Чарли Чаплин: Плакал съм повече, отколкото те са смели
Нека стартираме с няколко впечатляващи мисли:
1. Ден без смях е прахосан ден.
2. За да се смееш откровено, би трябвало да можеш да вземеш болката си и да поиграеш с нея.
3. Трябва ти мощ, единствено в случай че възнамеряваш да направиш нещо неприятно. Във всички останали случаи любовта ти е изцяло задоволителна.
4. Провалът е значим. Изисква се кураж, с цел да се направиш на простак.
5. Нищо не е постоянно в този циничен свят – даже проблемите.
6. Смехът е лекарство за болката.
7. Броят на нелепостите, осъществени по волята на разсъдъка, са доста повече, в сравнение с тези, които са осъществени от чиста нелепост.
8. И въпреки всичко ми е мъчително за нямото кино. Така хубаво беше да видиш по какъв начин дамата си отваря устата, а глас не се чува!
9. Който в никакъв случай не е бил дете, в никакъв случай няма да бъде и възрастен.
10. Разбираш какъв е в действителност един човек, когато го видиш пийнал.
11. Всичко, от което се нуждая, с цел да направя комедия, е парк, служител на реда и хубаво момиче.
12. Животът е предпочитание, а не смисъл.
13. Няма да се върна в Америка, даже в случай че Исус й стане президент.
14. Нищо не е непрестанно - изключително проблемите.
15. Красотата е необяснима.
16. За цялата си кариера научих едно - публиката не знае какво желае.
17. Какво е най-важното за един артист? Просто е: да обича да играе.
18. Отчаянието е опиат.
19. Обичам да вървя в дъжда, тъй като никой не може да види по какъв начин рева.
20. Най-тъжното нещо на този свят е да свикнеш с лукса.
Годините ще минават, звездите на Холивуд ще стават от ден на ден, образните резултати - все по-натрапчиви. Но в света на киното в никакъв случай няма да има гениална фигура, като тази на Чарли Чаплин. Човекът, който можеше без думи да накара цели генерации да се превиват от смях, знаеше, че хуморът идва от тъгата, че комедията е същинска, когато има дълбочина, че смешката е нищо, в случай че няма обръщение. А историята му, като на всеки човек от неговия сан, е повече от забавна.
Първата роля - като заместител на майка си
Чарлс Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 година в Лондон. Родителите му са артисти и артисти от мюзик хола. Разделят се преди той да навърши три години. Баща му е пияч и не поддържа връзка доста със сина си, въпреки че Чарли Чаплин и неговият полубрат Сидни Джон Хил Чаплин живеят известно време с него и любовницата му Луиз, по време на един от престоите на майка им в подслон за психологично заболели. Старият Чаплин старши умира през 1901 година от цироза.
След раздялата на родителите си двете деца живеят с майка си в разнообразни елементи на Лондон. Говори се, че майката, Хана Чаплин, произлиза по майчина линия от огромен цигански жанр.
Кариерата на майка му като певица завършва, когато по време на осъществяване изгубва гласа си. Тогава дребният Чарли излиза на сцената, с цел да я замести. По средата на осъществяването ненадейно на сцената заваляват монети. Чаплин стопира да пее и афишира, че ще продължи, откакто събере парите, а публиката избухва в смях.
Има осем трупи в детството си
Като дете Чаплин към този момент знае, че фантазията му е да бъде артист. Майка му го насърчава, макар че в тези времена това надалеч не е най-престижната и мечтана от един родител специалност. За да се тренира на макс дребния Чарли взе участие в цели осем трупи! Случва се и неизбежното за всеки талант: на 13 години Чаплин напуща учебно заведение и поставя завършек на образованието си. Работи на няколко места, с цел да изкара прехраната си.
Първата огромна роля на Чарли идва в продукцията на Чарлс Фроман „ Шарлок Холмс “, където играе Били в три национални турнета. Изпълнението му е толкоз добре признато, че е свикан в Лондон, с цел да играе ролята дружно с истинския Шерлок Холмс – Холис Уилям Джилет. На 16-годишна възраст Чаплин взе участие в продукцията на Уест Енд в театъра „ Херцогът от Йорк “ от октомври до декември 1905 година
Не пие, не пуши, само че върви по дами
Вероятно единственият здравословен недостатък от тези трите. Чарли е непрестанно обкръжен от дами, само че в никакъв случай не пали цигара и даже не пие малко алкохол. Свободното си време прекарва в четене на книги, свирене на цигулка, играе бокс и даже битка. Любимият му спорт е тенисът. Всяка неделя следобяд кани другари и експерти на тенис с обилие от чай и сандвичи в почивките.
