Нека цените се възнесат, както се възнесе и Христос –

Нека цените се възнесат, както се възнесе и Христос – малко преди да ги ревизират, рече отец Дивидентий

В навечерието на новата икономическа епоха, в двора на манастира „ Св. Счетоводий и Приспособимий “, където столетна лоза хвърляше сянка върху пукнатините на българската нематериалност, беше подредена маса, почтена за гастрономическия апокалипсис. Нямаше единствено мляко от пиле – очевидно не му беше сезонът.

По калдъръмената пътечка започнаха да минават като на фешън ревю лъскави обувки, бутикови костюми, чанти и очила. Един по един запристигаха представители на българския висш бизнес клир – от мобилните оператори до зърнопроизводителите, от моловете до банките, хотелиерите, ресторантьорите, търговците на горива, техника, храни, алкохол.

Всички бяха посрещани от отец Дивидентий – духовник с такава деликатна усмивка, че човек не знаеше дали го благославят или ревизират за неприятен кредитен рейтинг.

След като първата каса манастирски мерло бе принесена в жертва на икономическото другарство, се надигна дебеловрат господин от съюза на зърнопроизводителите и подвигна тост:

– Да благодарим на домакините! Без Българската православна черква нашите бизнеси няма по какъв начин да работят. Тя има половината парцели в тази страна – по блажен метод, несъмнено. А благословиите, както знаем, не подлежат на облагане с никакви налози!

– Амин! – отвърна свещеникът. – Защото където са две или три компании събрани в името на Българската православна черква, там е и Господният % от дивидента.

Настана време за сериозен диалог. Темата – еврото. Всички бяха съгласни, че идва. Тоест, еврозоната – не еврото, тъй като то беше пристигнало доста по-рано и си кротуваше в куфарчета и по офшорки. Обсъждането протичаше добродушно, с причини и графики върху салфетки.

Тогава, като че ли от под земята маркетингов пъкъл, се надигна господин с гел в косата, облечен в костюм, който като че ли беше ушит от месечните абонаменти на най-малко 1000 консуматори. Представител на мобилен оператор – с глас, равен като контракт без дребен шрифт:

– Колеги... – изрече той като умел съблазнител. – Няма ли да е рационално да помислим по какъв начин да извлечем цялостния капацитет от този преход?

Всички млъкнаха.

– След приемането на еврото – продължи той, – ще ни наблюдават. Не единствено публицисти с лупи, само че и Европейската централна банка. А тя, за разлика от нашите контролни органи, има зъби. Да не кажа и табиет да ги употребява. Ако тогава вдигнем цените, ще притеглим внимание. Но в този момент? Сега никой не гледа...

Настъпи безмълвие. После някой се изкашля. Друг сръбна от виното и умно кимна. От далечния завършек на масата се чу безшумно:

– Абе то... има логичност.

– Ние така и така инфлацията я караме на чувство – добави търговец на храни, – за какво да не я „ усетим “ малко авансово?

– И клиентите ще си мислят, че е от световната конюнктура – рече банкер с емпатия на бетонна колона.

– Или от Сахара – добави зърнопроизводителят, който постоянно обвиняваше времето.

Отец Дивидентий ги изгледа с божествена благост и рече:

– Нека цените се възнесат, както се възнесе и Христос – малко преди да ги ревизират.

Всички подвигнаха чаши:

– За майка България!
– За святото евро!
– За пазара!
– И за Църквата!

Тази вечер всички участници в срещата си потеглиха щастливи. Някои хванаха пътя към скъпите си вили, други към яхтите, трети към новините, където щяха да обяснят, че цените порастват поради външни фактори и слънчевата интензивност.

 

Още политическа ирония от създателя: