Неизвестен досега портрет на цар Фердинанд I се пази в

Неизвестен до момента портрет на цар Фердинанд I се пази в читалище „ Надежда 1869 “ във Велико Търново. Черно-бялата снимка е с незнаен създател, липсва автограф или име на фотографското ателие, както и всевъзможни обозначителни знаци върху нея. Изображението обаче е заинтригувало локалните историци, които занапред ще изследват историята и създателя на фотографията, както и по кое време и къде е правена. Фотографията ще бъде офиицално показана в Деня на Независимостта в остарялата столица.

Портретът, който не е в доста положително положение, е открит по време на ремонтни действия по реставрацията на театралния салон на читалището през 2000 година по план „ Красива България “. Това показа Магдалена Костадинова, секретар на читалището.

„ Намерен е в една шахта зад сцената от група служащи и е възложен на нашия списък. Вероятно той е дарен на читалището, само че нямаме историческа информация “, описа Костадинова.

В културната институция обаче е експониран в специфична изложба на донорите, паралелно с още седем портрета на ктитори на културната институция и автентичен фотографски портрет на Фердинанд. Той е в рамка с обков и със собственоръчния му автограф. Ценната светиня е подарена персонално от него при визитата му в читалището на 7 ноември 1899 година, дружно 1000 лв. подаяние за настоятелството. Същата вечер пред княза се е играла пиесата „ За короната “.

По думите на Костадинова, с този жест към читалищните дейци, князът изрича своята признателност по тази причина, че тъкмо тук, в салона на читалище „ Надежда “ принц Фердинанд Сакскобурготски е бил определен на 25 април 1887 година от Третото Велико национално заседание за български княз. На 3 август същата година князът поставя клетва пред Третото Велико национално заседание, след което то се саморазпуска.

На 22 септември 1908 година, още веднъж в Търново, дружно с прокламиране на независимостта на България в църквата „ Свети 40 мъченици “, Фердинанд I е разгласен за „ цар на Българите “, с което се възвръща купата на българските монарси от Първото и Второто царство.