Образът на " скитника "? Измислен е при импровизация
По време на първия му комедиен филм от него се изисква импровизация. Чарли отива да се подготви и тогава му хрумва нещо гениално: провиснали панталони, огромни обувки, бомбе и бастун. В следствие това ще се трансформира в непокътнатата му марка и най-известният му костюм.
Пробивът
На 2 октомври 1912 година още като юноша Чаплин отива с трупата на Карно в Съединени американски щати и остава там. По време на неговите представления е видян от продуцента Мак Сенет. Шест месеца след второто американско турне, Чаплин е поканен да се причисли към Нюйоркската кино компания. Мак Сенет, който е очевидец на неговите осъществявания, счита, че той може да замести Фред Мейс, звезда на техните студиа в Кийстоун, който има намерение да напусне. Чарли Чаплин се срещна с компанията и подписва контракт за $150 на седмица, което е еднакво на към 3000 $ днешни пари.
„ Застигнат от дъжда “ излиза на 4 май 1914 година Това е режисьорският дебют на Чаплин и е извънредно сполучлив. След това режисира съвсем всеки късометражен филм, в който се появява в Кийстоун, с ритъм от почти една седмица, интервал, който по-късно си спомня като най-вълнуващото време в кариерата си. Следват още няколко сполучливи кино лентата. Когато договорът на Чарлс Чаплин изтича в края на годината и би трябвало да бъде възобновен, той желае $1000 на седмица ($24 761, 2017 г.), само че сумата е отхвърлена като прекомерно огромна.
През 1915 година Чаплин към този момент става културен феномен. Магазините са снабдени със артикули „ Чаплин “, той е включен в карикатури и комикси, а за него са написани няколко песни.
Появява се Чаплинова болест
Чаплин е нападнат в английските медии, че не взе участие в Първата международна война. През 1917 година професионалните имитатори на Чаплин са толкоз доста, че го принуждават да предприеме правни дейности. Съобщава се в медиите, че девет от 10 мъже, които участват на празненства, са облечени в костюми на " скитника ". Същата година изследване на Бостънското сдружение за психологични проучвания стига до заключението, че Чаплин е „ американска фикс идея “ и значително душевно заболели се мислят за него.
Верен на немите филми
Въпреки че звукът се появява във филмите през 1927 година, Чаплин остава правилен на остарялата технология още цяло десетилетие. Първият звуков филм на Чаплин е „ Великият деспот “ – именитият антихитлеровски филм, сниман през 1940 година
Чаплин усеща, че „ Златната тресчица “ е най-хубавият филм, който е направил. Излиза през август 1925 година и се трансформира в един от най-скъпите филми. Комедията съдържа някои от най-известните подиуми, като да вземем за пример скитникът, който яде обувките си и танца с хлебчетата. Обувката му е направена прочее от златен корен. Следва и триумфът на " Циркът “ (1928 г.) В тези времена Чаплин е женен за втората си брачна половинка Лита Грей, с която е прекомерно трагичен. Чарли прекарва дълги часове в студиото, с цел да не я вижда. През ноември 1926 година Грей взима децата и напуща фамилния дом. Следва горчив бракоразвод, в който тя упреква артистът в невярност, принуждение и извратени полови стремежи. Информацията се промъква в пресата. Чаплин оповестява, че е в нервна рецесия, защото историята се трансформира в основна вест на първа страница и групи, формиращи се в Америка приканват филмите му да бъдат неразрешен. Следват " Светлините на града " и " Модерни времена " - два безспорни шлагер.
Паралелите с Хитлер
Паралелите сред него и Адолф Хитлер са видяни от необятната аудитория: родени са единствено с 4 дни разлика, и двамата се издигат от беднотия до международна популярност, и двамата носят същите мустаци. Има даже клюки, че Хитлер имитира мустаците на Чаплин. Тази физическа аналогия въодушевява идващия филм, „ Великият деспот “, който е ирония на Хитлер и фашизма.
Комикът прекарва две години в създаването на сюжета и стартира да снима през септември 1939 година, шест дни откакто Англия афишира война на Германия. Той се съгласява да употребява приказваме разговор, частично заради убеждението, че няма различен избор, само че и тъй като признава, че е по-добър метод за предаване на политическо обръщение. Създаването на комедия за Хитлер се счита за доста спорно начинание, само че финансовата самостоятелност му разрешава да поеме риска. Заменя скитника (който носи сходно облекло) с еврейски бръснар частично заради убеждението на нацистите, че е евреин. Играе и диктатора Хинкел, който е подигравка на Хитлер. Филмът генерира голям интерес, като критик на Ню Йорк Таймс го назовава „ най-нетърпеливо предстоящият филм на годината “ и е един от най-печелившите филми на епохата.
