Необичайната привързаност предимно към растителната храна е помогнала на кроманьонците

Необичайната обвързаност най-вече към растителната храна е помогнала на кроманьонците да победят в конкурентната битка неандерталците, гъвкаво изменящи своята храна според от средата на обитание, се споделя в публикация, оповестена в сп. PLoS One.

„ Нашите предшественици в никакъв случай не са променяли своята диета съществено и постоянно са оставяли в нея забележителен дял за растителната храна. За да поддържат подобен режим на хранене от самото начало, се е налагало да основават оръдия на труда и способи за добиване на сила от храната във всяка конюнктура “, споделя Сайрин Ел Заатари (Sireen El Zaatari) от университета на Тюбинген (Германия).

Ел Заатари и сътрудниците ѝ стигнали до подобен извод, изучавайки следи от увреждания върху зъбите на кроманьонци и неандерталци, живели в разнообразни елементи на Европа, Азия и Африка в последните 500 000 години.

Както изясняват учените, храненето на индивида доста мощно се отразява на неговите зъби. По-конкретно храната оставя присъщи драскотини по емайла, по които може да се разбере дали притежателят на съответните зъби е ял растителна или месна храна, а частици от храна постоянно засядат навътре в зъбния камък, което разрешава на учените още по-добре да се срещнат с „ палеодиеата “.

Като изучили „ модели “ от сходни драскотини върху зъбите на неандерталци и кроманьонци, живели в друго време и разнообразни екосистеми, учените се пробвали да схванат, по какъв начин се е променяла тяхната диета при промени на климата или миграции. В помощ на откривателите бил фактът, че сходни увреждания върху емайла отразяват последните няколко месеца от живота на техния собственик, а не целия му живот.

Анализът на пукнатини по зъбите на неандерталци разкрил необичайния темперамент на тяхната диета. Оказало се, че „ първите поданици на Европа “ са били същински „ приспособенци “ – тяхната диета гъвкаво се е променяла дружно със средата на обитание, в която те са живели. Например неандерталците, живели в гори и степи, са се хранили главно с меко месо, а при преселване в горите са почнали да ядат и ядки, корени и друга твърда растителна храна.

Сред кроманьонците не се следило нищо сходно – рисунъкът на драскотините по техния гланц бил идентичен и за тези, живеещи в горите, и за нашите предшественици от античните гори на Европа.

Парадоксално той се е променял не под действието на климата или главната среда на обитание, а дружно с смяната на оръдията на труда. Това значи, че прехраната на нашите предшественици преди всичко е зависела не от естествените запаси, а от качеството на оръдията на труда, които са им помагали да добиват и обработват храната.

Както считат учените, сходна странна взаимозависимост е зародила заради това, че кроманьонците и техните предшественици са се хранили най-вече с растителна храна, която е била задоволително на територията на топла Африка и доста по-малко – в студена Европа.

Това ги е предиздвикало да създават нови способи за рандеман на храна, което в последна сметка им е помогнало да победят неандерталците в конкурентната битка.