Нека не забравяме, че сме една от най-старите държави в

„ Нека не забравяме, че сме една от най-старите страни в Европа. И дано не забравяме заветите на нашите възрожденци, които свързваха понятието „ жанр “ на първо време с понятието „ език “. “

Из отчета на УС на Съюза на българските писатели за активността му от 1996 до 1999 година и апела на Хайтов като негов ръководител.

Николай Хайтов (1919 ~ 2002)

Да опазим българската културна самородност

Изминалите шест години бяха години на напрежение, на обществени реплики и обвинявания, на заклеймявания и квалификации, клевети и неистини даже във вестници и издания, в които работят наши съюзни членове. Задавали ли сте си въпроса за какво? Ще кажете, че това е част от общата социална атмосфера и нрави, част от неизбежната пяна на времето, пък дано да е и поради някои наши неточности и вини.

Каква е нашата виновност? Нашата виновност е, че ние пазиме самобитността на нашата литература, която е знак на нашата национална еднаквост. А в този момент понятието национална еднаквост не е на мода. Ние пазиме българската литература във всичките прояви на нейните демократични и родолюбиви обичаи, неизменимата й връзка със обществената и историческа орис на българите, пазиме нравствените добродетели на народа ни, неговото достолепие и история, пазиме чистотата на българския език, като се мъчим, по израза на Вазов, да го „ избришем от калта “. Ние не зачертаваме цели десетилетия от литературата ни, а гледаме на нейната история като на непрестанен развой, не разделяме писателите на „ ваши “ и „ наши “, мъчим се да се противопоставим на новата още по-грозна и дива политизация при оценката на книжовното завещание. Ние сме срещу така наречен „ разстрелване на иконите “ на българската художествена книжовност, тъй като няма подобен народ по света, който, по съображения, да се отхвърля от най-видните си синове, от най-видните си писатели или от някои техни творби. Ние сме срещу зачертаването на имена и произведения. А такова зачертаване има. Вижте някои антологии от най-новото време, вижте учебниците по история и по литература, вижте ни читанките и христоматиите и така нататък Ето това са нашите „ вини “. И още: ние не се продадохме, не протегнахме ръка, не се помолихме, пък и не получихме по друга самодейност нито една стотинка, дублирам, нито една стотинка, нито от фондации, с българско или небългарско име, нито от партия, нито от каквато и да е организация.

Всичко това някои не могат да ни простят. Ние запазихме достолепието на Съюза на българските писатели. В България може да има доста или най-малко няколко писателски съюза. Но българската литература е една. Ако на следващия ден, дай боже, български създател получи Нобелова премия, чия премия ще бъде тя – на Сдружението или на Съюза на българските писатели? Не! Тя ще бъде на българската литература. По всичко това може доста да се приказва. Но най-общо вие разбирате защо става дума. Ще си разреша да препоръчам на бъдещото съюзно управление, което през днешния ден ще изберем, да не изневерява на тези правила, тъй като всички ние като български писатели би трябвало да осъзнаваме и нашата отговорност, а в случай че щете, нашата задача. Ние би трябвало да се противопоставяме на всички, които вървят към изтриване на нашата културна самородност, тъй като това е посягане към суверенитета на страната ни, към изтриване на нейната идентичност, към разтварянето на българската просвета като бучка захар в някаква световна доктрина за актуалната международна просвета. Националните култури в този свят на връзките поддържат връзка между тях, само че това другарство не може да бъде за сметка на националната специфичност. Защото таман с националната си неповторимост и особености сме забавни и за други нации, за други цивилизации. Нека не забравяме, че сме една от най-старите страни в Европа. И дано не забравяме заветите на нашите възрожденци, които свързваха понятието „ жанр “ на първо време с понятието „ език “. А езикът е единственото писателско „ оръжие “.

* Публикувано във в. „ Български публицист “, 12.Х.1999 година

Със съкращения от: „ Троянските коне в България “, Николай Хайтов, изд. „ Христо Ботев “, 2002
Снимка: Николай Хайтов (1919-2002), bg.wikipedia.org