Бягство от Щатите
В един миг в Съединени американски щати разпространяването на филмите на Чаплин е неразрешено, тъй като взема да става политически рисков и да удря прекомерно сполучливо по мощните на деня. Заради увлеченията си по социализма Чаплин става обект на настървено гонене. Замнава в Швейцария със фамилията си, където прекарва и последните си години. Казва, че в никакъв случай не би се върнал в Америка. Години по-късно излиза наяве, че досиетото му във ФБР е дълго цели 2000 страници.
Писмото до щерка му
Писмото на Чарли Чаплин до щерка му Жералдин е едно от най-нежните послания, писани в миналото от татко до дете. Чаплин го написа в последните си години, а то остава пример за родителска угриженост и трогателен изказ и до през днешния ден. Ето какво гласи то:
Мое момиче,
Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята дребна цитадела заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти към този момент спи. Едва не разсъниха заспалите птички, до момента в който стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм надалеч от теб! Но дано ослепея, в случай че въпреки и за момент твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук – на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а като че ли в тихата нощ слушам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната мрачевина. Чух, че твоята роля в този празничен и ярък театър е ролята на персийска хубавица, пленена от хан Татар. Бъди хубавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но в случай че възторзите и благодарността на публиката те опиянят, в случай че ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя татко.
Аз съм твоят татко, Жералдин!
Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!
Знаеш ли какъв брой нощи съм седял до твоето легло, с цел да ти описвам приказки, когато ти беше дребна – за Спящата хубавица, за будния змей в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и споделях: „ Върви си! Аз дремя с фантазиите на своята щерка!” Виждах тези фантазии, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една самодива да танцува по небето. Чувах публиката да споделя: „ Виждате ли това момиче? То е дъщерята на остарелия шут. Помните ли по какъв начин се споделя – Чарли?”
Да! Аз съм Чарли! Аз съм остарелият шут!
Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в необятен и опърпан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те повдигнат от време на време в небесата.
Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от мраз и сиромашия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах безсънен. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „ Чарли! Нима това котенце ще те познае в миналото?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз в никакъв случай не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а след това … събираше милостиня…Това е моята приказка!
Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болежка на скитника шут, в чиито гърди бушува цялостен океан от горделивост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но все пак аз съм жив, а за живите нормално малко се приказва.
По-добре да приказваме за теб!
След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, в сравнение с те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват единствено танци и музика!
В среднощ, когато излизаш от огромния салон ти не помни богатите фенове, само че не забравяй да попиташ водача на таксито, който те води вкъщи, за неговата жена… И в случай че е бремемнна, в случай че няма пари да купи дрешка на детето, ти постави пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разноски. Но за другите – ти би трябвало да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с рейс разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по веднъж дневно казвай: „ И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на индивида крила, с цел да излети във висините, нормално му счупва краката. И когато пристигна миг, в който ти почувстваш себе си над публиката, незабавно напусни сцената! Иди с първото такси в покрайнините на Париж. Аз доста добре ги познавам!… Там ще видиш доста танцьорки като теб – дори по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния искра на прожекторите на твоя спектакъл няма и диря! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в фамилията на Чарли никой не е бил толкоз недодялан, с цел да може да ругае един колар или да подиграе просяка, седнал край Сена…
Аз ще умра, само че ти ще живееш… Искам ти в никакъв случай да не живееш в беднотия! Заедно с това писмо ти адресирам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя би трябвало да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти елементарно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати сиромаси, ти можеш на всички места да ги откриеш. Ако приказвам с теб за пари, върша това, тъй като познавам лъжливата мощ на тези дяволи… Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И постоянно съм се безпокоял за въжеиграчите. Но би трябвало да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, в сравнение с играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия елмаз ще те измами. В същата довечера този елмаз ще бъде твоето несигурно въже и рухването ти е несъмнено. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш некомпетентен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи постоянно падат… Не продавай сърцето си за злато и украшения. Защото най-големият елмаз е Слънцето. За благополучие той свети на лицето на всеки човек!
И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм споделил да ти написа за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти приказва за това…
Твоята работа е доста сложна. Аз знам това. Тялото ти е покрито единствено с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, само че да се върнеш от там по-облечен и по-чист…
Но нищо друго и никой различен на този свят не заслужава да вижда дори и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.
