Наркотиците били част от Третия райх на Хитлер
Немският публицист Норман Олер издаде книга със смайващи разкрития за всеобщо пристрастяване към амфетамините в Третия райх. Тя трансформира визиите за Втората международна война. “Тотално надрусване ” разказва и използването на други опиати от нацистите като кокаин, хероин, морфин, както и въздействието им върху Хитлер освен в последните му дни, когато той е руина с напукани вени.Книгата към този момент е преведена на 18 езика. Авторът й е издирил в архивите записките на персоналния доктор на Хитлер доктор Теодор Морел, на който историците до момента съвсем не обръщат внимание.Историята стартира във Ваймарската република, когато немската фармация процъфтява и е основен експортьор на опиати, а на всеки ъгъл се продават кокаин и морфин. В този интервал кръгът към Хитлер му основава имидж на човек без недостатъци, който работи неуморно за родината и не позволява в тялото си никакви отрови, дори и кафе.
Работниците от фабриката “Темлер ” в Берлин създават 35 милиона таблетки первитин за немската войска и за Луфтвафе през 1940 година “Той е талантлив даже телесно. Не пие, яде единствено зеленчуци и не допира дами ”, написа сподвижник на Хитлер през 1930 година Щом нацистите идват на власт през 1933 година, всички “съблазнителни токсини ” са неразрешени. Оттогава наркоманите биват наричани “престъпно луди ”. Някои са екзекутирани с инжекции, други са пращани в концлагери. Пропагандата свързва опиатите с еврейството и твърди, че евреите са поначало наркозависими.Някои медикаменти с освежителен резултат обаче остават в приложимост, защото обществото би трябвало да е в крайник с енергичния Хитлер. ( “Будна Германия ” е девиз на нацистката партия.) Търси се и хапче, което да “вкара в правия път пораженците, хленчещите, манкьорите и симулантите ”.Главният химик на берлинската компания “Темлер ” доктор Фриц Хаусшилд е впечатлен от триумфите на американските спортисти на олимпиадата в Берлин през 1936 година, дължащи се на амфетамина бензедрин, и се впуска да синтезира свое хапче знамение. След година той патентова първия немски метил-амфетамин. Под името первитин той бързо става сензация, тъй като вдъхва самонадеяност и усъвършенства работата на всеки – от секретарката до артиста и машиниста.
Отначало лекарството се продава без рецепта и в магазините за бонбони като съставна част на шоколада. На дамите се предлага да ядат по 2-3 такива шоколада дневно, с цел да си свършат къщната работа за нула време, а като спомагателен бонус – да отслабнат, защото первитинът потиска апетита.Скоро и бойците стартират да разчитат на него. В книгата е поместено писмо от фронтовата линия на Хайнрих Бьол, бъдещия нобелист за литература. През 1939 година той моли родителите си да му пратят первитин, защото “не зная различен метод да победя най-големия ни зложелател – съня ”.
В Берлин доктор Ото Ранке, шеф на Института за обща и армейска логика на психиката, търси способи да защищити бойците на Вермахта от безсилие и след няколко теста заключава, че первитинът е най-хубавото средство за това. С него сънят става непотребен, задръжките падат и боецът не изпитва смут по време на борба. Самият Ранке се пристрастява към первитина и отбелязва, че може да работи по 50 часа, без да усеща отмалялост.През 1940 година, когато е решено Франция да бъде нападната през Ардените, до армейските лекари е пратена специфична “заповед за стимулантите ”. Тя им подрежда да дават на всеки боец по 1 таблетка первитин денем и по две през нощта, а при нужда още две през три часа. Поръчани са 35 милиона опаковки за армията и Луфтвафе и “Темлер ” удвоява производството. Така Бьол към този момент няма потребност да моли родителите си за первитин.Дали таман амфетаминът е донесъл успеха в така наречен светкавична война? Според Олер повода в никакъв случай и за нищо не е единствено една. Но нашествието във Франция е станала допустима с помощта на хапчето. Без него нямаше да има инвазия, споделя той.Хитлер доста харесал проекта за навлизане през Ардените, само че съгласно командването “то е невероятно, тъй като през нощта би трябвало да почиваме и съперникът ще се отдръпна и ще ни удари ”. Заповедта за стимулантите обаче разрешава бойците да останат будни 3 дни и 3 нощи. Това важи изключително за танкистите на Ромел, направили обхода през Ардените, акцентира създателят.Оттогава висшето командване към този момент счита опиатите за ефикасно оръжие. И то оръжие, което влиза в деяние при най-големи разлики в съотношението на силите. Към края на 1944 година, когато успеха във войната е към този момент мираж, немският флот основава серия подводници с екипаж от 1 моряк. Прави го с фантастичната концепция тези дребни подводници да обхванат през естуара на река Темза.Нужно е било обаче самотните навигатори да бъдат будни дни наред, с цел да ги ръководят. Тогава доктор Герхард Оржеховски, основен фармаколог на Балтийския флот, основава ново хапче знамение – кокаинова дъвка. Това е най-силният опиат, даван на немски бойци. Изпробват го в концлагера Заксенхаузен, като карат лагерниците да вървят, до момента в който паднат от безсилие.Но опитът се проваля. Затвореният в желязна кутия моряк е съвсем имобилен и изцяло изолиран от външния свят, само че би трябвало да е безсънен 7 дни. В резултат той получава неуравновесеност и се губи. Повечето от пуснатите на вода дребни подводници изчезват безследно.Как обаче дундестият доктор Морел става единственият човек, на който Хитлер се доверява безусловно. В края на 20-те година той има частна процедура в Берлин и дължи репутацията си на стилните тогава инжекции с витамини.Запознава се с Хитлер, откакто е лекувал формалния фотограф на райха Хайнрих Хофман. Фюрерът му се оплаква от отдавнашни и остри болки в червата и доктор Морел вижда шанса си да се присламчи до него. Предписва му препарата “Мутафлор ”, който е бактериален пробиотик. И откакто положението на Пациент А (както стартират да назовават Хитлер) се усъвършенства, сред фюрера и лекаря се основава връзка, учредена на взаимната взаимозависимост. Двамата се изолират. Хитлер става все по-подозрителен към близките като се изключи своя доктор, а Морел дължи ситуацията си единствено и само на фюрера.През 1941 година Хитлер се разболява тежко и инжекциите с витамини на Морел към този момент нямат резултат. Тогава лекарят потегля по наклонената повърхност. Първо стартира да инжектира най-прочутия всред вегетарианците с скотски хормони.После му предписва цяла серия от все по-силни медикаменти и най-после му дава “хапчето знамение ” еукодал.Това е дизайнерски опиат, първи братовчед на хероина, прочут през днешния ден като оксикодон. Неговото основно свойство е, че довежда пациента до положение на еуфория. Не след дълго Хитлер стига до няколко инжекции еукодал на ден. Накрая доктор Морел прибавя към тях и две дози кокаин. Всъщност кокаинът е постановен за пръв път на Пациент А поради проблем с ушите след детонация в бункера “Вълчата бърлога ” на източния фронт.Дали Морел предумишлено е трансформирал Хитлер в наркоман? Или не е смеел да се опълчва на властния фюрер? Според Олер лекарят и фюрерът са си пасвали мого добре. Затова през есента на 1944 година Хитлер задържа Морел макар настояванията на обкръжението му да го смени. Морел доста е обичал да слага инжекции, а Хитлер ги е харесвал поради бързия им резултат и тъй като мразел хапчетата, дразнещи стомаха му.Все отново, въпреки и прекомерно късно, Хитлер осъзнал, че е наркозависим. Според книгата той споделил на Морел: “Вие сте ми давали опиати от самото начало. ” Този откъс обаче е изключение. В множеството случаи фюрерът и лекарят говорели за тях заобиколно.За страничния наблюдаващ медикаментите са имали чудодеен резултат. Само преди минута фюрерът изглеждал отпаднал, залитал и едвам се държал на крайници. Изведнъж скачал, започвал да шари по всички страни и да приказва безкрай на всеослушание.
Hidden Truth
Работниците от фабриката “Темлер ” в Берлин създават 35 милиона таблетки первитин за немската войска и за Луфтвафе през 1940 година “Той е талантлив даже телесно. Не пие, яде единствено зеленчуци и не допира дами ”, написа сподвижник на Хитлер през 1930 година Щом нацистите идват на власт през 1933 година, всички “съблазнителни токсини ” са неразрешени. Оттогава наркоманите биват наричани “престъпно луди ”. Някои са екзекутирани с инжекции, други са пращани в концлагери. Пропагандата свързва опиатите с еврейството и твърди, че евреите са поначало наркозависими.Някои медикаменти с освежителен резултат обаче остават в приложимост, защото обществото би трябвало да е в крайник с енергичния Хитлер. ( “Будна Германия ” е девиз на нацистката партия.) Търси се и хапче, което да “вкара в правия път пораженците, хленчещите, манкьорите и симулантите ”.Главният химик на берлинската компания “Темлер ” доктор Фриц Хаусшилд е впечатлен от триумфите на американските спортисти на олимпиадата в Берлин през 1936 година, дължащи се на амфетамина бензедрин, и се впуска да синтезира свое хапче знамение. След година той патентова първия немски метил-амфетамин. Под името первитин той бързо става сензация, тъй като вдъхва самонадеяност и усъвършенства работата на всеки – от секретарката до артиста и машиниста.
Отначало лекарството се продава без рецепта и в магазините за бонбони като съставна част на шоколада. На дамите се предлага да ядат по 2-3 такива шоколада дневно, с цел да си свършат къщната работа за нула време, а като спомагателен бонус – да отслабнат, защото первитинът потиска апетита.Скоро и бойците стартират да разчитат на него. В книгата е поместено писмо от фронтовата линия на Хайнрих Бьол, бъдещия нобелист за литература. През 1939 година той моли родителите си да му пратят первитин, защото “не зная различен метод да победя най-големия ни зложелател – съня ”.
