Политологът проф. Георги Манолов, ректор на ВУСИ – Пловдив, пред „Труд“: Много от политиците на прехода трябва да се оттеглят
Неотдавна „ Труд ” осведоми в детайли за едно проучване на огромна група от най-уважаваните български учени, което съставлява ранглиста на българските министър председатели от 1879 до 2009 година За най-интересните обстоятелства от проучването, каква е повода през днешния ден да се усеща неналичието на държавници у нас и по света – по тези въпроси беседваме с ректора на ВУСИ – Пловдив политолога проф. Георги Манолов.
– Проф. Манолов, наскоро излезе първото по рода си проучване на рейтингите на нашите министър председатели от 1879-а до 2009 година – „ Най-успешните български министър-председатели “, което бе оповестено в особено издание. Изненадаха ли Ви резултатите, до които стигнаха българските учени – създатели на проучването?
– Не, въобще не съм сюрпризиран, защото проучването е професионално, регистрира обективно историческите столетия и което е най-важното – в него вземат участие едни от най-значимите имена в нашите публични науки: акад. Г. Марков, акад. К. Косев, проф. Ан. Пантев, проф. Г. Янков, проф. Г. Карасимеонов, проф. Б. Димитров, проф. Евг. Калинова, проф. Ант. Тодоров, проф. Д. Динков, проф. Тр. Митев и други Това е „ тежката артилерия “ на българската социалнополитическа мисъл (историци, политолози, международници и др.), която от дълго време е потвърдила своя голям интелектуален капацитет. При това става дума за учени, които работят в елитни университети в страната – СУ „ Св. Кл. Охридски “, УНСС, ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “, Българска академия на науките и други
– На базата на какви критерии определихте резултатите?
– Изследването се опира на експертен разбор, в който респондентите са класирали министър-председателите по скалата от 1 (най-ниска оценка) до 5 (най-висока оценка) по всеки един от 20-те критерия, свързани с персоналните качества, политическите качества и държавническите умения. Тоест става въпрос за комплекс от критерии, които се отнасят до проявлението на лидерските качества на министър председателите от най-различно естество – бекграунд, отзивчиви умения, работа в екип, политическа вътрешен глас, честен престиж, достижения във вътрешната и външната политика и в стопанската система, отбрана на националните ползи, цялостна оценка и други – във всички сфери на публичния живот. А това е друго доказателство за обективността на актуалната рейтингова ранглиста.
– Смятате ли, че тази ранглиста е реалистична и въз основата на какво? Първият – Стефан Стамболов, не е изненада, само че той е спорна персона. Винаги е бил от „ осанна “ до „ разпни го “, както се споделя.
– Дълбоко съм уверен, че класацията е реалистична, тъй като съвсем няма диаметрално противоположни оценки, които взаимно да се изключват при един или различен министър-председател. Това е особено при подреждането както на първите, по този начин и на последните петима министър председатели. Така стоят нещата и при оценката на Стефан Стамболов и без значение от многочислените му ценители и хулители той безапелационно заема първото място в класацията заради значимото събитие, че е основал европейските основи на Третата българска страна. Това – едно. И друго – дано напомним, че крайните резултати в политиката са най-ярките измерители за достиженията (или неуспехите) на всяко едно ръководство, съгласно които Стамболов справедливо води в премиерската ранглиста.
– Противоречиво оценен е и Петко Каравелов…
– Да, в проучването той е класиран втори с оценка 4,21 (срещу 4,45 на Ст. Стамболов), която недвусмислено показва неговия голям дан за строителството на тогавашната страна. Така е, тъй като в случай че Стамболов е първостроителят общественик – бунтовник, деспот, държател, реформатор, западнофил, то Петко Каравелов е „ патриарх на демокрацията “ – прагматикът-демократ, еволюционист, институционалист, русофил – на новата българска страна. И двамата обаче имат безценен принос за съзиждането, установяването и развиването на българската държавност от края на XIX и началото на XX век.
– Кои са най-любопитните обстоятелства от проучването? Ето, няма по какъв начин да не се види, че в първата десетка има единствено двама съвременници.
– Наред с това, което посочвате, любопитен е фактът, че Тодор Живков да вземем за пример се подрежда на шесто място в общата ранглиста, което за мнозина звучи изненадващо; или пък четиринадесета позиция на Симеон Сакскобургготски, което някои считат за прекалено добра като общ рейтинг. Но може би най-интересното от рейтинговата ранглиста през другите столетия е, че натрапчиво се откроява един очевиден и спорен факт: и през трите исторически интервала (капитализъм, социализъм, демокрация) първите места в класацията безапелационно се заемат от министър-председатели, които имат властнически жанр на ръководство, каквито несъмнено са Стефан Стамболов, Тодор Живков и Иван Костов. Нещо повече, и тримата посочени министър председатели се класират на прекомерно влиятелни места в първата десетка – надлежно първи, шести и десети, което е друго доказателство, че по време на тяхното властване властническите им способи на ръководство са били водеща доминанта при реализацията на една или друга политика.
– Това не е ли забавен феномен от показаната ранглиста?
– Да, тъй като той влиза в надълбоко несъгласие с други значими знаци, какъвто е да вземем за пример индикаторът „ Честност и честност “, при който тримата – Стамболов, Живков и Костов са класирани надлежно на 22-ро, 23-то и 29-о място (от общо 31 премиери). Следователно, даже и да е вярна максимата, че нормално властническите водачи са нечестни и корумпирани, без действителни доказателства такова нещо въобще не може да се твърди. Разбира се, този въпрос не е подложен в класацията, защото е предмет на други размисли и проучвания. Между другото номер едно в тази ранглиста е Петко Каравелов – с оценка 4,57 (наричан още Безсребърника), следван от Ж. Виденов – 4,34.
– А за какво проучването е до 2009 година? Някои незабавно заподозряха интрига поради неналичието на настоящия министър председател Борисов.
– Няма никаква интрига. Организаторите на класацията не са присъединили Бойко Борисов, тъй като той към момента е настоящ министър председател и вероятно негово присъединяване би засилило субективността при оценките на активността му. Неговото наличие в политическата история на България е „ запазена марка “ и аз съм уверен, че при бъдещи сходни проучвания той ще получи своята реалистична и почтена оценка.
– Тези министър председатели, които са докарвали страната до рецесии и произшествия, са в дъното на класацията. Какво ще кажете за тях?
– Мисля, че в тази част от проучването респондентите са били доста точни и безапелационни. На последните места (25. – 31.) са класирани Ж. Виденов, Ал. Цанков, Ф. Димитров, Б. Филов, Гриша Филипов и А. Югов, които недвусмислено са се утвърдили в всеобщото публично схващане като едни от най-неуспешните ръководители на страната.
– Умеят ли нашите управници и преди, и в този момент да работят дружно в екип?
– Следва да се подчертае, че класацията по знака „ Способност да образува способен екип и работа в екип “ е с една от най-ниските оценки в цялото проучване. Така да вземем за пример първите петима министър председатели получават стойности под 4,00 – първи е Константин Стоилов – 3,95, до момента в който при последните петима резултатите са още по-ниски, защото всички са под 3,00 – последният в листата е Филип Димитров оценка 2,39. Видимо, този индикатор е „ ахилесовата пета “ на българските управници, тъй като с изключение на обстоятелството, че няма нито една оценка над 4,00, съвсем половината министър председатели (15) получават оценки сред 2,39 и 2,98. Сиреч работата в екип за огромна част от българските министър-председатели не е била водеща освен в тяхната активност, а и в съвсем цялата ни следосвобожденска политическа история.
– Освен отличници има и двойкаджии отпред на българските държавни управления. Но никак не са малко и тройкаджиите. Толкова ли са зле множеството ни министър председатели до 2009-а, професоре?
– Особено завладяващи в този смисъл са резултатите, получени през така наречен „ либерален интервал “ (1990 – 2009 г.), в който са оценени осмина министър председатели, макар че той е най-кратък като исторически откъслек от време спрямо останалите. По обсъждания знак челната тройка се води от Ив. Костов (3,26), до момента в който последни са Жан Виденов (2,50) и Филип Димитров (2,39). Тези резултати са повече от красноречиви и са съвсем толкоз ниски, колкото и данните през останалите две исторически столетия. Такива отчайващи оценки са плод на неумението на българските политически елити да решат същностните проблеми на страната, и най-много да излъчат ерудирани и способени министър-председатели, които да дават отговор на условията на прехода, и които да отстояват българските национални ползи.
– Проф. Манолов, ясно е, че множеството български министър председатели са надалеч от националната обич. Като политолог по какъв начин обяснявате недостига на същински държавници у нас, на водачи водачи?
– Това е един от най-болните въпроси в българската политическа история, чийто отговор не може да бъде еднопосочен. И въпреки всичко главните аргументи за острата липса на същински водачи на страната в следосвобожденска България могат да се групират по този начин. Едната произтича от събитие, че „ …нашата национална душeвност е егалитарна: всички сме равни и равни би трябвало да си останем, та даже и в нищетата и мизерията. Ние не поносим видающи се персони – нито пълководци, нито държавници, нито общественици, нито даже поети и писатели… “ (Ст. Бочев). Другата е обвързвана с типичните вътрешнопартийни ежби, партийна партизанщина и лидерски вражди, в които нормално надвива хитроумният комбинатор или аджамия в политиката за сметка на същинските водачи – водачи на народа. Третата е отчайваща, защото в нашата политика попаднаха прекомерно доста лимитирани, неуки, невежи и необразовани хора с генетически повреден интелектуален потенциал, който всекидневно „ узаконява “ политическата нецензурност и управническия темерутлък. И последната причина опира до ниската степен на либералност на обществото, което не е в положение да реагира съответно на разнообразни политически шутове и шмекери на дребно, които от мандат на мандат тъпчат своите кесии на едро в ущърб на общественото развиване.
– Е, за такава огромна липса на водачи приказват и в Европа, пък и в света. Личностите сякаш отстъпват място на безличните админи или пък на хора, които от заран до вечер приказват за глобализъм и мултикултурализъм…
– Права сте, че отсъствието на качествени водачи е огромен проблем освен в България, само че и в Европа и в света. И както е известно, намирането на „ верни “ водачи по никакъв начин не е елементарен проблем, тъй като една част от водачите се мислят за такива, на друга им внушават какъв брой са велики, на трета – че са върхът на националното водачество, на четвърта – че са незаменими, заради което без тях е невъзможна политическата активност, и така нататък При това състояние нормално резултатите са общоизвестни: или строполясване от властта, или скрито присъединяване в корупционни схеми, или срещи с прокуратурата и съда, или в най-лекия случай – тотални болки от ишиас по цялото тяло. Тук казусът на първо място е честен, защото без почтеност и честност в политиката не може да има и качествени водачи. В този смисъл „ опиатът “ на властта е най-големият камшик на актуалните политически елити, които, омаяни от неговата мощ, мислят единствено егоистично, а не на ползу роду. А другояче захаросаните лидерски приказки за глобализма и мултикултурализма са толкоз примамливи за някои, че ги накараха даже да се крият от националната обич в непознати посолства.
– Вие сте и ректор – на ВУСИ. От години една от най-честите „ дъвки “ е броят на висшите образователни заведения у нас. Като частно учебно заведение по какъв начин гледате на последните оферти за промени в Закона за висшето обучение, които се чуха?
– Мантрата за многото висши учебни заведения е безусловно несъстоятелна, при изискване че всички те (51 на брой) към този момент 30 години се конкурират и съществуват на просветителния пазар у нас. И, несъмнено, не това е казусът на висшето обучение, както и новите проектопредложения в Закона, с които все още не съм осведомен изцяло. Дълбоко съм уверен, че в нашия бранш е нужен напълно нов, обединен и повсеместен Закон за висшето обучение, университетския състав и науката. Сегашният е признат през 1995 година, преправен е десетки пъти и още една нова кръпка няма да реши, а единствено ще отсрочи немалкото проблеми във висшето обучение.
– Населението в България се топи, децата понижават, студентите – също. Ще оцелеят най-силните или най-снишените – може ли по този начин да кажем, или е пресилено?
– Не, не е пресилено Вашето изказване. България се нуждае от радикално друг жанр на ръководство спрямо този на прехода, който да се опира на нова тактика за развиване на страната и който ще даде отговор на фундаменталните въпроси, начертавайки пътищата за тяхното решение в средносрочен и дълготраен аспект. Това е методът за оцеляването на нацията, който обаче без нов вид политици – знаещи, можещи и национално виновни, няма по какъв начин да се осъществя. Защото с висок глас би трябвало да се подчертае, че огромна част от политиците на прехода са амортизирани и износени в политико-управленско отношение, заради което следва да се отдръпват. Макар че те желаят да ръководят, само че не могат да го вършат. Крайно време е да отидат на подобаващ отдих в „ музея “ на историята, а някои от тях може би и някъде другаде.
Нашият посетител
Професор дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент и ректор на Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите създатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и изборни системи и други Щатен учител е в УНСС. Главен редактор е на сп. „ Политика и сигурност ”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически проучвания „ Макс Вебер ” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни изявления у нас и в чужбина.
– Проф. Манолов, наскоро излезе първото по рода си проучване на рейтингите на нашите министър председатели от 1879-а до 2009 година – „ Най-успешните български министър-председатели “, което бе оповестено в особено издание. Изненадаха ли Ви резултатите, до които стигнаха българските учени – създатели на проучването?
– Не, въобще не съм сюрпризиран, защото проучването е професионално, регистрира обективно историческите столетия и което е най-важното – в него вземат участие едни от най-значимите имена в нашите публични науки: акад. Г. Марков, акад. К. Косев, проф. Ан. Пантев, проф. Г. Янков, проф. Г. Карасимеонов, проф. Б. Димитров, проф. Евг. Калинова, проф. Ант. Тодоров, проф. Д. Динков, проф. Тр. Митев и други Това е „ тежката артилерия “ на българската социалнополитическа мисъл (историци, политолози, международници и др.), която от дълго време е потвърдила своя голям интелектуален капацитет. При това става дума за учени, които работят в елитни университети в страната – СУ „ Св. Кл. Охридски “, УНСС, ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий “, Българска академия на науките и други
– На базата на какви критерии определихте резултатите?
– Изследването се опира на експертен разбор, в който респондентите са класирали министър-председателите по скалата от 1 (най-ниска оценка) до 5 (най-висока оценка) по всеки един от 20-те критерия, свързани с персоналните качества, политическите качества и държавническите умения. Тоест става въпрос за комплекс от критерии, които се отнасят до проявлението на лидерските качества на министър председателите от най-различно естество – бекграунд, отзивчиви умения, работа в екип, политическа вътрешен глас, честен престиж, достижения във вътрешната и външната политика и в стопанската система, отбрана на националните ползи, цялостна оценка и други – във всички сфери на публичния живот. А това е друго доказателство за обективността на актуалната рейтингова ранглиста.
– Смятате ли, че тази ранглиста е реалистична и въз основата на какво? Първият – Стефан Стамболов, не е изненада, само че той е спорна персона. Винаги е бил от „ осанна “ до „ разпни го “, както се споделя.
– Дълбоко съм уверен, че класацията е реалистична, тъй като съвсем няма диаметрално противоположни оценки, които взаимно да се изключват при един или различен министър-председател. Това е особено при подреждането както на първите, по този начин и на последните петима министър председатели. Така стоят нещата и при оценката на Стефан Стамболов и без значение от многочислените му ценители и хулители той безапелационно заема първото място в класацията заради значимото събитие, че е основал европейските основи на Третата българска страна. Това – едно. И друго – дано напомним, че крайните резултати в политиката са най-ярките измерители за достиженията (или неуспехите) на всяко едно ръководство, съгласно които Стамболов справедливо води в премиерската ранглиста.
– Противоречиво оценен е и Петко Каравелов…
– Да, в проучването той е класиран втори с оценка 4,21 (срещу 4,45 на Ст. Стамболов), която недвусмислено показва неговия голям дан за строителството на тогавашната страна. Така е, тъй като в случай че Стамболов е първостроителят общественик – бунтовник, деспот, държател, реформатор, западнофил, то Петко Каравелов е „ патриарх на демокрацията “ – прагматикът-демократ, еволюционист, институционалист, русофил – на новата българска страна. И двамата обаче имат безценен принос за съзиждането, установяването и развиването на българската държавност от края на XIX и началото на XX век.
– Кои са най-любопитните обстоятелства от проучването? Ето, няма по какъв начин да не се види, че в първата десетка има единствено двама съвременници.
– Наред с това, което посочвате, любопитен е фактът, че Тодор Живков да вземем за пример се подрежда на шесто място в общата ранглиста, което за мнозина звучи изненадващо; или пък четиринадесета позиция на Симеон Сакскобургготски, което някои считат за прекалено добра като общ рейтинг. Но може би най-интересното от рейтинговата ранглиста през другите столетия е, че натрапчиво се откроява един очевиден и спорен факт: и през трите исторически интервала (капитализъм, социализъм, демокрация) първите места в класацията безапелационно се заемат от министър-председатели, които имат властнически жанр на ръководство, каквито несъмнено са Стефан Стамболов, Тодор Живков и Иван Костов. Нещо повече, и тримата посочени министър председатели се класират на прекомерно влиятелни места в първата десетка – надлежно първи, шести и десети, което е друго доказателство, че по време на тяхното властване властническите им способи на ръководство са били водеща доминанта при реализацията на една или друга политика.
– Това не е ли забавен феномен от показаната ранглиста?
– Да, тъй като той влиза в надълбоко несъгласие с други значими знаци, какъвто е да вземем за пример индикаторът „ Честност и честност “, при който тримата – Стамболов, Живков и Костов са класирани надлежно на 22-ро, 23-то и 29-о място (от общо 31 премиери). Следователно, даже и да е вярна максимата, че нормално властническите водачи са нечестни и корумпирани, без действителни доказателства такова нещо въобще не може да се твърди. Разбира се, този въпрос не е подложен в класацията, защото е предмет на други размисли и проучвания. Между другото номер едно в тази ранглиста е Петко Каравелов – с оценка 4,57 (наричан още Безсребърника), следван от Ж. Виденов – 4,34.
– А за какво проучването е до 2009 година? Някои незабавно заподозряха интрига поради неналичието на настоящия министър председател Борисов.
– Няма никаква интрига. Организаторите на класацията не са присъединили Бойко Борисов, тъй като той към момента е настоящ министър председател и вероятно негово присъединяване би засилило субективността при оценките на активността му. Неговото наличие в политическата история на България е „ запазена марка “ и аз съм уверен, че при бъдещи сходни проучвания той ще получи своята реалистична и почтена оценка.
– Тези министър председатели, които са докарвали страната до рецесии и произшествия, са в дъното на класацията. Какво ще кажете за тях?
– Мисля, че в тази част от проучването респондентите са били доста точни и безапелационни. На последните места (25. – 31.) са класирани Ж. Виденов, Ал. Цанков, Ф. Димитров, Б. Филов, Гриша Филипов и А. Югов, които недвусмислено са се утвърдили в всеобщото публично схващане като едни от най-неуспешните ръководители на страната.
– Умеят ли нашите управници и преди, и в този момент да работят дружно в екип?
– Следва да се подчертае, че класацията по знака „ Способност да образува способен екип и работа в екип “ е с една от най-ниските оценки в цялото проучване. Така да вземем за пример първите петима министър председатели получават стойности под 4,00 – първи е Константин Стоилов – 3,95, до момента в който при последните петима резултатите са още по-ниски, защото всички са под 3,00 – последният в листата е Филип Димитров оценка 2,39. Видимо, този индикатор е „ ахилесовата пета “ на българските управници, тъй като с изключение на обстоятелството, че няма нито една оценка над 4,00, съвсем половината министър председатели (15) получават оценки сред 2,39 и 2,98. Сиреч работата в екип за огромна част от българските министър-председатели не е била водеща освен в тяхната активност, а и в съвсем цялата ни следосвобожденска политическа история.
– Освен отличници има и двойкаджии отпред на българските държавни управления. Но никак не са малко и тройкаджиите. Толкова ли са зле множеството ни министър председатели до 2009-а, професоре?
– Особено завладяващи в този смисъл са резултатите, получени през така наречен „ либерален интервал “ (1990 – 2009 г.), в който са оценени осмина министър председатели, макар че той е най-кратък като исторически откъслек от време спрямо останалите. По обсъждания знак челната тройка се води от Ив. Костов (3,26), до момента в който последни са Жан Виденов (2,50) и Филип Димитров (2,39). Тези резултати са повече от красноречиви и са съвсем толкоз ниски, колкото и данните през останалите две исторически столетия. Такива отчайващи оценки са плод на неумението на българските политически елити да решат същностните проблеми на страната, и най-много да излъчат ерудирани и способени министър-председатели, които да дават отговор на условията на прехода, и които да отстояват българските национални ползи.
– Проф. Манолов, ясно е, че множеството български министър председатели са надалеч от националната обич. Като политолог по какъв начин обяснявате недостига на същински държавници у нас, на водачи водачи?