Аз съм остарял и може би думите ми звучат смешно. Но съгласно мен, твоето голо тяло би трябвало да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е ужасно, в случай че твоето разбиране за това е от преди 10 години, от времето, което си отива. Не пердах се – тези 10 години няма да те състарят. Но както и да е, желая ти да бъдеш последният човек, който става гражданин на острова на голите!…
Знам, че синове и татковци постоянно са бивали във безконечен дуел. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, желая да имам вяра – довечера е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане знамение – ти в действителност да си схванала всичко, което желая да ти кажа.
Чарли е към този момент стар, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще би трябвало да се облечеш в черно, с цел да дойдеш на моя гроб. Сега не желая да те трежова. Само понякога се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам дори тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш татко си – Чарли. Аз не бях ангел, само че доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.
Целувам те, Чарли
Интересни обстоятелства
►Чаплин е бил левичар. Използвал е лявата си ръка даже, с цел да свири на цигулка.
►Висок е тъкмо 165 см.
►Любимият спорт на Чаплин е бил боксът, а от танците най-вече е харесвал тангото.
►След като става прочут и доста забогатява, той към момента продължава да живее в треторазрядна стая в хотел.
►През 1917 година Чаплин подписва контракт с „ Фърст Нешънъл” за 1 млн $. Става най-скъпо платеният артист за своето време.
►Има четири брака, от които му се раждат 11 деца.
►Добре знае се, че е харесвал по-млади дами от него. За Милдред Харис се дами, когато е на 28 годишна възраст, а тя е на 16. Когато е на 35, се бракосъчетава с 16-годишната Лита Грей. Когато навършва 44 години, Чаплин се дами за Полет Годар – на 19 години. На 54 години артистът се дами за 18 годишната Уна О`Нил. От брака си с нея има 8 деца, последното му отроче се ражда, когато Чаплин е на 72 години. Интересното, е че Уна О`Нил е огромната любив на писателят Селинджър. Чаплин обаче съумява да я открадне. Говори се, че таман това е повода Селинджър да прекрати светския си живот и да се засели самичък в имение, до което не позволява никого до края на живота си.
►Отношенията на Лита Грей и Чарли Чаплин са основа на романа „ Лолита” на Набоков. Така най-малко счита биографът на Чаплин – Джойс Милтън, въпреки че Набоков в никакъв случай не го признава.
► За част от своите филми, самичък е композирал музиката.
► Става първият артист, станал корица на сп. " Тайм " - през 1925 година
Българин му краде ковчега
В края на 60-те здравословното положение на Чарли Чаплин стартира постепенно да се утежнява след прекарани няколко микроинсулта. След награждаването му с почетен " Оскар " за цялостния му принос през 1972 година, Чаплин се утежнява напълно. Около октомври 1977 година той към този момент не може да поддържа връзка и е прикрепен към инвалидната количка, като се нуждае от непрекъснати денонощни грижи. Умира в съня си на 25 декември 1977 година, на Коледа (празник, който не обича да чества заради мъчителни детски спомени), на 88 години, в дребния швейцарски град Веве. Погребан е във Во, Швейцария на 27 декември 1977 година със скромна гала каквото е неговото предпочитание.
На 2 март 1978 година неговият ковчег е изкопан и откраднат от двама емигранти – полякът Роман Вардас и българинът Ганчо Ганев за да изнудват фамилията му за пари. В нощта на 1 против 2 март 1978-а точно Ганчо разкопава гроба на великия комедиант. Пороят бързо запълнил трапа и похитителите изтеглят 240-килограмовия сандък и го натоварват във фургон. Извозват го на двайсетина километра и го закопават в равнища с пшеница до Женевското езеро. След това се свързват с вдовицата на Чаплин - Уна. Искат й откуп от половин милион швейцарски франка. Тя отвръща: „ Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми ". После нашенецът и полякът заплашват да посегнат на двете й най-малки деца. Уна обаче - прекомерно постоянна душевен - не се хваща на изнудването. Обажда се на полицията и швейцарските ченгета подслушват телефона й. Наблюдават и 200 телефонни будки в Лозана. Вдовицата се " съгласява " да заплати откупа. Уговаря си среща с похитителите, само че там идват и ченгетата. Ганчо и Роман са задържани. Признават си всичко. Следва правосъден развой и присъди. Вардас получава 4 години и половина непоколебим затвор поради изнудване и „ нарушение мира на мъртвите ", а Ганчо единствено 18 месеца. А тялото на Чаплин е препогребано под двуметров бетон, с цел да се предотвратят сходни бъдещи похищения.
