Патриарх Неофит: БПЦ всякога е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм
Негово Светейшество българският патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на Българската православна черква - Българска патриаршия (БПЦ-БП) насочиха Патриаршеско и Синодално обръщение за 80-годишнината от спасяването на българските евреи.
" Възлюбени рожби на светата ни Църква, на датата десети март институциите на българската страна и нашата общност означават деня, в който през 1943 година, в най-мрачните часове на Втората международна война, когато изходът въобще не е бил явен, с груповите си старания нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски генезис, българските евреи, към нацистките лагери на гибелта ", се споделя в посланието на патриарха и на архиереите от Светия синод.
Те акцентират, че ролята на Българската православна черква в това дело в никакъв случай няма да бъде забравяна. Според тях не приляга на Църквата да акцентира свои заслуги, още по-малко за това, че в един избран, сложен исторически миг е постъпила по единствения вероятен за нея метод, а точно, в благозвучие с повеленията на православната религия.
В посланието се показва още, че " истината е, че когато в нощта на девети против десети март 1943 година митрополит Стефан търси незабавна среща с държавното управление, с цел да изрази несъгласието на Църквата против идната депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в учебното заведение в Пловдив и декларира на защитата, че в случай че те бъдат отведени, той ще тръгне дружно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една систематична, твърдо отстоявана линия на Светия синод ".
" В единодушие с християнското обучение и хилядолетната процедура на приемливост, съпричастност и обич Българската православна черква всеки път е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска ненавист към представителите на еврейската общественост, както кардинално и към всеки човек ", се акцентира още в посланието.
И в него се добавя: " Въпросът за отношението ни към евреите е явен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска черква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото обучение за равностойност на всички индивиди пред Господа, без оглед на генезис, раса и просвета. Следователно, би трябвало да се застъпим за евреите ".
" Тази своя позиция Светият синод е заявил още през 1940 година и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети против десети март 1943 година, вследствие на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по това време, не е бил изпратен на изтребване към лагерите на гибелта ", декларират Негово светейшество и митрополитите.
" Не можем да не споменем с дълбока горест, че все пак над 11 хиляди евреи от прилежащи територии, намиращи се краткотрайно под българска световна администрация, въпреки всичко са били отведени и мнозина от тях са намерили гибелта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях ", се споделя още в посланието на патриарха и митрополитите.
" Възлюбени рожби на светата ни Църква, на датата десети март институциите на българската страна и нашата общност означават деня, в който през 1943 година, в най-мрачните часове на Втората международна война, когато изходът въобще не е бил явен, с груповите си старания нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски генезис, българските евреи, към нацистките лагери на гибелта ", се споделя в посланието на патриарха и на архиереите от Светия синод.
Те акцентират, че ролята на Българската православна черква в това дело в никакъв случай няма да бъде забравяна. Според тях не приляга на Църквата да акцентира свои заслуги, още по-малко за това, че в един избран, сложен исторически миг е постъпила по единствения вероятен за нея метод, а точно, в благозвучие с повеленията на православната религия.
В посланието се показва още, че " истината е, че когато в нощта на девети против десети март 1943 година митрополит Стефан търси незабавна среща с държавното управление, с цел да изрази несъгласието на Църквата против идната депортация, а митрополит Кирил влиза при затворените евреи в учебното заведение в Пловдив и декларира на защитата, че в случай че те бъдат отведени, той ще тръгне дружно с тях, това не са изолирани актове на гражданска позиция, а резултат от една систематична, твърдо отстоявана линия на Светия синод ".
" В единодушие с християнското обучение и хилядолетната процедура на приемливост, съпричастност и обич Българската православна черква всеки път е отхвърляла каквато и да е форма на антисемитизъм, на расова или верска ненавист към представителите на еврейската общественост, както кардинално и към всеки човек ", се акцентира още в посланието.
И в него се добавя: " Въпросът за отношението ни към евреите е явен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска черква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото обучение за равностойност на всички индивиди пред Господа, без оглед на генезис, раса и просвета. Следователно, би трябвало да се застъпим за евреите ".
" Тази своя позиция Светият синод е заявил още през 1940 година и тя намира своето най-ярко изражение в акцията от девети против десети март 1943 година, вследствие на която нито един евреин, живеещ на територията на каноничния диоцез на Българската Екзархия по това време, не е бил изпратен на изтребване към лагерите на гибелта ", декларират Негово светейшество и митрополитите.
" Не можем да не споменем с дълбока горест, че все пак над 11 хиляди евреи от прилежащи територии, намиращи се краткотрайно под българска световна администрация, въпреки всичко са били отведени и мнозина от тях са намерили гибелта си в пламъците на Холокоста. Скърбим за тях ", се споделя още в посланието на патриарха и митрополитите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