Какво имаше в колбасите от времето на соца: Месо или нещо друго
Неотдавна по медиите нон-стоп се въртеше реклама препращаща ни към носталгията по кренвиршите от времето на соца. Както се очакваше, когато се приказва за едно време, стартират люти разногласия. Затова взех решение и аз да опиша за моите следствия какво имаше в саламите по времето на социализма… Рекламните организации пощуряха да вършат реклами на салами с фрагменти от остарели филми и да развиват лъжливата концепция, че тогава имало хубави кренвирши, примерно. Сега няма кой да иде във времето на Тато да ревизира, да види каква е била хигиената, съставките. Хората имат къса памет – по времето на социализма саламите въобще не бяха хубави, непрекъснато се разказваха митове по какъв начин слагали в тях тоалетна хартия, соя. И тогава също имаше неодобрение от цените. В най-известната сходна реклама, в черно-бели ретрокадри продавач посреща клиентка пред щанд, препълнен с разнообразни типове салами.
Това пък е другата огромна машинация – по времето на социализма нямаше магазини с щандове, натъпкани с десетки типове салами. Обикновено витрината в магазина беше празна, подредени 2-3 типа салами. В месарските магазини пък вонеше и чистотата беше съмнителна. Който си мисли, че са правили инспекции, имало надзор, заблуждава се. И тогава хората от ХЕИ минаваха официално, вместо пари им натъпкваха чантите с дефицитна стока и магазинерите си правеха каквото си желаят. Тогава хубавите луканки, някои типове салами, бяха дефицитна стока, която се появяваше понякога. Който можеше да си разреши (бяха скъпи), си ги намираше с връзки. А най-масови бяха телешки колбас и 2-3 типа кренвирши. И току ти кажат в магазина – “телешкият свърши ”.
Но какво съдържаха те? Сегашните салами били неприятни, разсъждават по-възрастните.
Пишещият тези редове имаше преди време шанса да научи какви бяха тогавашните. С сътрудника Мишо Вешим, като млади публицисти, през 1988 година правихме цяло следствие за в. “Стършел ” какво има в колбасите и кренвиршите. Беше ужасно да научим. Който е любопитен, може и в този момент да отвори архивите (БДС, отраслови нормали), да види всички предписания от времето на социализма. В кренвиршите, които тогава мнозина мислеха за телешки, по рецепта се съдържаше сланина. Имаше няколко типа кренвирши по БДС, всичките със сланина и свинско, с изключение на телешко. Единият от типовете съдържаше 70% сланина по рецепта. Телешкият колбас беше същият, с по-малък % сланина. А какво имаше в така наречен телешки колбас? Месо от бракувани крави. Тоест от крави, които към този момент не дават мляко и ли са заклани заради напреднала възраст. Това го призна тогава черно на бяло в писмо до редакцията и Следствен отдел към окръжна прокуратура “Родопа ”. А тогава с телешки колбас доставяха лечебните заведения, като диетична храна, без свинско. На опаковката не пишеше, че има сланина, нито някъде по саламите пишеха съставките, както ни задължава в този момент Европейският съюз.
Тогава ходихме и в софийския месокомбинат, развеждаха ни. По начало саламите се вършат от останки от другото произвеждане. Една машина изсмуква неизрязаното месо от кокалите, един тъпан мели тая каша – сланина, отрязъци, жили и други останки. Седяхме пред един подобен тъпан за смилане и ни достраша – човек с шинел да хвърлиш вътре, няма да се разбере. И става салам. И тогава, и в този момент салами се вършат по този начин. (Само не ми се мисли при започване на 90-те, когато имаше луда крава, какво ли месо са внасяли наши производители да вършат салами от него. За по евтино…)
Но тогава, при соца, имахме диалог с шефа на Следствен отдел към окръжна прокуратура “Родопа ” Никола Спасов, лека му пръст. Упрекнахме го за саламите, а той призна, че пробно единствено един път слагали соя в едни салами на някакъв месокомбинат и като се разчуло, не могли да убедят хората, че повече не поставят. И за наша изненада взе да се майтапи, по какъв начин го викал предходният министър ръководител Гриша Филипов да му се кара, че слагал карантия в саламите. Филипов беше прочут с това, че говореше с съветски акцент. А Спасов пред нас го имитираше по какъв начин приказва, с което малко ни стресна, тъй като смешки с член на политбюро тогава не бяха разрешени, най-малко не на всеки: “Вика ме той и – Спасав, за какво нйяма шкембйе на пазар? А аз си мисля – тъй като няма говедо в обор. Той – ти слагаш него в салам! ” Та какво ли не слагаха в саламите тогава. Месото не доближаваше и имаше непрекъснат недостиг. Дори легендите за тоалетната хартия, които се разказваха, си имат някаква причина. Някой някъде е бутнал нещо в някакви колбаси и е тръгнала приказката.