1. Ден без смях е прахосан ден.
2. За да се смееш откровено, би трябвало да можеш да вземеш болката си и да поиграеш с нея.
3. Трябва ти мощ, единствено в случай че възнамеряваш да направиш нещо неприятно. Във всички останали случаи любовта ти е изцяло задоволителна.
4. Провалът е значим. Изисква се кураж, с цел да се направиш на простак.
5. Нищо не е постоянно в този циничен свят – даже проблемите.
6. Смехът е лекарство за болката.
7. Броят на нелепостите, осъществени по волята на разсъдъка, са доста повече, в сравнение с тези, които са осъществени от чиста нелепост.
8. И въпреки всичко ми е мъчително за нямото кино. Така хубаво беше да видиш по какъв начин дамата си отваря устата, а глас не се чува!
9. Който в никакъв случай не е бил дете, в никакъв случай няма да бъде и възрастен.
10. Разбираш какъв е в действителност един човек, когато го видиш пийнал.
11. Всичко, от което се нуждая, с цел да направя комедия, е парк, служител на реда и хубаво момиче.
12. Животът е предпочитание, а не смисъл.
13. Няма да се върна в Америка, даже в случай че Исус й стане президент.
14. Нищо не е непрестанно - изключително проблемите.
15. Красотата е необяснима.
16. За цялата си кариера научих едно - публиката не знае какво желае.
17. Какво е най-важното за един артист? Просто е: да обича да играе.
18. Отчаянието е опиат.
19. Обичам да вървя в дъжда, тъй като никой не може да види по какъв начин рева.
20. Най-тъжното нещо на този свят е да свикнеш с лукса.
Годините ще минават, звездите на Холивуд ще стават от ден на ден, образните резултати - все по-натрапчиви. Но в света на киното в никакъв случай няма да има гениална фигура, като тази на Чарли Чаплин. Човекът, който можеше без думи да накара цели генерации да се превиват от смях, знаеше, че хуморът идва от тъгата, че комедията е същинска, когато има дълбочина, че смешката е нищо, в случай че няма обръщение. А историята му, като на всеки човек от неговия сан, е повече от забавна.
Първата роля - като заместител на майка си
Чарлс Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 година в Лондон. Родителите му са артисти и артисти от мюзик хола. Разделят се преди той да навърши три години. Баща му е пияч и не поддържа връзка доста със сина си, въпреки че Чарли Чаплин и неговият полубрат Сидни Джон Хил Чаплин живеят известно време с него и любовницата му Луиз, по време на един от престоите на майка им в подслон за психологично заболели. Старият Чаплин старши умира през 1901 година от цироза.
След раздялата на родителите си двете деца живеят с майка си в разнообразни елементи на Лондон. Говори се, че майката, Хана Чаплин, произлиза по майчина линия от огромен цигански жанр.
Кариерата на майка му като певица завършва, когато по време на осъществяване изгубва гласа си. Тогава дребният Чарли излиза на сцената, с цел да я замести. По средата на осъществяването ненадейно на сцената заваляват монети. Чаплин стопира да пее и афишира, че ще продължи, откакто събере парите, а публиката избухва в смях.
Има осем трупи в детството си
Като дете Чаплин към този момент знае, че фантазията му е да бъде артист. Майка му го насърчава, макар че в тези времена това надалеч не е най-престижната и мечтана от един родител специалност. За да се тренира на макс дребния Чарли взе участие в цели осем трупи! Случва се и неизбежното за всеки талант: на 13 години Чаплин напуща учебно заведение и поставя завършек на образованието си. Работи на няколко места, с цел да изкара прехраната си.
Първата огромна роля на Чарли идва в продукцията на Чарлс Фроман „ Шарлок Холмс “, където играе Били в три национални турнета. Изпълнението му е толкоз добре признато, че е свикан в Лондон, с цел да играе ролята дружно с истинския Шерлок Холмс – Холис Уилям Джилет. На 16-годишна възраст Чаплин взе участие в продукцията на Уест Енд в театъра „ Херцогът от Йорк “ от октомври до декември 1905 година
Не пие, не пуши, само че върви по дами
Вероятно единственият здравословен недостатък от тези трите. Чарли е непрестанно обкръжен от дами, само че в никакъв случай не пали цигара и даже не пие малко алкохол. Свободното си време прекарва в четене на книги, свирене на цигулка, играе бокс и даже битка. Любимият му спорт е тенисът. Всяка неделя следобяд кани другари и експерти на тенис с обилие от чай и сандвичи в почивките.
