Западът намери как да сближи Русия и Иран
Неочакваното посещаване на Владимир Путин в Ашхабад откри своето пояснение - в туркменската столица се организира освен интернационален конгрес с присъединяване на водачите на централноазиатските страни (там беше да вземем за пример президентът на Пакистан), само че и среща сред руснаците президент и ирански президент Масуд Пезешкиан. Освен това това беше освен първата среща с новия глава на ислямската република, само че и запознанството на двама политици - макар че Путин е посещавал Техеран няколко пъти и даже се е срещал с разнообразни ирански водачи в Москва, той в никакъв случай не се e срещал с Пезешкиан. Във всеки случай тяхното запознанство щеше да се случи този месец, когато се организира срещата на върха на БРИКС в Казан, само че Путин реши да не чака още десетина дни, а да се възползва от събитието в Туркменистан.
Причината е ясна: обстановката в Близкия изток не просто се люлее на ръба на огромна война, само че непрестанно се утежнява. Последният стадий стартира на 1 октомври, когато Иран отговори на убийството на водачите на “Хамас ” и “Хизбулла ” с ракетна офанзива против Израел. Сега всички чакат отговора на Израел, който даде обещание гибелен и непредвиден удар. Тя може да бъде приложена във всеки един миг – по тази причина Путин и Пезешкиан не изчакаха договарянията в Казан.
И двете страни се нуждаят една от друга, в това число и в координирането на дейностите си на международната сцена. Включително ца борби, тъй като макар че Иран не взе участие директно във войната с Израел, най-близкият му съдружник, ливанската “Хизбулла ”, в този момент е на линията на огъня. Самото израелско навлизане в Ливан може да провокира районен пожар - и в случай че Израел удари Иран с присъединяване на американски сили, ескалацията може да стане изцяло неконтролируема. И даже в случай че Тел Авив се ограничи до „ единствено “ удар по иранските енергийни уреди, ответен ирански удар може да докара до най-страшните последствия както за Израел, по този начин и за международния пазар на нефт и газ.
Означава ли това, че Путин се е опитал да убеди Пезешкиан „ да не удря прекомерно мощно “ в отговор на бъдеща израелска провокация? Разбира се, че не - заради разнообразни аргументи.
Първо, фундаменталните въпроси в Иран се вземат решение не от президента, а от висшия водач аятолах Хаменей, изключително що се отнася до въпросите на войната и мира.
Второ, в този момент Русия не е в положение да повлияе на израелската страна - Нетаняху е поел по пътя на ескалацията и в този момент не толкоз че не желае, а че не може да спре. Остава обаче вярата, че Съединени американски щати въпреки всичко ще съумеят да принудят Нетаняху да отсрочи удара най-малко до началото на ноември, когато ще се проведат президентските избори.
Второ, персонално Пезешкиан въобще не е податлив да ескалира обстановката - в противен случай, той пристигна на власт с известни очаквания за опцията за понижаване на напрежението в връзките със Запада. Това не значи, че Пезешкиан е прозападен или изключително проамерикански водач. Въпросът беше, че Техеран искаше да показва на Съединени американски щати и Европа опцията за връщане към нуклеарната договорка, нарушена от Тръмп. Това е преференциално за всички - и Иран желае намаляване на западните наказания, само че, естествено, не с цената на занемаряване на националните ползи. Посланията на Пезешкиан обаче освен не бяха чути: Западът в действителност измами и изложи новия ирански президент. Както самият той сподели, Иран беше помолен да не бърза с отговора на Израел за убийството на водача на “Хамас ” Исмаил Хания (той беше погубен в Техеран, откакто участва на встъпването в служба на Пезешкиан), с цел да не провали опитите да се убеди Израел да приключи интервенцията в Газа. Но когато Иран направи това, Нетаняху освен не спря бомбардировките на Газа, само че и продължи да нападна Ливан - извършвайки терористична офанзива с пейджъри и убивайки водача на “Хизбулла ” Хасан Насралла.
