844 000 от българите са работещи бедни с под 1000 лева месечен доход
Необходимият чист месечен приход за прехрана на един работещ човек, живеещ самичък, е 1454 лева, а за тричленно семейство с двама работещи и дете до 14 години общата стойност е 2616 лева Това сочат данни за третото тримесечие на годината - от юли до края на септември, когато заплатата за прехрана задържа темпа на повишаване, само че остава на високи равнища.
На годишна база се регистрира слаб растеж, само че към този момент при достигната по-висока база, насъбрана през предходните две години. Това уточни президентът на КНСБ Пламен Димитров при показване на проучването на ИССИО за потребителските цени и заплатата за прехрана към края на септември тази година.
Повече от половината от работещите се обезпечават на по-нисък приход от заплата за прехрана (62%), само че като цяло лицата понижават вследствие на покачването на приходите.
По неприятното е, че около 32% или 844 000 от работещите българи са " работещи небогати ". Това значи, че те получават до 1000 лева приход на месец.
По думите му на тримесечна база се регистрира слаб растеж от 0,1% на нужния месечен приход за прехрана, а на годишна - с 1,9%. Спрямо септември предходната година за тричленно семейство са нужни 48 лева повече, а за един работещ - 27 лева повече. За две години растежът е с 240 лева за тричленно домакинство и 134 лева за един работещ.
2400 българи получават над 50 000 лв. месечна заплата
В същото време над милион души са с данъчна основа под 1000 лв.
България продължава да е с най-ниското равнище на възнаграждение измежду останалите страни членки на Европейски Съюз , като минималната заплата е 49,8% от заплатата за прехрана, т.е. половината от това, което би трябвало да е. Поради това не можем да желаеме друго, с изключение на ограничения, които да доближават МРЗ към заплатата за прехрана.Димотров даде образец със Словения, където е тристранно контрактувано минималната заплата да е в диапазона 120-140% от заплатата за прехрана, която се мери от техния статистически институт. Този диапазон се договаря от работодателите и синдикатите.
Инфлацията се успокоява, само че цените на някои артикули и услуги не престават да порастват, сподели още Димитров. Необходимият приход за храна и публично хранене е 578 лева за работещо лице. Нарастването е с 1,1% по отношение на предходното тримесечие и с 2,8% на годишната база.
Стойността на така наречен дребна потребителска кошница от 20 жизненоважни артикули нараства с 2,2%, разгласи шефът на ИССИО и основен икономист на КНСБ Любослав Костов. Предното тримесечие беше към 4%, посочи той. Темпът на повишаване продължава, само че с по-малка динамичност, добави той.
Сравнение на цените у нас и в други шест европейски страни - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, демонстрира, че някои хранителни артикули в България са по-скъпи спрямо тези страни.Така наприме прясното мляко, което у нас е 1,75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно вид 500 у нас е 0,92 евро, а в Испания - 0,71 евро и 0,78 евро в Румъния.
От 700 до над 20 000 лв. месечно - настоящите заплати в българската IT промишленост
Анализ на DEV.BG паказва кой какъв брой получава в бранша
Общата стойност на дребната потребителска кошница за 20 артикули у нас е 57,32 евро, а в Румъния - 41,54 евро, сочат още данните. Сравнението сред страните демонстрира, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с главните артикули минимум пъти за месец - 8,3 пъти. В Румъния след второто увеличение на МРЗ в средата на годината, кошницата с главните артикули може да се закупи 17,9 пъти, откакто същия интервал на м.г. е от 13 пъти. В Хърватия, която последна се причисли към еврозоната, тази кошница може да се закупи 14,1 пъти.
На годишна база се регистрира слаб растеж, само че към този момент при достигната по-висока база, насъбрана през предходните две години. Това уточни президентът на КНСБ Пламен Димитров при показване на проучването на ИССИО за потребителските цени и заплатата за прехрана към края на септември тази година.
Повече от половината от работещите се обезпечават на по-нисък приход от заплата за прехрана (62%), само че като цяло лицата понижават вследствие на покачването на приходите.
По неприятното е, че около 32% или 844 000 от работещите българи са " работещи небогати ". Това значи, че те получават до 1000 лева приход на месец.
По думите му на тримесечна база се регистрира слаб растеж от 0,1% на нужния месечен приход за прехрана, а на годишна - с 1,9%. Спрямо септември предходната година за тричленно семейство са нужни 48 лева повече, а за един работещ - 27 лева повече. За две години растежът е с 240 лева за тричленно домакинство и 134 лева за един работещ.
2400 българи получават над 50 000 лв. месечна заплата
В същото време над милион души са с данъчна основа под 1000 лв.
България продължава да е с най-ниското равнище на възнаграждение измежду останалите страни членки на Европейски Съюз , като минималната заплата е 49,8% от заплатата за прехрана, т.е. половината от това, което би трябвало да е. Поради това не можем да желаеме друго, с изключение на ограничения, които да доближават МРЗ към заплатата за прехрана.Димотров даде образец със Словения, където е тристранно контрактувано минималната заплата да е в диапазона 120-140% от заплатата за прехрана, която се мери от техния статистически институт. Този диапазон се договаря от работодателите и синдикатите.
Инфлацията се успокоява, само че цените на някои артикули и услуги не престават да порастват, сподели още Димитров. Необходимият приход за храна и публично хранене е 578 лева за работещо лице. Нарастването е с 1,1% по отношение на предходното тримесечие и с 2,8% на годишната база.
Стойността на така наречен дребна потребителска кошница от 20 жизненоважни артикули нараства с 2,2%, разгласи шефът на ИССИО и основен икономист на КНСБ Любослав Костов. Предното тримесечие беше към 4%, посочи той. Темпът на повишаване продължава, само че с по-малка динамичност, добави той.
Сравнение на цените у нас и в други шест европейски страни - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния, демонстрира, че някои хранителни артикули в България са по-скъпи спрямо тези страни.Така наприме прясното мляко, което у нас е 1,75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно вид 500 у нас е 0,92 евро, а в Испания - 0,71 евро и 0,78 евро в Румъния.
От 700 до над 20 000 лв. месечно - настоящите заплати в българската IT промишленост
Анализ на DEV.BG паказва кой какъв брой получава в бранша
Общата стойност на дребната потребителска кошница за 20 артикули у нас е 57,32 евро, а в Румъния - 41,54 евро, сочат още данните. Сравнението сред страните демонстрира, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с главните артикули минимум пъти за месец - 8,3 пъти. В Румъния след второто увеличение на МРЗ в средата на годината, кошницата с главните артикули може да се закупи 17,9 пъти, откакто същия интервал на м.г. е от 13 пъти. В Хърватия, която последна се причисли към еврозоната, тази кошница може да се закупи 14,1 пъти.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