Неизменна част от всяка война са жестоките битки, стратегическите грешки,

Неизменна част от всяка война са жестоките борби, стратегическите неточности, малодушието и пренебрежителността. Тя обаче е обвързвана и с изключителната персона на елементарния боец – оня с чисто сърце, мощна воля и предпочитание за победа над врага.

По времето на Руско-турската освободителна война (1877-78) над 60 000 бойци, главнокомандващи и цивилни от разнообразни националности споделят една и съща орис. Те биват тежко ранени и живота им е изложен на заплаха във времена, когато за медицината нито има време, нито условия за развиване по нашите земи.

През онази ера не са познати антисептични способи, не са се правили интервенции под анестезия и най-честото здравно решение е било ампутация, изключително когато приказваме за бойното поле. Природната медицина, въпреки потвърдена в всекидневието на хората, няма по какъв начин да бъде прилагана в суровите условия на войната.

Именно по времето на Руско-турската война за пръв път в интернационален мащаб се появява нова здравна организация, чиято цел е грижата за болните, без значение от техния статут. Тази организация е Руският червен кръст, управителен персонално от императрица Мария Александровна.

Няколко месеца след експлоадирането на Освободителната война, негови представители идват във военните лагери на съветската войска, ситуирани в Плевенско. След оглед на обстановката и преценка на нейната трудност, император Александър II кани един от най-утвърдените съветски лекари по това време да провежда и обезпечава нужната здравна помощ на популацията. Този доктор е проф. Николай Иванович Пирогов, написа bulgarianhistory.org.

По това време той към този момент е на 67 години, интернационално приет хирург, осъществил революционни открития в областта на медицината. Едно от достиженията му е използването на етерна наркоза – упояване на пациента за той да не изпитва болежка по време на хирургична операция. Първият опит лекарят прави върху себе си, а по-късно организира стотици интервенции с този способ на бойното поле по време на Кавказката и Кримската война (1853-56).

Докато траят бойните сражения, той преглежда ранени в извънредно неприятни условия, като в това време всекидневно назначава и прави интервенции на десетки паценти. Впечатление прави и фактът, че с изключение на на чисто здравната активност, Пирогов обръща голямо внимание и на пропуските и злоупотребите в администрацията. Той прави инспекции и усъвършенства качеството на храната, с което предотвратява доста инфекции и възможни болести.

Именно поради този богат опит хирургът е извънредно подобаващ за координатор на здравното застраховане по време на Освободителната война. Преди да пристигна той слага експлицитното изискване да има независимост на деяние, което в последна сметка му се обезпечава.

При идването си в България Пирогов стартира своята активност от плевенската околия. По това време единствената болница в региона се намира в село Бохот. Там хирургът оказва помощ на потърпевшите по време на боевете при Долни Дъбник. Той обхожда дивизионните лагери в региона и провежда изцяло здравно обезпечаване за многочислените войски.

Под неговото управление се изготвя обстоен проект за разположението и действието на превързочни пунктове и се основава централен подобен, какъвто не е съществувал досега. По този метод се обезпечава бърза и съответна здравна помощ на ранените, както и предвижване на нуждаещите се до болничното заведение в село Бохот. Пирогов персонално лекува двама от главнокомандващите, потърпевши при кръвопроливните боеве при Долни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.

По време на двумесечния си престой по българските земи лекарят прави обиколка по всички бойни полета, оказва помощ и основава организация за болнолечението. По-голяма част от времето си работи в Плевенско, като за целия интервал посещава 11 военно-времеви лечебни заведения, 10 дивизионни лазарета и 3 аптечни пункта в 22 обитаеми места. Партнира си и със своя небеизвестен възпитаник проф. Николай Склифософски, който през същия интервал работи в Южното направление на съветската войска.

Хирургът прекарва остатъка от живота си на територията на днешна Украйна, само че по българските земи той поставя основите на опазването на здравето и неговият принос не остава пропуснат. Веднага след Съединението в България се основава Българският червен кръст по сходство на към този момент съществуващите такива в други страни. През 1900 година активността на организацията се разраства и се основава болница „ Червен кръст ”. Тя се трансформира в основна база на незабавната помощ в България.

Макар през годините да е реорганизирана неведнъж, болничното заведение постоянно е отговаряла оптимално на потребностите на медицината. От средата на предишния век неин правоприемник е Институтът за бърза здравна помощ (дн. УМБАЛСМ), носещ името на Пирогов. Патрон на лечебното заведение е основоположникът на военната хирургия в международен мащаб, измежду чийто пациенти са даже Ото декор Бисмарк и Джузепе Гарибалди – две персони, които също мощно повлияват върху българската история.

Още от Любопитно