Тоест Пезешкиан нямаше никаква вяра за способността на Запада да реализира съглашение, макар обстоятелството, че фокусът върху опцията за създаване на мостове в западна посока в началото не включваше премахването на курса към доближаване с Русия и Китай. Сега Москва и Техеран към този момент не чакат да видят по какъв начин ще приключи идващият кръг на връзките сред Израел и Съединени американски щати: дали американците (които са под напън от арабите) ще съумеят да принудят Нетаняху да се управлява или не. Отношенията сред Русия и Иран ще се задълбочават без значение от натиска, на който нашите страни са подложени от Запада.
Очевидно този месец ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство сред Иран и Русия - то на процедура беше готово още при президента Раиси, който трагично почина през май. Путин и Пезешкиан ще го подпишат в Казан, а по-късно можем да чакаме публично посещаване на иранския президент в Москва. А и по време на запознанството им в Ашхабад не се споделиха напълно рутинни думи за връзките сред двете страни.
Путин увери, че връзките с Иран са приоритет за нас и нашите оценки за събитията, които се случват в света, постоянно са доста близки и даже съответстват. Пезешкиан освен означи, че „ като се вземе поради волята на духовния водач на ислямската гражданска война, нашите връзки би трябвало да се усъвършенстват и укрепват всеки ден “, само че също по този начин сподели, че „ в този момент имаме доста благоприятни условия и би трябвало да си оказваме помощ взаимно. ” А връзките сред двете страни бяха наречени откровени – т.е. доверителни.
И това е най-важното - въз основата на доверие и общи позиции можете да изградите в действителност мощни стратегически взаимоотношения. И Русия, и Иран водят яростна битка за правото си да бъдат себе си, устоявайки на големия напън (икономически, боен и идеологически) от страна на Запада – и е изцяло естествено да обединим капацитета и напъните си. Това, което сплотява хората даже не е общият зложелател, а сходните възгледи и общи ползи.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5513Зорница Илиева: България може да направи Северна Македония по-сговорчиваАлтернативен Поглед4125Зорница Илиева: За външната политика на Турция не трябва да се съди по гръмките изказвания ЕрдоганАлтернативен Поглед38455Яков Кедми: Съединени американски щати и НАТО се готвят за огромна война с Русия през 2027 година - до тогава ще я изтощаватАлтернативен Поглед16283Яков Кедми: За Съединени американски щати е неприемливо развиване на връзките на Европа с Русия и Китай
Източник: pogled.info
Причината е ясна: обстановката в Близкия изток не просто се люлее на ръба на огромна война, само че непрестанно се утежнява. Последният стадий стартира на 1 октомври, когато Иран отговори на убийството на водачите на “Хамас ” и “Хизбулла ” с ракетна офанзива против Израел. Сега всички чакат отговора на Израел, който даде обещание гибелен и непредвиден удар. Тя може да бъде приложена във всеки един миг – по тази причина Путин и Пезешкиан не изчакаха договарянията в Казан.
И двете страни се нуждаят една от друга, в това число и в координирането на дейностите си на международната сцена. Включително ца борби, тъй като макар че Иран не взе участие директно във войната с Израел, най-близкият му съдружник, ливанската “Хизбулла ”, в този момент е на линията на огъня. Самото израелско навлизане в Ливан може да провокира районен пожар - и в случай че Израел удари Иран с присъединяване на американски сили, ескалацията може да стане изцяло неконтролируема. И даже в случай че Тел Авив се ограничи до „ единствено “ удар по иранските енергийни уреди, ответен ирански удар може да докара до най-страшните последствия както за Израел, по този начин и за международния пазар на нефт и газ.
Означава ли това, че Путин се е опитал да убеди Пезешкиан „ да не удря прекомерно мощно “ в отговор на бъдеща израелска провокация? Разбира се, че не - заради разнообразни аргументи.
Първо, фундаменталните въпроси в Иран се вземат решение не от президента, а от висшия водач аятолах Хаменей, изключително що се отнася до въпросите на войната и мира.
