Нека си представим образно, че всички сме оплетени с невидими

Нека си представим нагледно, че всички сме оплетени с невидими въжета. В единия край сме ние, а в другия – човекът, с който сме кармично свързани. Там, където въжетата са мощно опънати и ни стягат – това са връзките на зрялата карма, а другите, по-хлабавите, които по-малко ни тормозят – връзките на скритата и зараждащата се карма. Едни от връзките, тези, които са наситени със мощно възприятие – любов с съдбовна пристрастеност или ненавист с грозяща злоба, са най-опънати, а други, които са в основата на другарство, съдействие и взаимопомощ – най-разхлабени.

Ние се стремим да се освободим на първо време от тези „ въжета ", с които сме привързани най-здраво. Това са от дълго време основаните кармични връзки, чакащи хармонизиране. Те придръпват нашия дух от Отвъдния свят, с цел да се роди в избрана фамилна среда, жанр и националност. Те ни тласкат към избран сватбен сътрудник.

Иисус Христос споделя: „ врагове на индивида са неговите домашни ”, с което желае да обясни точно тази кармична взаимозависимост, като ни научи по какъв начин да се освободим от нея с новата заповед – „ Да обичаме враговете си ".

Изразът „ обвързаност към някого ", който постоянно използваме, с цел да изтъкнем близостта ни, би трябвало да бъде сменен със „ независимост и непринудено съдействие ". Защото всяка обвързаност ни лишава от духовна независимост.

И по този начин, по правилото на резонанса, теглени от „ въжето " на кармичната връзка, ние се раждаме в несъмнено семейство. Единици са тези, които по пътя на ускорената си еволюция, са добили правото сами да избират родителите си, право, давано единствено на тези, които извършват значима духовна задача. В елементарните случаи ние не можем да проявим независимост на волята при този предопределен за всеки човек избор.

Изборът на сватбен сътрудник ни наподобява свободен и като че ли подвластен от персоналното ни предпочитание. Но по този начин ли е в действителност?

Кармичната връзка съпруг-съпруга се явява в три разновидности. Положителна – когато сред тях е имало обич, само че са били разграничени от външни фактори. Отрицателна – когато е имало брак, само че са се разделили като врагове. Неутрална – когато и двамата са били другари от един и същи пол.

В първия случай основният фактор в брака е любовта. Във втория – необходимостта (сякаш съществува вътрешна съпротива). В третия – чистото другарство.

В първите два случая бракът е кармичен и неминуем, в третия – може да бъде отклонен.

Кармичната връзка в брака като предписание се осъществя с раждане на дете. Има случаи обаче, когато връзката сред мъжа и дамата не е кармична, само че отново се стига до раждане на дете. По-късно може да се разбере (ако сме наблюдателни), че събирането е било належащо за хармонизиране на връзката най-много сред родител-дете (майка-дете или баща-дете), или сред братя и сестри.

Всички ние сме свързани кармично със своите родители, братя и сестри, а от време на време и с по-далечни родственици. При събирането в брак всеки поделя тежестта на кармичната връзка с брачния си сътрудник, което усложнява новата обстановка.

Вътрешното успокоение на всеки един от нас зависи от нас самите, а не от брачния ни сътрудник. То ще настъпи тогава, когато преодолеем условията към другия и се научим да живеем духовно самостоятелни. Ако не можем да реализираме вътрешна естетика, ненужно е да я търсим в брака.

Хармонични връзки или бракове са най-много тези, които са предопределени за осъществяване на значима духовна задача.

Много постоянно, под напора на половия инстинкт, ние преждевременно сътворяваме взаимоотношения, които довеждат по-късно до неодобрение, отчаяние и духовна незадоволеност.

Обратно – в желанието си за самоусъвършенстване, ние се отхвърляме от полов контакт и позволяваме единствено взаимоотношения, основани въз основата на духовната непосредственост. Това постоянно води също до незадоволеност, раздразнителност и подтиснатост.

Къде е щастието в връзките мъж-жена?

При една групова медитация, след задаване на съшия въпрос, пред погледа ми се появи привидение на книга. Разбрах, че уводът, който на първо време би трябвало да се прочете, с цел да се разбере защо става дума в книгата, е любовният боязън, любовната искра, лъчът, който е изпратен към сърцето ни, с цел да обърнем внимание на избрания сътрудник. Това е влюбването – емоционалната непосредственост.

Изложението на книгата би трябвало да отразява пътя на двама души към една и съща цел. Ако тази тематика липсва в наличието, разочарованието е неизбежно. Съвместният път към една цел е духовната непосредственост.

Заключението, което дава развръзката, пълнотата на наличието, изводът – това е половата непосредственост.

Така че, с цел да бъде книгата на щастието сред двама души цялостна, би трябвало да има пролог, ревю и умозаключение, по този начин както за една пълноценна връзка е належащо прочувствено привличане, обща духовна цел и естествена полова непосредственост. Иначе книгата ще бъде непълна, неиздържана и незавършена.

Избрано от „ По Спиралата на Еволюцията ”, Мариана Везнева
Илюстрации: Love by Janine Daddo