Необходимо е да има количество, за да постигнем качество. Една

Необходимо е да има количество, с цел да реализираме качество. Една киноиндустрия, която създава единствено няколко кино лентата на година, няма да може да реализира това, което даже прилежаща Румъния реализира, в случай че не се реализира маса от културни артикули. Това сподели в изявление за БГНЕС режисьорът Вал Тодоров.

[i]Тодоров е публицист, кино режисьор и деятел. Завършва физика в СУ „ Св. Климент Охридски ” и кино към Програмата за кино и медийни изкуства в университета в Темпъл във Филаделфия, Съединени американски щати (M.F.A. program in Film and Media Arts at Temple University, Philadelphia). Той е съавтор на първия самостоятелен план за конституция на България. Неговият научно-фантастичен разказ "Иркала, страната на мъртвите" е бестселър в България. От 1991 до 2012 година живее в Съединени американски щати. Участва в Световния обществен конгрес (World Social Forum), Окупирай България, Живот след Капитализма. През 2013 година основава продуцентската компания Демиургия и прави първия си пълнометражен филм "България, тази безконечна ерес" (2014), последван от късометражния "Контражур" със съ-режисьор Калоян Патерков през 2015 година

Най-новият му филм "Трансгресия" ще има своята премиера на 22-рия София филм фест на 16 март 2018 (с присъединяване на Георги Налджиев, притежател на Златна мечка с кино лентата "Не ме докосвай" на Адина Пинтилие). В момента Вал работи по идващия си филм със заглавие "Гилгамеш, моят приятел".[/i]

Според Вал Тодоров аудитория за самостоятелното кино в България има. „ Към новото българско кино има интерес. Имаме взрив на киното. Само преди 5-6 години излизаха по 2-3 игрални кино лентата, тази година са излезли 22 кино лентата. Действително много самостоятелни филми се вършат - такива, които не са получили поддръжка от държавните институции, НФЦ, телевизията… те са нормално доста ниско бюджетни продукции с частно финансиране, само че това е наклонност, която на Запад съществува от най-малко 20 години и мисля, че стартира да се постанова към този момент и тук в България ”, сподели режисьорът.

Ключовият въпрос е по какъв начин тези филми да стигнат до публиката. „ По принцип всички, освен самостоятелните филми, имат огромен проблем да стигнат до публиката, заради това че разпространителската мрежа в България, кината у нас, изключително в провинцията, са унищожени много от дълго време. Слава Богу в София има кина, които специализират в арт-хаус филми и основно такива филми се демонстрират там. Някои сътрудници рискуват да демонстрират и в моловете ”, споделя Вал Тодоров. Той изяснява, че там е много проблематично, тъй като финансовите условия за проявление в тях са неизгодни за български филми. Още по-голям проблем, съгласно него, е в провинцията. С изключение на огромните градове като Пловдив и Варна, другаде е мъчно да се популяризират и гледат самостоятелни европейски и български филми. Той, обаче, отбелязва, че има няколко начинания за пътуващо кино, които през лятото минават през по-малките градове и морски курорти, и демонстрират някои точно такива филми. Неговият филм „ България, тази безконечна разкол ” е показан по този метод в цялата страна.

„ Истината е, че в последно време се вършат доста качествени български филми, които печелят и по интернационалните фестивали и моите са такива също ”, сподели той. Според режисьора е значимо филмът да е забавен за най-малко някакъв сегмент от публиката. Той счита, че новият му филм „ Трансгресия ” ще е забавен на огромна част от младежите. В него вземат участие звезди, групата „ Черно було ”, водещи като Кака Лара, Денис и други Според режисьора и по-възрастните хора биха желали да видят по какъв начин са се случвали доста от тези неща, защото основната героиня и нейната другарка са девойки на 18 години. Голямата премиера на кино лентата е на „ София филм фест ”. Вал Тодоров има желание да го пусне за разпространяване в България през април или май месец, в началото в София, а по-късно и в останалата част от страната, според от това по какъв начин ще бъде признат.
Вал Тодоров е публицист, кино режисьор и деятел / БГНЕС
В „ Трансгресия ” се споделя историята на младата Яна, която е подведена от телевизионни водещи да признае за необикновената си връзка със застаряващия рокер Стоил. Филмовият роман следва асоциациите в паметта ѝ: диви празненства, надпревари с мотори, тройка с най-хубавата ѝ другарка, огньове на плажа, на ниска цена студио за татуировки, моден спа хотел, дегустиране на вино, пушене на трева и трансгресивен секс. Историята на Яна звучи като пияна балканска вакханалия и бесовски хевиметъл. Тя назовава майка си Свинята, Стоил е Вълкът, а тя самата е Лисицата. Признанието ѝ в ефирен ефир отприщва консервативна реакция. Преследвани, Яна и Стоил се оказват в планинска барака, подготвящи се за крайна борба. Това е филм за връзките – свободни и наложени, дословни и метафорични, словесни и музикални, същински и измислени, генетични, полови или просто сънувани.