В Берлин доктор Ото Ранке, шеф на Института за обща и армейска логика на психиката, търси способи да защищити бойците на Вермахта от безсилие и след няколко теста заключава, че первитинът е най-хубавото средство за това. С него сънят става непотребен, задръжките падат и боецът не изпитва смут по време на борба. Самият Ранке се пристрастява към первитина и отбелязва, че може да работи по 50 часа, без да усеща отмалялост.През 1940 година, когато е решено Франция да бъде нападната през Ардените, до армейските лекари е пратена специфична “заповед за стимулантите ”. Тя им подрежда да дават на всеки боец по 1 таблетка первитин денем и по две през нощта, а при нужда още две през три часа. Поръчани са 35 милиона опаковки за армията и Луфтвафе и “Темлер ” удвоява производството. Така Бьол към този момент няма потребност да моли родителите си за первитин.Дали таман амфетаминът е донесъл успеха в така наречен светкавична война? Според Олер повода в никакъв случай и за нищо не е единствено една. Но нашествието във Франция е станала допустима с помощта на хапчето. Без него нямаше да има инвазия, споделя той.Хитлер доста харесал проекта за навлизане през Ардените, само че съгласно командването “то е невероятно, тъй като през нощта би трябвало да почиваме и съперникът ще се отдръпна и ще ни удари ”. Заповедта за стимулантите обаче разрешава бойците да останат будни 3 дни и 3 нощи. Това важи изключително за танкистите на Ромел, направили обхода през Ардените, акцентира създателят.Оттогава висшето командване към този момент счита опиатите за ефикасно оръжие. И то оръжие, което влиза в деяние при най-големи разлики в съотношението на силите. Към края на 1944 година, когато успеха във войната е към този момент мираж, немският флот основава серия подводници с екипаж от 1 моряк. Прави го с фантастичната концепция тези дребни подводници да обхванат през естуара на река Темза.Нужно е било обаче самотните навигатори да бъдат будни дни наред, с цел да ги ръководят. Тогава доктор Герхард Оржеховски, основен фармаколог на Балтийския флот, основава ново хапче знамение – кокаинова дъвка. Това е най-силният опиат, даван на немски бойци. Изпробват го в концлагера Заксенхаузен, като карат лагерниците да вървят, до момента в който паднат от безсилие.Но опитът се проваля. Затвореният в желязна кутия моряк е съвсем имобилен и изцяло изолиран от външния свят, само че би трябвало да е безсънен 7 дни. В резултат той получава неуравновесеност и се губи. Повечето от пуснатите на вода дребни подводници изчезват безследно.Как обаче дундестият доктор Морел става единственият човек, на който Хитлер се доверява безусловно. В края на 20-те година той има частна процедура в Берлин и дължи репутацията си на стилните тогава инжекции с витамини.Запознава се с Хитлер, откакто е лекувал формалния фотограф на райха Хайнрих Хофман. Фюрерът му се оплаква от отдавнашни и остри болки в червата и доктор Морел вижда шанса си да се присламчи до него. Предписва му препарата “Мутафлор ”, който е бактериален пробиотик. И откакто положението на Пациент А (както стартират да назовават Хитлер) се усъвършенства, сред фюрера и лекаря се основава връзка, учредена на взаимната взаимозависимост. Двамата се изолират. Хитлер става все по-подозрителен към близките като се изключи своя доктор, а Морел дължи ситуацията си единствено и само на фюрера.През 1941 година Хитлер се разболява тежко и инжекциите с витамини на Морел към този момент нямат резултат. Тогава лекарят потегля по наклонената повърхност. Първо стартира да инжектира най-прочутия всред вегетарианците с скотски хормони.После му предписва цяла серия от все по-силни медикаменти и най-после му дава “хапчето знамение ” еукодал.Това е дизайнерски опиат, първи братовчед на хероина, прочут през днешния ден като оксикодон. Неговото основно свойство е, че довежда пациента до положение на еуфория. Не след дълго Хитлер стига до няколко инжекции еукодал на ден. Накрая доктор Морел прибавя към тях и две дози кокаин. Всъщност кокаинът е постановен за пръв път на Пациент А поради проблем с ушите след детонация в бункера “Вълчата бърлога ” на източния фронт.Дали Морел предумишлено е трансформирал Хитлер в наркоман? Или не е смеел да се опълчва на властния фюрер? Според Олер лекарят и фюрерът са си пасвали мого добре. Затова през есента на 1944 година Хитлер задържа Морел макар настояванията на обкръжението му да го смени. Морел доста е обичал да слага инжекции, а Хитлер ги е харесвал поради бързия им резултат и тъй като мразел хапчетата, дразнещи стомаха му.Все отново, въпреки и прекомерно късно, Хитлер осъзнал, че е наркозависим. Според книгата той споделил на Морел: “Вие сте ми давали опиати от самото начало. ” Този откъс обаче е изключение. В множеството случаи фюрерът и лекарят говорели за тях заобиколно.За страничния наблюдаващ медикаментите са имали чудодеен резултат. Само преди минута фюрерът изглеждал отпаднал, залитал и едвам се държал на крайници. Изведнъж скачал, започвал да шари по всички страни и да приказва безкрай на всеослушание.
Hidden Truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