Документи потвърждават българския характер на Илинденско-Преображенското въстание
Непоказвани документи и фотоси разрушават легенди, свързани с Илинденско-Преображенското въстание.
„ Те съдържат много скъпа информация, включително способна да обърне досегашните тези на историографията, включително и нашата. Изпускам, това което настояват в Скопие, тъй като там фалшификацията е цялостна, както излиза наяве и от документите “, изясни Евгений Еков, основен специалист в „ Централен държавен списък “ на Държавната организация „ Архиви “, пред БГНЕС.
Еков изяснява, че тези документи са от фондовете на членове на основния щаб на въстанието Анастас Лозанчев, Дамян Груев, Михаил Герджиков, както и от фондове на Македонските патриотични организации и на Иван Михайлов. Те са свързани с метода, по който е взето решението за оповестяването на Илинденско-Преображенското въстание през януари 1903 в Солун, за помощта, която оказва българската страна при подготовката и повдигането на въстанието, също по този начин за някои от ръководителите и четите, които вземат участие в него.
„ Основният мит е, че въстанието не е българско, а е македонско по етнически темперамент. Вторият мит е, че българската страна няма никакво присъединяване в неговата подготовка и осъществяване. Третият мит е, че става дума за две въстания – Илинденско на македонците и Преображенско – на тракийците “, изброява специалистът и продължава: „ Четвъртият мит е, че България надали не е загърбила последствията от това въстание, което не е по този начин “, акцентира Еков.
Това се потвърждава от документите на тайния кабинет на княз Фердинанд I, които не са показвани до момента, само че дават друга от изкривената от идеологеми „ история “, твърдяща, че князът е бил леден и е загърбил съдбините на българите в Македония и Тракия.
„ Един от документите потвърждава директната връзка на българската страна, съответно на министъра на войната ген. Стефан Паприков при взимане на решението за въстанието. Това е част от доклад на ръководещия княжеското комерсиално агентство в гр. Сяр, който разказва, че решението се взима посредством и на едно писмо, изпратено от министъра на войната до участниците в конгреса на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/, с което той дава обещание подкрепяне на въстаниците от страна на подчиненото му министерство, Княжество България. Че това не е празно заричане излиза наяве от едно писмо изпратено до пунктовия шеф на вътрешната организация в Бургас от основния редактор на в. „ Вечерна поща “, занесено от кап. Червеняков, който е персоналният адютант на ген. Паприков. Той отива в Бургас, с цел да отвори складовете и да даде на въстаниците 200 пушки “Бердана “ с 60 000 патрона и пушки „ Манлихер “ с 6000 патрона “, сподели Еков и акцентира, че с този жест на ген. Паприков е въоръжено ударното ядро на въстаниците в Одринския революционен окръг.
Заради тази негова постъпка ген. Паприков е заставен да си подаде оставката, само че делото към този момент е свършено.
Този факт е изключително индикативен за всички, които настояват, че Илинденско-Преображенското въстание е било самостоятелно дело единствено на вътрешните дейци и то става без помощта, само че и макар българската страна. Теза, която е съществена в писанията на историчарите от Скопие. Фактите и непокътнатите документи приказват тъкмо противоположното, съобщи Еков.
Той напомни, че във въстанието вземат участие над 20 000 души, като 10 000 от тях умират в сраженията.
„ Освен четите, които са постоянна настоящата армия на Вътрешната организация, една огромна част са милиции, подготвени в навечерието на въстанието – селяни и жители, които са били готови за този миг. Въстаниците са си служили главно с пушки и бомби, които са били произвеждане на няколко работилници-бомболярници и са употребявали за отбиване на нападенията на турската армия, която е била добре оборудвана и ги е превъзхождала с въоръжение и мощ. Срещу тях се изправя 50 000 постоянна турска войска, въоръжена с най-модерното за времето си оръжие. Срещу въстаниците работят освен турски военни кораби, само че и една съветска ескадра, която през нощта с мощни прожектори от корабите си осветява горите, с цел да не може въстаниците да се придвижват от един регион в различен. Факт, който комфортно се пропуща “, споделя той.
„ Разрушени са няколкостотин села и градове и 30 000 души търсят избавление в свободната част на Княжество България. От непоказваните до момента документи излиза наяве, че майката на Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орленска отделя персонални средства за посрещане и прехрана на бежанците “, уточни той.