Образът на " скитника "? Измислен е при импровизация
По време на първия му комедиен филм от него се изисква импровизация. Чарли отива да се подготви и тогава му хрумва нещо гениално: провиснали панталони, огромни обувки, бомбе и бастун. В следствие това ще се трансформира в непокътнатата му марка и най-известният му костюм.
Пробивът
На 2 октомври 1912 година още като юноша Чаплин отива с трупата на Карно в Съединени американски щати и остава там. По време на неговите представления е видян от продуцента Мак Сенет. Шест месеца след второто американско турне, Чаплин е поканен да се причисли към Нюйоркската кино компания. Мак Сенет, който е очевидец на неговите осъществявания, счита, че той може да замести Фред Мейс, звезда на техните студиа в Кийстоун, който има намерение да напусне. Чарли Чаплин се срещна с компанията и подписва контракт за $150 на седмица, което е еднакво на към 3000 $ днешни пари.
„ Застигнат от дъжда “ излиза на 4 май 1914 година Това е режисьорският дебют на Чаплин и е извънредно сполучлив. След това режисира съвсем всеки късометражен филм, в който се появява в Кийстоун, с ритъм от почти една седмица, интервал, който по-късно си спомня като най-вълнуващото време в кариерата си. Следват още няколко сполучливи кино лентата. Когато договорът на Чарлс Чаплин изтича в края на годината и би трябвало да бъде възобновен, той желае $1000 на седмица ($24 761, 2017 г.), само че сумата е отхвърлена като прекомерно огромна.
През 1915 година Чаплин към този момент става културен феномен. Магазините са снабдени със артикули „ Чаплин “, той е включен в карикатури и комикси, а за него са написани няколко песни.
Появява се Чаплинова болест
Чаплин е нападнат в английските медии, че не взе участие в Първата международна война. През 1917 година професионалните имитатори на Чаплин са толкоз доста, че го принуждават да предприеме правни дейности. Съобщава се в медиите, че девет от 10 мъже, които участват на празненства, са облечени в костюми на " скитника ". Същата година изследване на Бостънското сдружение за психологични проучвания стига до заключението, че Чаплин е „ американска фикс идея “ и значително душевно заболели се мислят за него.
Верен на немите филми
Въпреки че звукът се появява във филмите през 1927 година, Чаплин остава правилен на остарялата технология още цяло десетилетие. Първият звуков филм на Чаплин е „ Великият деспот “ – именитият антихитлеровски филм, сниман през 1940 година
Чаплин усеща, че „ Златната тресчица “ е най-хубавият филм, който е направил. Излиза през август 1925 година и се трансформира в един от най-скъпите филми. Комедията съдържа някои от най-известните подиуми, като да вземем за пример скитникът, който яде обувките си и танца с хлебчетата. Обувката му е направена прочее от златен корен. Следва и триумфът на " Циркът “ (1928 г.) В тези времена Чаплин е женен за втората си брачна половинка Лита Грей, с която е прекомерно трагичен. Чарли прекарва дълги часове в студиото, с цел да не я вижда. През ноември 1926 година Грей взима децата и напуща фамилния дом. Следва горчив бракоразвод, в който тя упреква артистът в невярност, принуждение и извратени полови стремежи. Информацията се промъква в пресата. Чаплин оповестява, че е в нервна рецесия, защото историята се трансформира в основна вест на първа страница и групи, формиращи се в Америка приканват филмите му да бъдат неразрешен. Следват " Светлините на града " и " Модерни времена " - два безспорни шлагер.
Паралелите с Хитлер
Паралелите сред него и Адолф Хитлер са видяни от необятната аудитория: родени са единствено с 4 дни разлика, и двамата се издигат от беднотия до международна популярност, и двамата носят същите мустаци. Има даже клюки, че Хитлер имитира мустаците на Чаплин. Тази физическа аналогия въодушевява идващия филм, „ Великият деспот “, който е ирония на Хитлер и фашизма.
Комикът прекарва две години в създаването на сюжета и стартира да снима през септември 1939 година, шест дни откакто Англия афишира война на Германия. Той се съгласява да употребява приказваме разговор, частично заради убеждението, че няма различен избор, само че и тъй като признава, че е по-добър метод за предаване на политическо обръщение. Създаването на комедия за Хитлер се счита за доста спорно начинание, само че финансовата самостоятелност му разрешава да поеме риска. Заменя скитника (който носи сходно облекло) с еврейски бръснар частично заради убеждението на нацистите, че е евреин. Играе и диктатора Хинкел, който е подигравка на Хитлер. Филмът генерира голям интерес, като критик на Ню Йорк Таймс го назовава „ най-нетърпеливо предстоящият филм на годината “ и е един от най-печелившите филми на епохата.
