Властта обмисля по-високи данъци
Необходим е спор с партиите, синдикатите и работодателите кои налози или осигуровки да бъдат увеличени, тъй че бюджетът за 2025 година да бъде с недостиг до 3% от брутния вътрешен артикул на страната (БВП), каквото е условието за влизане в Еврозоната. Това заяви на конференция министърът на финансите Людмила Петкова, която показа разбор за трендовете във финансовите сметки на страната през последните три години.
При в този момент настоящите закони за идната година упованията са приходите в държавната хазна да набъбнат с 6,2 милиарда лева, или с 7,7%. Същевременно предстоящият растеж на разноските е с 18,1 милиарда лева, или с 18,2%. Това значи, че дефицитът в хазната ще бъде 8-9%. Допълнително нужните разноски за заплати в администрацията са 4,4 милиарда лева, за прехрана на администрацията – 2,5 милиарда лева, а за обществени заплащания и опазване на здравето, където влизат и пенсиите - 5,4 милиарда лева 46,9% от разноските би трябвало да бъдат за заплати и пенсии, стана ясно от думите на Людмила Петкова.
На извършения Консултативен съвет за национална сигурност е подложен въпросът за нарастване на разноските за защита и сигурност до 2,5% от Брутният вътрешен продукт, заяви финансовият министър. На съвещанието служебният министър председател Димитър Главчев е сложил въпроса с партиите да бъдат разисквани вероятните ограничения, с цел да бъдат открити най-хубавите решения. Целта е да се набележат приходни и разходни ограничения, изясни Людмила Петкова. Винаги има решение, разновидности има всевъзможни, съобщи тя.
От Министерството на финансите са създали разбор какъв ще бъде резултатът за бюджета от ограничения за повишение на приходите и понижаване на разноските. От Национален осигурителен институт към този момент показаха разбор с разновидности за понижаване на недостига в бюджета за държавното публично обезпечаване. Те са последователно повдигане на осигурителните вноски с 5% или годишно повдигане на пенсиите единствено с растежа на инфлацията, вместо с 50% от инфлацията и 50% от растежа на междинния застрахователен приход. Това значи по-малки нараствания на пенсиите през годините. При публична, а нереална, инфлация до 3%, към която се стреми държавното управление, с цел да угоди на Брюксел, пенсиите ще бъдат на процедура замразени.
По закон бюджетът за идната година би трябвало да бъде импортиран в Народното събрание до 31 октомври. От думите на финансовия министър се разбра, че все още служебното държавно управление няма подготвеност да предложи рамка на финансовия проект, а занапред стартират съвещания с партиите в Народното събрание, които са в предизборна акция, с работодателите и синдикатите по въпроса по какъв начин да се подходи.
От данните, показани от Петкова, се разбра, че има сериозен проблем с разминаването сред приходите и разноските за следващата година. Тя обаче не пожела да спомене никакво тъкмо число, с цел да не насочи неправилно обръщение към Брюксел, който деликатно следи дали България ще влезе в тавана на недостига от 3%, нужен за Еврозоната. Петкова даже се зарече, че действителният недостиг в бюджета следващата година сигурно ще е до 3%, само че на този стадий тя не може да каже по какъв начин ще стане това.
На пряк въпрос за точното число на недостига съгласно разбора, Петкова на няколко пъти акцентира, че няма да дава отговор, тъй като " това не е бюджетът ". По думите й задачата на направения разбор е да даде насочна точка на политиците да се реализира консенсус за ограниченията, които би трябвало да се вземат за свиването на недостига. На база на личните данни на Петкова излиза, че политиците би трябвало да решат по какъв начин да понижат разноските и да вдигнат приходите, тъй че да свият дупката с към 11,5 - 12 милиарда лева
Петкова не разгласи нито една от приходните или разходните ограничения, които тя счита да предложи на депутатите, с цел да гласоподават бюджета. Финансовият министър успокои само, че решение постоянно ще се откри, въпросът е дали ще е най-хубавото.
До няколко седмици с изключение на бюджета Петкова би трябвало да внесе и така наречен средносрочен фискален систематичен проект за 2025 - 2028 година в Брюксел.
Както е известно, предшественичката на Петкова Росица Велкова при започване на 2023 година изнесе доста тревожни данни, съгласно които обществените финанси на България са пред съществено предизвикателство и се обрисува недостиг за годината от 6,9%, в случай че не се вземат ограничения. Тогава самата Велкова предложи част от ограниченията - да вземем за пример въвеждане на еднократен налог върху свръхпечалбите от 33%, което й донесе унищожителни рецензии.
При в този момент настоящите закони за идната година упованията са приходите в държавната хазна да набъбнат с 6,2 милиарда лева, или с 7,7%. Същевременно предстоящият растеж на разноските е с 18,1 милиарда лева, или с 18,2%. Това значи, че дефицитът в хазната ще бъде 8-9%. Допълнително нужните разноски за заплати в администрацията са 4,4 милиарда лева, за прехрана на администрацията – 2,5 милиарда лева, а за обществени заплащания и опазване на здравето, където влизат и пенсиите - 5,4 милиарда лева 46,9% от разноските би трябвало да бъдат за заплати и пенсии, стана ясно от думите на Людмила Петкова.
На извършения Консултативен съвет за национална сигурност е подложен въпросът за нарастване на разноските за защита и сигурност до 2,5% от Брутният вътрешен продукт, заяви финансовият министър. На съвещанието служебният министър председател Димитър Главчев е сложил въпроса с партиите да бъдат разисквани вероятните ограничения, с цел да бъдат открити най-хубавите решения. Целта е да се набележат приходни и разходни ограничения, изясни Людмила Петкова. Винаги има решение, разновидности има всевъзможни, съобщи тя.
От Министерството на финансите са създали разбор какъв ще бъде резултатът за бюджета от ограничения за повишение на приходите и понижаване на разноските. От Национален осигурителен институт към този момент показаха разбор с разновидности за понижаване на недостига в бюджета за държавното публично обезпечаване. Те са последователно повдигане на осигурителните вноски с 5% или годишно повдигане на пенсиите единствено с растежа на инфлацията, вместо с 50% от инфлацията и 50% от растежа на междинния застрахователен приход. Това значи по-малки нараствания на пенсиите през годините. При публична, а нереална, инфлация до 3%, към която се стреми държавното управление, с цел да угоди на Брюксел, пенсиите ще бъдат на процедура замразени.
По закон бюджетът за идната година би трябвало да бъде импортиран в Народното събрание до 31 октомври. От думите на финансовия министър се разбра, че все още служебното държавно управление няма подготвеност да предложи рамка на финансовия проект, а занапред стартират съвещания с партиите в Народното събрание, които са в предизборна акция, с работодателите и синдикатите по въпроса по какъв начин да се подходи.
От данните, показани от Петкова, се разбра, че има сериозен проблем с разминаването сред приходите и разноските за следващата година. Тя обаче не пожела да спомене никакво тъкмо число, с цел да не насочи неправилно обръщение към Брюксел, който деликатно следи дали България ще влезе в тавана на недостига от 3%, нужен за Еврозоната. Петкова даже се зарече, че действителният недостиг в бюджета следващата година сигурно ще е до 3%, само че на този стадий тя не може да каже по какъв начин ще стане това.
На пряк въпрос за точното число на недостига съгласно разбора, Петкова на няколко пъти акцентира, че няма да дава отговор, тъй като " това не е бюджетът ". По думите й задачата на направения разбор е да даде насочна точка на политиците да се реализира консенсус за ограниченията, които би трябвало да се вземат за свиването на недостига. На база на личните данни на Петкова излиза, че политиците би трябвало да решат по какъв начин да понижат разноските и да вдигнат приходите, тъй че да свият дупката с към 11,5 - 12 милиарда лева
Петкова не разгласи нито една от приходните или разходните ограничения, които тя счита да предложи на депутатите, с цел да гласоподават бюджета. Финансовият министър успокои само, че решение постоянно ще се откри, въпросът е дали ще е най-хубавото.
До няколко седмици с изключение на бюджета Петкова би трябвало да внесе и така наречен средносрочен фискален систематичен проект за 2025 - 2028 година в Брюксел.
Както е известно, предшественичката на Петкова Росица Велкова при започване на 2023 година изнесе доста тревожни данни, съгласно които обществените финанси на България са пред съществено предизвикателство и се обрисува недостиг за годината от 6,9%, в случай че не се вземат ограничения. Тогава самата Велкова предложи част от ограниченията - да вземем за пример въвеждане на еднократен налог върху свръхпечалбите от 33%, което й донесе унищожителни рецензии.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