Вал Тодоров счита, че на фестивала в София неговият филм ще бъде видян с доста неща, които са неповторими в него. „ Първо на структурно равнище бих споделил, че филмът е нелинеен, т.е. не следва в последователен тип действието, а следва в действителност описа на основната героиня по какъв начин спомените се връщат в нейното схващане ”, сподели той. Режисьорът признава, че това е рисковано, малко създатели си го разрешават и е една от аргументите Вал Тодоров да не търси публично финансиране. „ Знаех, че единствено с един подобен сюжет, който е нелинеен и ексцентричен, и пробен, мъчно бих получил публично финансиране. Точно по тази причина считам, че ще бъде забавно и ще направи по този начин, че да изпъква ”, уточни той.

Другото забавно е самата тематика. Думата „ трансгресия ”, по думите му, значи нарушение на морални и полови табута. „ Тук имаме едно младо момиче на 18 години, което сякаш няма никакви морални задръжки, тя се изповядва в едно ТВ ток-шоу и споделя такива неща, които шокират и водещите, и публиката, а ние скачаме непрекъснато в спомените й за това по какъв начин са се случили тези неща – купони, Джулая на морето, рокерски фестивали - все тематики, които по този начин или другояче са останали отвън и настрана от тематиките на българското игрално кино ”, споделя Вал Тодоров.

Той акцентира, че тук не се търси безусловно сензацията и абсурда, въпреки че някои хора могат да видят и това. По думите му се търси разглеждането на тематиката от всички вероятни ъгли – за разпадането на фамилията, деградацията на моралните стойности. Разрушаването на обичайни стойности, които се считат за изконно български, нахлуване на даден вид държание от малкия екран, от чалга културата в средите на младите. „ Всички тези неща считам, че са доста значими, тъй като ще породят и полемика. Това, апропо, към този момент го има и в този миг. Филмът е сниман преди към този момент повече от година, а в огромна степен аз самият бях шокиран да видя огромна част от реакциите върху нещата, за които се приказва във кино лентата, по време на полемиката към Истанбулската спогодба. Не инцидентно тя беше спряна. Голяма част от българското население ги счита за странни и неприемливи, въпреки това огромна част от младежите живеят тъкмо по този метод. Тук приказваме за полови идентичности, полови практики и така нататък ”, съобщи той.

Според него, с цел да стигнат филми като неговия до по-голяма аудитория има потребност от смяна.

„ На процедура всички български филми, в това число тези, които са публично финансирани, имат проблем да стигнат до феновете ”, сподели той. Огромните измененията, които би трябвало да се създадат, съгласно него в механизмите на дистрибуция са: да се откри метод да се дава опция за всички български филми да могат да доближат до български фенове. Било по кина, било посредством другите малките екрани, не безусловно Българска национална телевизия, било онлайн и най-много с намесата на медията, която да промотира сходен вид филми. От друга страна, защото финансирането в България е както на всички места - лимитирано за българско кино, само че би могло да се отделят пари за нискобюджетни филми. С парите, които сега се финансират 3 кино лентата, могат да се вършат 15 самостоятелни от равнището на моя филм „ Трансгресия ”, защото е належащо да има количество, с цел да реализираме качество. Една киноиндустрия, която създава единствено няколко кино лентата на година, няма да може да реализира това, което да вземем за пример даже прилежаща Румъния реализира, в случай че не се реализира тази маса от културни артикули, както се споделя ”, безапелационен е той. /БГНЕС