ, тъй като нищо земно така хубаво не знам!III

А Фердинанд, който съзерцавал хубостта ѝ с учудване и екстаз, възкликнал:

– Несъмнено това ще е богинята, която услаждаха тез звуци!

Той даже не опитал да скрие пристрастеността, която тя пробуждала у него, тъй като едвам били разменили няколко реплики, когато се заклел да я направи своя кралица, в случай че тя желае. Ала Просперо, въпреки тайничко да се радвал, се престорил на засегнат.

– Дошъл си тук като разузнавач – споделил той на Фердинанд. – Ще окова нозете ти за врата, ще се храниш с миди, сухи корени и черупки и ще пиеш морска вода. Последвай ме.

– Не – викнал Фердинанд и извадил меча си. В същия този момент обаче Просперо го омагьосал и той се вкаменил като скулптура, а ужасената Миранда се примолила на татко си да се смили над нейния обичан. Той обаче изрично отказал и предиздвикал Фердинанд да го последва към тъмницата си. Там упълномощил на принца да струпа на купчина стотици тежки дънери, а Фердинанд търпеливо се подчинил, вярвайки, че съчувствието на прелестната Миранда си заслужава напъните. Тя от съчувствие била подготвена да му помогне с тежката работа, само че той не º разрешил. И въпреки всичко не можел да крие, че е влюбен в нея, а тя при тези думи възторжено дала обещание да стане негова брачна половинка. Тогава Просперо го освободил от робството му и признателен, дал единодушието си да се венчаят.

– Вземи я – рекъл той. – Твоя е.

Междувременно в друга част на острова Антонио и Себастиан заговорничели да убият Алонзо, краля на Неапол, тъй като, щом Фердинанд бил мъртъв – както считали, – след гибелта на Алонзо Себастиан щял да се възкачи на престола. Двамата щели да изпълнят нечестивата си цел, до момента в който жертвата им спяла, в случай че Ариел не я бил събудил в точния момент.

Духът им погодил редица номера. Веднъж устроил угощение пред тях и таман когато щели да се включат в него, той им се явил посред гръмотевици и светкавици във тип на харпияI и банкетът липсващ. После Ариел ги порицал за греховете им и също липсващ.

Просперо чрез своята магия привлякъл всички в една горичка пред пещерата му, където те чакали, разтреперени и обезпокоени, и най-накрая горчиво се разкайвали за греховете си.

Просперо решил да прибегне до магията си за един финален път.

– И по-късно – споделил той – вълшебната си пръчка аз ще счупя, а своите книги ще хвърля във морето. Тогава той направил по този начин, че във въздуха да зазвучи неземна музика, и се явил пред тях в същинския си образ на херцог на Милано. Тъй като те се разкаяли, той им дал прошка и им разказал историята на живота си от момента, в който те безсърдечно оставили него и дребната му дъщеричка на милостта напразно и вълните. Алонзо, който, наподобява, най-силно от всички се разкайвал за злодеянията си в предишното, оплакал загубата на своя правоприемник. Ала Просперо дръпнал една завеса и им разкрил Фердинанд и Миранда, които играели на шах. Каква единствено била насладата на Алонзо, когато още веднъж видял сина си! А щом чул, че очарователната госпожица, с която Фердинанд играел на шах, е щерка на Просперо и че младежите са сгодени, рекъл:

– Подайте ми ръцете си и дано в тъга до гроб живее всеки, който не ви желае благополучие!

И по този начин, всичко приключило щастливо. Корабът бил на несъмнено място в пристанището и на идващия ден всички дружно отплавали за Неапол, където Фердинанд I Харпиите в древногръцката митология са богини напразно, изобразявани като птици с женски глави и Миранда щели да се оженят. Ариел им обезпечил умерено море и попътен вятър, а на сватбата бликала нестихваща наслада.

После Просперо, след дългогодишно неявяване, се върнал назад в личното си херцогство, където преданите му жители го приветствали с екстаз. Той към този момент не практикувал магическото изкуство, само че живеел щастливо, и то освен тъй като възвърнал предходното си състояние, а най-много тъй като не потърсил възмездие. Вместо това, когато най-заклетите му врагове зависели от неговото снизхождение, той благородно им дал прошка за сторените несгоди.

Що се отнася до Ариел, Просперо го направил свободен като вятъра, с цел да може да се скита, където пожелае, и нехайно да пее омайната си ария:
 Със пчелите смуча сок, спя във мака сън бездънен,сутрин мия се с млечок и излитам – свят необятен,– щом за есен пристигна период.Весело време настъпва за меневсичко ме среща със мирис и цъфтене!Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.