КНСБ: Издръжката на 3-членно семейство е 2432 лв., българинът обеднява
Необходимият чист месечен приход за прехрана на един работещ човек, живеещ самичък, е 1351 лева Това сочат данните на Института за обществени и синдикални проучвания към Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) от наблюдението на потребителските цени и заплатата за прехрана в страната. Те са въз основата на заплата за прехрана за четвъртото тримесечие на 2022 година Според данните 2432 лева е общата стойност за тричленно семейство с двама работещи възрастни и едно дете до 14 година
Синдикатите регистрират, че приходът, нужен за прехрана, нараства с 2,4% на тримесечна база и 17,7% на годишна база. Така за едногодишен интервал повишаването на нужния чист месечен приход е с 366 лева повече за тричленно семейство и с 203 лева повече за едно лице.
„ Изводът, който можем да създадем, е, че българинът обеднява. Всички растежи, които бяха направени от частния и държавния бранш, не са задоволителни да покрият нарастването на цените на потребителската кошница, тъй като, в случай че погледнем цената на яйцата, ще забележим, че те са поскъпнали с 140% ”, съобщи Любослав Костов, основен икономист на КНСБ
„ Масово потреблението на българите визира повишаването на главните артикули, по тази причина ние желаеме минималната заплата да бъде равна на сегашната междинна ”, разяснява още Костов.
„ Политика по приходите няма, няма и аспект скоро да има. Минималната заплата набъбна два пъти по-малко от темпа на инфлация и като цяло за първа година загубихме своята покупателна дарба и в този смисъл би трябвало да забележим по какъв начин да достигнем равнищата отпреди 2 години, а не толкоз да се съпоставяме с другите страни. Ние имаме рекомендации във връзка с това какъв би трябвало да бъде делът от бюджета като преразпределение, което да отива за труда, тъй като този, който създава плодовете на икономическия напредък, би трябвало и да получава максимален дял от него, а това са жителите ”, акцентира още Любослав Костов.
„ За едногодишен интервал нужната сума за прехрана на тричленно семейство нараства с 366 лева, а за един работещ с 203 лева ”, съобщи Пламен Димитров, президент на КНСБ, след което посочи, че брутната заплата за един работещ би трябвало да бъде 1 741 лева, а за прехрана на тричленно семейство – 3 134 лева „ През ноември 2021г. 1 627 млн. души са били под заплатата за прехрана, а през 2022г. тези души са 1 705 млн. Това демонстрира повишаване с 370 000 души, които не получават нужните средства за прехрана – 1741 лева брутно ”, разяснява още Димитров.
„ Факторите, които въздействат на нарасналата сума за прехрана, са: цените на природния газ, нарастване с 44 % на годишна база, на енергоносителите, както и на питателните артикули, които бележат растеж от 26%, като най-голямо нарастване на цените се вижда при месните артикули, при които пилешкото нараства над 40 %. След месото най-вече се е покачила цената на млечните артикули, с 50% по-скъпи сирена, и цените на яйцата – с 55% нарастване. При хлебните произведения максимален растеж бележат цените на закуските – 50 %. При нехранителните артикули, над 50% нарастване се вижда при цените на дървесината, на жилищното обзавеждане, както и при медикаментите, които нарастват с 16% – при аспирини, сиропи за кашлица, витамини и други всеобщи медикаменти ”, съобщи още Виолета Иванова – заместник-директорът на ИССИ на КНСБ.
Синдикатите регистрират, че приходът, нужен за прехрана, нараства с 2,4% на тримесечна база и 17,7% на годишна база. Така за едногодишен интервал повишаването на нужния чист месечен приход е с 366 лева повече за тричленно семейство и с 203 лева повече за едно лице.
„ Изводът, който можем да създадем, е, че българинът обеднява. Всички растежи, които бяха направени от частния и държавния бранш, не са задоволителни да покрият нарастването на цените на потребителската кошница, тъй като, в случай че погледнем цената на яйцата, ще забележим, че те са поскъпнали с 140% ”, съобщи Любослав Костов, основен икономист на КНСБ
„ Масово потреблението на българите визира повишаването на главните артикули, по тази причина ние желаеме минималната заплата да бъде равна на сегашната междинна ”, разяснява още Костов.
„ Политика по приходите няма, няма и аспект скоро да има. Минималната заплата набъбна два пъти по-малко от темпа на инфлация и като цяло за първа година загубихме своята покупателна дарба и в този смисъл би трябвало да забележим по какъв начин да достигнем равнищата отпреди 2 години, а не толкоз да се съпоставяме с другите страни. Ние имаме рекомендации във връзка с това какъв би трябвало да бъде делът от бюджета като преразпределение, което да отива за труда, тъй като този, който създава плодовете на икономическия напредък, би трябвало и да получава максимален дял от него, а това са жителите ”, акцентира още Любослав Костов.
„ За едногодишен интервал нужната сума за прехрана на тричленно семейство нараства с 366 лева, а за един работещ с 203 лева ”, съобщи Пламен Димитров, президент на КНСБ, след което посочи, че брутната заплата за един работещ би трябвало да бъде 1 741 лева, а за прехрана на тричленно семейство – 3 134 лева „ През ноември 2021г. 1 627 млн. души са били под заплатата за прехрана, а през 2022г. тези души са 1 705 млн. Това демонстрира повишаване с 370 000 души, които не получават нужните средства за прехрана – 1741 лева брутно ”, разяснява още Димитров.
„ Факторите, които въздействат на нарасналата сума за прехрана, са: цените на природния газ, нарастване с 44 % на годишна база, на енергоносителите, както и на питателните артикули, които бележат растеж от 26%, като най-голямо нарастване на цените се вижда при месните артикули, при които пилешкото нараства над 40 %. След месото най-вече се е покачила цената на млечните артикули, с 50% по-скъпи сирена, и цените на яйцата – с 55% нарастване. При хлебните произведения максимален растеж бележат цените на закуските – 50 %. При нехранителните артикули, над 50% нарастване се вижда при цените на дървесината, на жилищното обзавеждане, както и при медикаментите, които нарастват с 16% – при аспирини, сиропи за кашлица, витамини и други всеобщи медикаменти ”, съобщи още Виолета Иванова – заместник-директорът на ИССИ на КНСБ.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