Нека си признаем, бременността не е каквото сме очаквали, както

Нека си признаем, бременността не е каквото сме очаквали, както са ни казвали и каквото написа по книги и конгреси. Няма го сиянието, няма го инстинктът, който светва от вътрешната страна с появяването на двете чертички, няма го умилението. Искаме по-скоро да свърши – когато насладата на близките попремине и всички към този момент знаят, стартират да ни третират нещо приблизително сред заболели, изостанали в развиването или най-малко малко мръднали. Една част от близки и другари предвидиливо се отдръпват обратно и задават безвредни въпроси като: „ В кой месец стана? ”, а други се държат, все едно нищо изключително не се случва с нас. И не можем да разберем кое ни нервира повече.

“Най-добре е всички да ни оставят на мира, а ние да вършим тези неща, за които никоя бременна не приказва и никой не-бременен не желае и да знае. Да си признаем, че в този момент ни е паднало да сме щури, колкото си желаеме ”

Манипулираме близките с „ пингвинската ” походка и ръката на кръста. Започваме отдалеко – към опашката в магазина, към спирката, в рейса. Бавно се поклащаме, пуфтим, а кулминационната точка е когато заставаме с ръка на кръста и изпухтяваме тежко. Винаги се намира някой безсънен жител, който да скастри близките: „ Направете място, бременна жена е ”

Дори когато коремът наедрее като зряла любеница, обуваме старите си „ небременни ” дънки. Ако стават на бедрата, оставаме с тях и няма значение какво има от горната страна. Кой му пука по какъв начин наподобява, в случай че може да се напъха в " небременни " облекла. Дори преоткриваме панталоните с флорални претекстове - модата се завръща непрекъснато, какво толкоз!

Изпускаме нещо и не се навеждаме да го вземем. Щом е на земята, значи към този момент не съществува, край. Кърпа за баня, сутиен и даже за телефона се замисляме. Кой ще ни търси в 9-тия месец да ревизира дали не сме родили, а още не сме го отбелязали във фейсбука?!

Поглеждаме с огледало (как другояче?) там долу да забележим какво е ситуацията. След 5-6 месец можем от пъпа надолу да забележим отеклите си ходила и нещо несъмнено ни липсва от тази гледка. Всичко е наред, на мястото си е. просто да надзърнем.

Не ни пука за обувките, стига краката да мърдат свободно. Винаги сме се възхищавали на тези слаби ходила обути в токчета, които носят стомах колкото на кит, само че дано признаем – животът на бременната (и близките й) е по-лесен в джапанки...

Извиняваме се с хормоните, когато се държим като същински кучки или глезли. Ами по този начин става – всички тези бременни, които упорстват светът да се върти към тях, тези, които желаят сладолед или кисели краставички измежду нощ. Всички тези, за които ни предупреждавахте - единствено ни давахте хрумвания. Ще бъдем каквито си желаеме. Хормоните са отговорни, питайте всички многознайковци, които непрекъснато го повтарят.

Съвсем преднамерено слагаме ръка под корема, с цел да покажем, че там има бебе, а не три литра бира и печено прасе. Не че не се познава от километри поради пингвинската походка, само че за всеки случай. И да, този стомах ще изчезне и мъжете отново ще се обръщат след мен. Не с цел да ми подадат падналия биберон на бебето, несъмнено.

Когато пазарим „ за бебето ” си примъкваме и нещо за себе си. Нещо изцяло неефикасно, глезотия, тъпота, само че за нас. Никой не мисли за нашите шопинг описи. Те трябвало да се изчерпват с неща за бебето и облекла за бременни. Но не заставайте на пътя ни, в случай че си купим чорапи на слончета. Бъдете умни.

Пускали сме малко в гащите. Бременните не държат доста добре мускулите на дребния таз. При смях или кихане може да пуснем малко. Написали сме си домашното, удовлетворени ли сте от обяснението? Пораснете, не сме в детската градина.

Стискали сме зърната на гърдите си, с цел да забележим има ли мляко. Ами вие няма ли да сте любопитни като ви кажат, че единствено след месец-два ще храните изцяло човешко създание на всеки 2-3 часа с мляко от вашите гърди. Няма ли да пробвате, дали млекоцентралата не е отворила порти, т.е. гърди.

Бойкотираме всички потребни за бременната жена привички. Един ден ни омръзва да имаме толкоз специфичен режим и да се грижим толкоз деликатно за „ нашето положение ”- не си пием витамините или пък нагъваме мазна баничка. Понякога си купуваме бира и скрито я изпиваме. (бел ред.:Каквато и да е вашата гражданска война – единствено не пушете!)

Прекарваме през целия ден в театралничене за идеалното „ бременно селфи ”. Да, прелестни са тези фотоси на професионални фотографи. Със идната бременност ще ангажирам час за сесия при зачеването, с цел да успеем най-малко преди 9-тия месец. Сега ме оставете уединено с телефона пред огледалото. И да, ще я постна във фейсбук и в инстаграм, тъй като ми е скучно, хормоните ме блъскат и копнея за утвърждение от хора, които не познавам. Близките ми другари така и така са дезертирали.

Понякога си приказваме с корема напълно като с огромен човек. Та той така и така е толкоз огромен и е с нас от цяла безкрайност, за какво да не си поговорим. За свекървата или за газовете, които ни мъчат. Толкова тематики, а към този момент никой не слуша, никой...

Ставаме безпардонни, приключени егоисти Изяждаме целия сладолед сами, цялата салата е за нас, лягаме на целия диван и всички гледаме, каквото ние желаеме. Малко ще ни потърпите още. После по този начин и по този начин общо ще страдаме от бодърствуване и така нататък, за какво да се дразним от в този момент?

Използваме бременността да кръшкаме. Няма да вървим на обяд с сътрудниците ти, няма да отивам на посетители на вуйна си, „ с цел да ме видела ” и не знам какво си още. Бременна съм, капризна съм, неприятно ми е, спи ми се, боли ме кръста – избери си някое от тези извинения.

Пръцкаме измежду хора. Ами и това се случва на всяка бременна жена, отново там тази работа с дребния таз и мускулите. Не можем да го сдържаме, в случай че си мислите, че е зле, дано ви разкажем за киселините или запека си, ето това са плодородни тематики.

Планираме последния секс. Никой не ти споделя по кое време би трябвало да спреш. Да не приказваме, че някои предлагат към термина да се прави секс. Но е прелестно да планираме сантиментална вечер, секси долни дрехи (евентуално, тъй като за бременни нали), свещи и впрочем както е по филмите. Че след това – кой знае по кое време нали?

И последно, не си вършим труда да запомним всичките ви препоръки, разкази за вашата лична бременност, пък с първото дете еди по какъв начин си, пък с второто, тъй като от самото начало си мислехме за храна.

Забавно е, че можем да вършим по този начин:



Но от самото начало си мислим това: