Немското изискано сопрано Франческа Доротея Лебрун е и прекрасен композитор,

Немското изтънчено сопрано Франческа Доротея Лебрун е и прелестен композитор, почтена представителка на фамозната Манхаймска школа, дамата „ виртуоз на камерната музика ”. Моминската й фамилия е Данци, родена е на 24 март 1756 година в Манхайм в семейство с музикално-артистични гении и изяви. Баща й Иноценц Данци има италиански генезис и е първи виолончелист на Манхаймския оркестър, а майка й Барбара Тоеши е танцьорка. По-малките й братя също са музиканти: Франц Данци е виолончелист и почитан композитор, Йохан Баптист Данци е цигулар, а Антон Данци - артист. Съпругът й е виртуозът обоист и композитор Лудвиг Август Лебрун, също ученик на Манхаймската школа и създател в сантиментално-класически жанр. Заедно те са прелестна двойка освен в живота, само че и на сцената - през 80-те години на 18 век имат необикновен триумф в цяла Европа. За тях британския музиковед и композитор Чарлз Бърни написа: „ Франческа Данци и отличният обоист Лебрун нормално пътуват дружно и наподобява, че тя не слуша нищо друго с изключение на неговия инструмент и когато се движат на терци или сексти не може да се разбере кой е ниският и кой е високият глас ”. Двамата имат две дъщери, които са също креативен натури - София Лебрун Дюлкен, пианистка и композитор, доживяла до 82-годишна възраст, само че уви творбите й са изгубени, и Розина Лебрун Щенч - певица и актриса.
Франческа Лебрун е считана за блестяща певица със забележителна вокална умелост и затова бележити нейни съвременници като Антон Швайцер, Игнац Холцбауер и Антонио Салиери я търсят за водещите функции в най-предизвикателните им опуси. Но геният й е скъп и отвън сцената като създател на прелестна музика. Само 12 от сонатите за цигулка и пиано на Франческа Лебрун оцеляват до наши дни, написани са в два опуса през 1780 година и са в двучастната форма алегро и рондо.
Франческа е връстничка на Волфганг Амадеус Моцарт; и двамата създатели идват и си отиват от този свят в едни и същи години, само че в разнообразни месеци и градове. Не е ясно до каква степен са се познавали, всеки един от тях има разнообразни ориси и житейски битки, и двамата имат музикални фамилии, всеки един от тях за 35-те си земни години съумява да съчини разнообразни по размер и качество произведения (къде непокътнати, къде изгубени), само че сякаш едно от посланията на музиката им е лъчиста светлина и обич.

четвъртък, 28 декември, от 17.30 часа