– Това е един от най-болните въпроси в българската политическа история, чийто отговор не може да бъде еднопосочен. И въпреки всичко главните аргументи за острата липса на същински водачи на страната в следосвобожденска България могат да се групират по този начин. Едната произтича от събитие, че „ …нашата национална душeвност е егалитарна: всички сме равни и равни би трябвало да си останем, та даже и в нищетата и мизерията. Ние не поносим видающи се персони – нито пълководци, нито държавници, нито общественици, нито даже поети и писатели… “ (Ст. Бочев). Другата е обвързвана с типичните вътрешнопартийни ежби, партийна партизанщина и лидерски вражди, в които нормално надвива хитроумният комбинатор или аджамия в политиката за сметка на същинските водачи – водачи на народа. Третата е отчайваща, защото в нашата политика попаднаха прекомерно доста лимитирани, неуки, невежи и необразовани хора с генетически повреден интелектуален потенциал, който всекидневно „ узаконява “ политическата нецензурност и управническия темерутлък. И последната причина опира до ниската степен на либералност на обществото, което не е в положение да реагира съответно на разнообразни политически шутове и шмекери на дребно, които от мандат на мандат тъпчат своите кесии на едро в ущърб на общественото развиване.
– Е, за такава огромна липса на водачи приказват и в Европа, пък и в света. Личностите сякаш отстъпват място на безличните админи или пък на хора, които от заран до вечер приказват за глобализъм и мултикултурализъм…
– Права сте, че отсъствието на качествени водачи е огромен проблем освен в България, само че и в Европа и в света. И както е известно, намирането на „ верни “ водачи по никакъв начин не е елементарен проблем, тъй като една част от водачите се мислят за такива, на друга им внушават какъв брой са велики, на трета – че са върхът на националното водачество, на четвърта – че са незаменими, заради което без тях е невъзможна политическата активност, и така нататък При това състояние нормално резултатите са общоизвестни: или строполясване от властта, или скрито присъединяване в корупционни схеми, или срещи с прокуратурата и съда, или в най-лекия случай – тотални болки от ишиас по цялото тяло. Тук казусът на първо място е честен, защото без почтеност и честност в политиката не може да има и качествени водачи. В този смисъл „ опиатът “ на властта е най-големият камшик на актуалните политически елити, които, омаяни от неговата мощ, мислят единствено егоистично, а не на ползу роду. А другояче захаросаните лидерски приказки за глобализма и мултикултурализма са толкоз примамливи за някои, че ги накараха даже да се крият от националната обич в непознати посолства.
– Вие сте и ректор – на ВУСИ. От години една от най-честите „ дъвки “ е броят на висшите образователни заведения у нас. Като частно учебно заведение по какъв начин гледате на последните оферти за промени в Закона за висшето обучение, които се чуха?
– Мантрата за многото висши учебни заведения е безусловно несъстоятелна, при изискване че всички те (51 на брой) към този момент 30 години се конкурират и съществуват на просветителния пазар у нас. И, несъмнено, не това е казусът на висшето обучение, както и новите проектопредложения в Закона, с които все още не съм осведомен изцяло. Дълбоко съм уверен, че в нашия бранш е нужен напълно нов, обединен и повсеместен Закон за висшето обучение, университетския състав и науката. Сегашният е признат през 1995 година, преправен е десетки пъти и още една нова кръпка няма да реши, а единствено ще отсрочи немалкото проблеми във висшето обучение.
– Населението в България се топи, децата понижават, студентите – също. Ще оцелеят най-силните или най-снишените – може ли по този начин да кажем, или е пресилено?
– Не, не е пресилено Вашето изказване. България се нуждае от радикално друг жанр на ръководство спрямо този на прехода, който да се опира на нова тактика за развиване на страната и който ще даде отговор на фундаменталните въпроси, начертавайки пътищата за тяхното решение в средносрочен и дълготраен аспект. Това е методът за оцеляването на нацията, който обаче без нов вид политици – знаещи, можещи и национално виновни, няма по какъв начин да се осъществя. Защото с висок глас би трябвало да се подчертае, че огромна част от политиците на прехода са амортизирани и износени в политико-управленско отношение, заради което следва да се отдръпват. Макар че те желаят да ръководят, само че не могат да го вършат. Крайно време е да отидат на подобаващ отдих в „ музея “ на историята, а някои от тях може би и някъде другаде.
Нашият посетител
Професор дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент и ректор на Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите създатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и изборни системи и други Щатен учител е в УНСС. Главен редактор е на сп. „ Политика и сигурност ”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически проучвания „ Макс Вебер ” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни изявления у нас и в чужбина.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