Спасов описа още нещо забавно – и тогава непрекъснато го атакували, че хубавите остарели салами ги нямало към този момент, станали по-лоши. А той твърдеше, че няма смяна в производството. Дори описа преживелица по какъв начин ходил един път с Пенчо Кубадински в един месокомбинат, в който вършат фамозната Смядовска луканка. И там Кубадински опитал луканката и изразил неодобрение пред един остарял занаятчия – “Абе, едно време беше по-хубава ”. А остарелият занаятчия, който не се стряскал от огромни началства, дал отговор: “Ами, по-хубава. Бил си по-гладен. ” Изглежда има феномен на усета – човек си помня прочувствено предишното време, и то придава пресилени вкусови качества на храната, която е ял. Неотдавна по медиите нон-стоп се въртеше реклама препращаща ни към носталгията по кренвиршите от времето на соца. Както се очакваше, когато се приказва за едно време, стартират люти разногласия. Затова взех решение и аз да опиша за моите следствия какво имаше в саламите по времето на социализма …
Рекламните организации пощуряха да вършат реклами на салами с фрагменти от остарели филми и да развиват лъжливата концепция, че тогава имало хубави кренвирши, примерно. Сега няма кой да иде във времето на Тато да ревизира, да види каква е била хигиената, съставките.
Хората имат къса памет – по времето на социализма саламите въобще не бяха хубави, непрекъснато се разказваха митове по какъв начин слагали в тях тоалетна хартия, соя. И тогава също имаше неодобрение от цените.
В най-известната сходна реклама, в черно-бели ретрокадри продавач посреща клиентка пред щанд, препълнен с разнообразни типове салами. Това пък е другата огромна машинация – по времето на социализма нямаше магазини с щандове, натъпкани с десетки типове салами. Обикновено витрината в магазина беше празна, подредени 2-3 типа салами. В месарските магазини пък вонеше и чистотата беше съмнителна. Който си мисли, че са правили инспекции, имало надзор, заблуждава се. И тогава хората от ХЕИ минаваха официално, вместо пари им натъпкваха чантите с дефицитна стока и магазинерите си правеха каквото си желаят.
Тогава хубавите луканки, някои типове салами, бяха дефицитна стока, която се появяваше понякога. Който можеше да си разреши (бяха скъпи), си ги намираше с връзки. А най-масови бяха телешки колбас и 2-3 типа кренвирши. И току ти кажат в магазина – “телешкият свърши ”. Но какво съдържаха те? Сегашните салами били неприятни, разсъждават по-възрастните. Пишещият тези редове имаше преди време шанса да научи какви бяха тогавашните. С сътрудника Мишо Вешим, като млади публицисти, през 1988 година правихме цяло следствие за в. “Стършел ” какво има в колбасите и кренвиршите. Беше ужасно да научим. Който е любопитен, може и в този момент да отвори архивите (БДС, отраслови нормали), да види всички предписания от времето на социализма. В кренвиршите, които тогава мнозина мислеха за телешки, по рецепта се съдържаше сланина. Имаше няколко типа кренвирши по БДС, всичките със сланина и свинско, с изключение на телешко. Единият от типовете съдържаше 70% сланина по рецепта.
Телешкият колбас беше същият, с по-малък % сланина. А какво имаше в така наречен телешки колбас? Месо от бракувани крави. Тоест от крави, които към този момент не дават мляко и ли са заклани заради напреднала възраст. Това го призна тогава черно на бяло в писмо до редакцията и Следствен отдел към окръжна прокуратура “Родопа ”. А тогава с телешки колбас доставяха лечебните заведения, като диетична храна, без свинско. На опаковката не пишеше, че има сланина, нито някъде по саламите пишеха съставките, както ни задължава в този момент Европейският съюз. Тогава ходихме и в софийския месокомбинат, развеждаха ни. По начало саламите се вършат от останки от другото произвеждане. Една машина изсмуква неизрязаното месо от кокалите, един тъпан мели тая каша – сланина, отрязъци, жили и други останки. Седяхме пред един подобен тъпан за смилане и ни достраша – човек с шинел да хвърлиш вътре, няма да се разбере. И става салам. И тогава, и в този момент салами се вършат по този начин. (Само не ми се мисли при започване на 90-те, когато имаше луда крава, какво ли месо са внасяли наши производители да вършат салами от него. За по евтино…)
Но тогава, при соца, имахме диалог с шефа на Следствен отдел към окръжна прокуратура “Родопа ” Никола Спасов, лека му пръст. Упрекнахме го за саламите, а той призна, че пробно единствено един път слагали соя в едни салами на някакъв месокомбинат и като се разчуло, не могли да убедят хората, че повече не поставят. И за наша изненада взе да се майтапи, по какъв начин го викал предходният министър ръководител Гриша Филипов да му се кара, че слагал карантия в саламите. Филипов беше прочут с това, че говореше с съветски акцент. А Спасов пред нас го имитираше по какъв начин приказва, с което малко ни стресна, тъй като смешки с член на политбюро тогава не бяха разрешени, най-малко не на всеки: “Вика ме той и – Спасав, за какво нйяма шкембйе на пазар? А аз си мисля – тъй като няма говедо в обор. Той – ти слагаш него в салам! ” Та какво ли не слагаха в саламите тогава. Месото не доближаваше и имаше непрекъснат недостиг. Дори легендите за тоалетната хартия, които се разказваха, си имат някаква причина. Някой някъде е бутнал нещо в някакви колбаси и е тръгнала приказката.
Спасов описа още нещо забавно – и тогава непрекъснато го атакували, че хубавите остарели салами ги нямало към този момент, станали по-лоши. А той твърдеше, че няма смяна в производството. Дори описа преживелица по какъв начин ходил един път с Пенчо Кубадински в един месокомбинат, в който вършат фамозната Смядовска луканка. И там Кубадински опитал луканката и изразил неодобрение пред един остарял занаятчия – “Абе, едно време беше по-хубава ”. А остарелият занаятчия, който не се стряскал от огромни началства, дал отговор: “Ами, по-хубава. Бил си по-гладен. ” Изглежда има феномен на усета – човек си помня прочувствено предишното време, и то придава пресилени вкусови качества на храната, която е ял.
Тогава при соца не слагали консерванти и Е-добавки? Това пък е най-голямата илюзия. Сега научаваме за Е-добавките отново от опаковката, за което производителят е длъжен. И някои от тези Е-добавки изобщо не са рискови, всеки може да ги види в справочници в таблица (виж тук). А при социализма слагаха консерванти без на никое място да написа. Например за саламите наложителни бяха нитритите. Без този консервант месото става сиво, неприятен цвят, наподобява на мърша. А с него е свежо, розово. Тогава не бяха позволени оцветители за салами, в този момент са позволени, само че те не са по-опасни от нитритите. В огромни дози нитритите са отрова и тогава, по времето на соца, ние установихме, че постоянно в саламите превишаваха наличието на нитрити. И нямаше сериозен надзор. Някой там в месокомбината лиснал повече с кофата. Тогава хора от Центъра по хигиена и ХЕИ ни насочиха към тази тематика, тъй като засекли превишение на нитрити и високо наличие на мазнини в саламите.
Та, който хвали саламите на социализма и прави реклама с тях, да иде да се гръмне.
И който си купува кренвирши за 4 лева, а месото коства 8 лева килото, дано самичък си направи сметката какво има в тях. И тогава, и в този момент е по този начин. И тогава, и в този момент са хубави скъпите салами. Сладки са единствено спомените по младостта, не помнят се и дефицитът, и вицовете, и недоволството. По този мотив има и анекдот – “Едно време какви бонбони имаше – изядеш два и правиш секс цяла нощ. Сега цяла кутия изяждаш и не става… ”
Инфо: socbg.com