„ Те съдържат много скъпа информация, включително способна да обърне досегашните тези на историографията, включително и нашата. Изпускам, това което настояват в Скопие, тъй като там фалшификацията е цялостна, както излиза наяве и от документите “, изясни Евгений Еков, основен специалист в „ Централен държавен списък “ на Държавната организация „ Архиви “, пред БГНЕС.
Еков изяснява, че тези документи са от фондовете на членове на основния щаб на въстанието Анастас Лозанчев, Дамян Груев, Михаил Герджиков, както и от фондове на Македонските патриотични организации и на Иван Михайлов. Те са свързани с метода, по който е взето решението за оповестяването на Илинденско-Преображенското въстание през януари 1903 в Солун, за помощта, която оказва българската страна при подготовката и повдигането на въстанието, също по този начин за някои от ръководителите и четите, които вземат участие в него.
„ Основният мит е, че въстанието не е българско, а е македонско по етнически темперамент. Вторият мит е, че българската страна няма никакво присъединяване в неговата подготовка и осъществяване. Третият мит е, че става дума за две въстания – Илинденско на македонците и Преображенско – на тракийците “, изброява специалистът и продължава: „ Четвъртият мит е, че България надали не е загърбила последствията от това въстание, което не е по този начин “, акцентира Еков.
Това се потвърждава от документите на тайния кабинет на княз Фердинанд I, които не са показвани до момента, само че дават друга от изкривената от идеологеми „ история “, твърдяща, че князът е бил леден и е загърбил съдбините на българите в Македония и Тракия.
„ Един от документите потвърждава директната връзка на българската страна, съответно на министъра на войната ген. Стефан Паприков при взимане на решението за въстанието. Това е част от доклад на ръководещия княжеското комерсиално агентство в гр. Сяр, който разказва, че решението се взима посредством и на едно писмо, изпратено от министъра на войната до участниците в конгреса на Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/, с което той дава обещание подкрепяне на въстаниците от страна на подчиненото му министерство, Княжество България. Че това не е празно заричане излиза наяве от едно писмо изпратено до пунктовия шеф на вътрешната организация в Бургас от основния редактор на в. „ Вечерна поща “, занесено от кап. Червеняков, който е персоналният адютант на ген. Паприков. Той отива в Бургас, с цел да отвори складовете и да даде на въстаниците 200 пушки “Бердана “ с 60 000 патрона и пушки „ Манлихер “ с 6000 патрона “, сподели Еков и акцентира, че с този жест на ген. Паприков е въоръжено ударното ядро на въстаниците в Одринския революционен окръг.
Заради тази негова постъпка ген. Паприков е заставен да си подаде оставката, само че делото към този момент е свършено.
Този факт е изключително индикативен за всички, които настояват, че Илинденско-Преображенското въстание е било самостоятелно дело единствено на вътрешните дейци и то става без помощта, само че и макар българската страна. Теза, която е съществена в писанията на историчарите от Скопие. Фактите и непокътнатите документи приказват тъкмо противоположното, съобщи Еков.
Той напомни, че във въстанието вземат участие над 20 000 души, като 10 000 от тях умират в сраженията.
„ Освен четите, които са постоянна настоящата армия на Вътрешната организация, една огромна част са милиции, подготвени в навечерието на въстанието – селяни и жители, които са били готови за този миг. Въстаниците са си служили главно с пушки и бомби, които са били произвеждане на няколко работилници-бомболярници и са употребявали за отбиване на нападенията на турската армия, която е била добре оборудвана и ги е превъзхождала с въоръжение и мощ. Срещу тях се изправя 50 000 постоянна турска войска, въоръжена с най-модерното за времето си оръжие. Срещу въстаниците работят освен турски военни кораби, само че и една съветска ескадра, която през нощта с мощни прожектори от корабите си осветява горите, с цел да не може въстаниците да се придвижват от един регион в различен. Факт, който комфортно се пропуща “, споделя той.
„ Разрушени са няколкостотин села и градове и 30 000 души търсят избавление в свободната част на Княжество България. От непоказваните до момента документи излиза наяве, че майката на Фердинанд, принцеса Клементина Бурбон-Орленска отделя персонални средства за посрещане и прехрана на бежанците “, уточни той.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