Второ, в този момент Русия не е в положение да повлияе на израелската страна - Нетаняху е поел по пътя на ескалацията и в този момент не толкоз че не желае, а че не може да спре. Остава обаче вярата, че Съединени американски щати въпреки всичко ще съумеят да принудят Нетаняху да отсрочи удара най-малко до началото на ноември, когато ще се проведат президентските избори.
Второ, персонално Пезешкиан въобще не е податлив да ескалира обстановката - в противен случай, той пристигна на власт с известни очаквания за опцията за понижаване на напрежението в връзките със Запада. Това не значи, че Пезешкиан е прозападен или изключително проамерикански водач. Въпросът беше, че Техеран искаше да показва на Съединени американски щати и Европа опцията за връщане към нуклеарната договорка, нарушена от Тръмп. Това е преференциално за всички - и Иран желае намаляване на западните наказания, само че, естествено, не с цената на занемаряване на националните ползи. Посланията на Пезешкиан обаче освен не бяха чути: Западът в действителност измами и изложи новия ирански президент. Както самият той сподели, Иран беше помолен да не бърза с отговора на Израел за убийството на водача на “Хамас ” Исмаил Хания (той беше погубен в Техеран, откакто участва на встъпването в служба на Пезешкиан), с цел да не провали опитите да се убеди Израел да приключи интервенцията в Газа. Но когато Иран направи това, Нетаняху освен не спря бомбардировките на Газа, само че и продължи да нападна Ливан - извършвайки терористична офанзива с пейджъри и убивайки водача на “Хизбулла ” Хасан Насралла.
Тоест Пезешкиан нямаше никаква вяра за способността на Запада да реализира съглашение, макар обстоятелството, че фокусът върху опцията за създаване на мостове в западна посока в началото не включваше премахването на курса към доближаване с Русия и Китай. Сега Москва и Техеран към този момент не чакат да видят по какъв начин ще приключи идващият кръг на връзките сред Израел и Съединени американски щати: дали американците (които са под напън от арабите) ще съумеят да принудят Нетаняху да се управлява или не. Отношенията сред Русия и Иран ще се задълбочават без значение от натиска, на който нашите страни са подложени от Запада.
Очевидно този месец ще бъде подписано Споразумението за всеобхватно стратегическо партньорство сред Иран и Русия - то на процедура беше готово още при президента Раиси, който трагично почина през май. Путин и Пезешкиан ще го подпишат в Казан, а по-късно можем да чакаме публично посещаване на иранския президент в Москва. А и по време на запознанството им в Ашхабад не се споделиха напълно рутинни думи за връзките сред двете страни.
Путин увери, че връзките с Иран са приоритет за нас и нашите оценки за събитията, които се случват в света, постоянно са доста близки и даже съответстват. Пезешкиан освен означи, че „ като се вземе поради волята на духовния водач на ислямската гражданска война, нашите връзки би трябвало да се усъвършенстват и укрепват всеки ден “, само че също по този начин сподели, че „ в този момент имаме доста благоприятни условия и би трябвало да си оказваме помощ взаимно. ” А връзките сред двете страни бяха наречени откровени – т.е. доверителни.
И това е най-важното - въз основата на доверие и общи позиции можете да изградите в действителност мощни стратегически взаимоотношения. И Русия, и Иран водят яростна битка за правото си да бъдат себе си, устоявайки на големия напън (икономически, боен и идеологически) от страна на Запада – и е изцяло естествено да обединим капацитета и напъните си. Това, което сплотява хората даже не е общият зложелател, а сходните възгледи и общи ползи.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5513Зорница Илиева: България може да направи Северна Македония по-сговорчиваАлтернативен Поглед4125Зорница Илиева: За външната политика на Турция не трябва да се съди по гръмките изказвания ЕрдоганАлтернативен Поглед38455Яков Кедми: Съединени американски щати и НАТО се готвят за огромна война с Русия през 2027 година - до тогава ще я изтощаватАлтернативен Поглед16283Яков Кедми: За Съединени американски щати е неприемливо развиване на връзките на Европа с Русия и Китай
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