Бягство от Щатите
В един миг в Съединени американски щати разпространяването на филмите на Чаплин е неразрешено, тъй като взема да става политически рисков и да удря прекомерно сполучливо по мощните на деня. Заради увлеченията си по социализма Чаплин става обект на настървено гонене. Замнава в Швейцария със фамилията си, където прекарва и последните си години. Казва, че в никакъв случай не би се върнал в Америка. Години по-късно излиза наяве, че досиетото му във ФБР е дълго цели 2000 страници.
Писмото до щерка му
Писмото на Чарли Чаплин до щерка му Жералдин е едно от най-нежните послания, писани в миналото от татко до дете. Чаплин го написа в последните си години, а то остава пример за родителска угриженост и трогателен изказ и до през днешния ден. Ето какво гласи то:
Мое момиче,
Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята дребна цитадела заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти към този момент спи. Едва не разсъниха заспалите птички, до момента в който стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм надалеч от теб! Но дано ослепея, в случай че въпреки и за момент твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук – на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а като че ли в тихата нощ слушам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната мрачевина. Чух, че твоята роля в този празничен и ярък театър е ролята на персийска хубавица, пленена от хан Татар. Бъди хубавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но в случай че възторзите и благодарността на публиката те опиянят, в случай че ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя татко.
Аз съм твоят татко, Жералдин!
Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!
Знаеш ли какъв брой нощи съм седял до твоето легло, с цел да ти описвам приказки, когато ти беше дребна – за Спящата хубавица, за будния змей в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и споделях: „ Върви си! Аз дремя с фантазиите на своята щерка!” Виждах тези фантазии, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една самодива да танцува по небето. Чувах публиката да споделя: „ Виждате ли това момиче? То е дъщерята на остарелия шут. Помните ли по какъв начин се споделя – Чарли?”
Да! Аз съм Чарли! Аз съм остарелият шут!
Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в необятен и опърпан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те повдигнат от време на време в небесата.
Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от мраз и сиромашия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах безсънен. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „ Чарли! Нима това котенце ще те познае в миналото?” Ти не ме познаваш, Жералдин… Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз в никакъв случай не съм ти разказвал… А тя също е интересна… Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а след това … събираше милостиня…Това е моята приказка!
Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болежка на скитника шут, в чиито гърди бушува цялостен океан от горделивост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но все пак аз съм жив, а за живите нормално малко се приказва.
По-добре да приказваме за теб!
След твоето име, Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, в сравнение с те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват единствено танци и музика!
В среднощ, когато излизаш от огромния салон ти не помни богатите фенове, само че не забравяй да попиташ водача на таксито, който те води вкъщи, за неговата жена… И в случай че е бремемнна, в случай че няма пари да купи дрешка на детето, ти постави пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разноски. Но за другите – ти би трябвало да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с рейс разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по веднъж дневно казвай: „ И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на индивида крила, с цел да излети във висините, нормално му счупва краката. И когато пристигна миг, в който ти почувстваш себе си над публиката, незабавно напусни сцената! Иди с първото такси в покрайнините на Париж. Аз доста добре ги познавам!… Там ще видиш доста танцьорки като теб – дори по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния искра на прожекторите на твоя спектакъл няма и диря! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в фамилията на Чарли никой не е бил толкоз недодялан, с цел да може да ругае един колар или да подиграе просяка, седнал край Сена…
Аз ще умра, само че ти ще живееш… Искам ти в никакъв случай да не живееш в беднотия! Заедно с това писмо ти адресирам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя би трябвало да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти елементарно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати сиромаси, ти можеш на всички места да ги откриеш. Ако приказвам с теб за пари, върша това, тъй като познавам лъжливата мощ на тези дяволи… Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И постоянно съм се безпокоял за въжеиграчите. Но би трябвало да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, в сравнение с играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия елмаз ще те измами. В същата довечера този елмаз ще бъде твоето несигурно въже и рухването ти е несъмнено. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш некомпетентен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи постоянно падат… Не продавай сърцето си за злато и украшения. Защото най-големият елмаз е Слънцето. За благополучие той свети на лицето на всеки човек!
И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм споделил да ти написа за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти приказва за това…
Твоята работа е доста сложна. Аз знам това. Тялото ти е покрито единствено с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, само че да се върнеш от там по-облечен и по-чист…
Но нищо друго и никой различен на този свят не заслужава да вижда дори и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.
Аз съм остарял и може би думите ми звучат смешно. Но съгласно мен, твоето голо тяло би трябвало да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е ужасно, в случай че твоето разбиране за това е от преди 10 години, от времето, което си отива. Не пердах се – тези 10 години няма да те състарят. Но както и да е, желая ти да бъдеш последният човек, който става гражданин на острова на голите!…
Знам, че синове и татковци постоянно са бивали във безконечен дуел. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, желая да имам вяра – довечера е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане знамение – ти в действителност да си схванала всичко, което желая да ти кажа.
Чарли е към този момент стар, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще би трябвало да се облечеш в черно, с цел да дойдеш на моя гроб. Сега не желая да те трежова. Само понякога се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам дори тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш татко си – Чарли. Аз не бях ангел, само че доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.
Целувам те, Чарли
Интересни обстоятелства
►Чаплин е бил левичар. Използвал е лявата си ръка даже, с цел да свири на цигулка.
►Висок е тъкмо 165 см.
►Любимият спорт на Чаплин е бил боксът, а от танците най-вече е харесвал тангото.
►След като става прочут и доста забогатява, той към момента продължава да живее в треторазрядна стая в хотел.
►През 1917 година Чаплин подписва контракт с „ Фърст Нешънъл” за 1 млн $. Става най-скъпо платеният артист за своето време.
►Има четири брака, от които му се раждат 11 деца.
►Добре знае се, че е харесвал по-млади дами от него. За Милдред Харис се дами, когато е на 28 годишна възраст, а тя е на 16. Когато е на 35, се бракосъчетава с 16-годишната Лита Грей. Когато навършва 44 години, Чаплин се дами за Полет Годар – на 19 години. На 54 години артистът се дами за 18 годишната Уна О`Нил. От брака си с нея има 8 деца, последното му отроче се ражда, когато Чаплин е на 72 години. Интересното, е че Уна О`Нил е огромната любив на писателят Селинджър. Чаплин обаче съумява да я открадне. Говори се, че таман това е повода Селинджър да прекрати светския си живот и да се засели самичък в имение, до което не позволява никого до края на живота си.
►Отношенията на Лита Грей и Чарли Чаплин са основа на романа „ Лолита” на Набоков. Така най-малко счита биографът на Чаплин – Джойс Милтън, въпреки че Набоков в никакъв случай не го признава.
► За част от своите филми, самичък е композирал музиката.
► Става първият артист, станал корица на сп. " Тайм " - през 1925 година
Българин му краде ковчега
В края на 60-те здравословното положение на Чарли Чаплин стартира постепенно да се утежнява след прекарани няколко микроинсулта. След награждаването му с почетен " Оскар " за цялостния му принос през 1972 година, Чаплин се утежнява напълно. Около октомври 1977 година той към този момент не може да поддържа връзка и е прикрепен към инвалидната количка, като се нуждае от непрекъснати денонощни грижи. Умира в съня си на 25 декември 1977 година, на Коледа (празник, който не обича да чества заради мъчителни детски спомени), на 88 години, в дребния швейцарски град Веве. Погребан е във Во, Швейцария на 27 декември 1977 година със скромна гала каквото е неговото предпочитание.
На 2 март 1978 година неговият ковчег е изкопан и откраднат от двама емигранти – полякът Роман Вардас и българинът Ганчо Ганев за да изнудват фамилията му за пари. В нощта на 1 против 2 март 1978-а точно Ганчо разкопава гроба на великия комедиант. Пороят бързо запълнил трапа и похитителите изтеглят 240-килограмовия сандък и го натоварват във фургон. Извозват го на двайсетина километра и го закопават в равнища с пшеница до Женевското езеро. След това се свързват с вдовицата на Чаплин - Уна. Искат й откуп от половин милион швейцарски франка. Тя отвръща: „ Съжалявам, моят мъж е на небето и в сърцето ми ". После нашенецът и полякът заплашват да посегнат на двете й най-малки деца. Уна обаче - прекомерно постоянна душевен - не се хваща на изнудването. Обажда се на полицията и швейцарските ченгета подслушват телефона й. Наблюдават и 200 телефонни будки в Лозана. Вдовицата се " съгласява " да заплати откупа. Уговаря си среща с похитителите, само че там идват и ченгетата. Ганчо и Роман са задържани. Признават си всичко. Следва правосъден развой и присъди. Вардас получава 4 години и половина непоколебим затвор поради изнудване и „ нарушение мира на мъртвите ", а Ганчо единствено 18 месеца. А тялото на Чаплин е препогребано под двуметров бетон, с цел да се предотвратят сходни бъдещи похищения.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