Разводи, убийство и пожари съпътстват шеметната кариера на Франк Лойд Райт
Неговият живот е като филм. Той е безумно надарен, любвеобилен, непредсказуем и наказан на несгоди. Пожари преследват дома му. Убиват обичаната му жена. Неведнъж страда от ударите на ориста, само че нищо не е в положение да пречупи волята му за творчество.
Франк Лойд Райт (1867 - 1959), Снимка: Getty Images
Франк Лойд Райт е най-известният американски проектант и определян за най-великия проектант на 20 век. Райт е също по този начин доста добър интериорен дизайнер и теоретик на архитектурата. Той е учредител на така наречен органична архитектура, която избира естествените материали, за постройките да се вписват органично измежду естествения ландшафт.
Хана хаус, Станфорд, Калифорния
Райт е създател на повече от 1100 плана за разнообразни здания: къщи, офиси, църкви, учебни заведения, мостове, музеи и какво ли още не. Половината от тези планове са осъществени приживе на архитекта, а над 400 от издигнатите са непокътнати до през днешния ден. Сред творчеството му са непокътнати и проектирани от него десени, стъклени и железни предмети, лампи и графики. Освен това е бил публицист, преподавател по изкуство и философия.
Книгите му са същински наръчници по архитектура и до през днешния ден: " Архитектурата и модерният метод на живот " (1937), " Органичната архитектура " (1939), " За архитектурата " (1941), " Бъдещето на архитектурата " (1953), " Природосъобразният град " (1954), " Американската архитектура " (1955), " История на кулата " (1956) " Завещание " (1957) и " Живият град " (1958) и други Оставил ни е доста публикации.
Вилата Талийсин, Уисконсин
И до през днешния ден се разисква концепцията на Райт за децентрализация на градска Америка (Broadacre City), която има доста последователи. Американският институт на архитектите единомислещо дефинира Райт за " най-великия американски проектант на всички времена. " Сградите му са приети за едни от най-значителните архитектурни мостри на последното столетие.
Училище Джию Гакуен, Япония
Роден е като Франк Линкълн Райт на 8 юни 1867 година във фермерското градче Ричленд Сентър, Уисконсин, Съединени американски щати, Родителите му са учители. Баща му преподавал по музика и бил църковен активист на унитарианската черква. В фамилията имало още две деца - сестрите на Франк. Когато родителите му се развеждат, той приел фамилното име на майка си - Лойд, и по този начин става Франк Лойд Райт, с което име е прочут.
Първите детски обичани игри на дребния били кубчетата. Обичал да конструира фигури. Никой не се изненадал, когато се записва да следва в инженерния факултет на Университета на Уисконсин в Медисън. Паралелно със следването работел по специалността при локален строител.
През 1887 година напуснал университета без да се дипломира. Премества се в Чикаго, където постъпва на работа като чертожник в архитектурно бюро, а две години по-късно към този момент бил признат на работа в огромната архитектурна компания " Адлър и Съливан ", ръководена от известния проектант Луис Съливан.
Всичко, по този начин да се каже, вървяло по проект и във възходяща линия. През 1899 година Райт основава семейство с Катрин (Кити) Лий Тобин и проектира фамилния им дом в Оук Парк, Илинойс. Година по-късно се ражда и синът им - Франк Лойд Райт младши.
Райт бележи върхови достижения в кариерата си - наемат го за всички поръчки за частни домове, поети от компанията. След като придобива задоволително опит, обаче, той напуща работодателите си и стартира независима процедура в Чикаго. Към 1901 година към този момент бил създател на към 50 плана. Започва да се прочува и отвън границите на Съединени американски щати.
За известността му в Европа спомогнало издаването на албум със 100 негови плана. Портфолиото изиграло безусловно революционно влияние върху европейските архитекти. Райт отпътувал за Европа и бил там към година.
Пет години по-късно - през 1905-а отпътува за Япония, дружно със брачната половинка си. Там стартира да колекционира и да търгува с обичайната японска графика. През идващите години пътуванията му до Далечния изток ще зачестят. При едно от идващите си пребивавания в Япония ще получи поръчка за една от емблематичните си здания - хотел " Империал ".
Около 1950 година: Входът на хотел Imperial в Токио, планиран да бъде резистентен на трусове от архитекта Франк Лойд Райт и издигнат сред 1915 и 1922 година / Снимка: Getty Images
Малко любопитни обстоятелства за тази постройка: Хотелът става именит откакто устоява на страшното земетресение Канто през 1923 година, което унищожава огромна част от града. За жал, през 1968 година по градоустройствени аргументи се постанова разрушаването му, само че резервират входното му предверие.
Около 1950 година: Входът на хотел Imperial в Токио, планиран да бъде резистентен на трусове от архитекта Франк Лойд Райт и издигнат сред 1915 и 1922 година / Снимка: Getty Images
През 1918 година Райт пътува до Китай и Корея, а след това повече от шест години още веднъж живее в Япония. През 1916 година отваря личен офис в Токио.
През 1928 година архитектът се дами за трети път - за Олга Ивановна Хинценбург ( " Олгиванна " ). Светът е в икономическа рецесия и поръчките за архитектура спадат. Райт става пътуващ преподавател. През 1932 година издава фамозната си " Автобиография " и " Изчезващият град " - две книги, които оказват мощно въздействие върху няколко генерации млади архитекти.
Къща „ Ямамура “ в гр. Ашия, Япония
По време на Голямата меланхолия той и брачната половинка му Олга основават архитектурна школа (Стипендиански център) в имението си " Талийсин ". Тази школа става известна като " Задругата Талийсин " (Taliesin Fellowship). Там студентите били обучавани освен на занаята, само че и по строителство, градинарство, фермерство и други типове изкуство.
Интериор на последния дом Талийсин
През 1927 година архитектът получава поръчка в Аризона и в продължение на няколко години живее на палатка в пустинята. Именно тогава стартира да опитва с платна като строителен материал. В Америка стартират да разясняват, че архитектът е в залеза си, само че той доста скоро той ще им напомни за себе си.
От 1936-а нататък Райт още веднъж е в креативен напредък. Създава административната постройка на Джонсън Уакс и построява именитата " Къща над водопада ". Тези и други здания от оня интервал провокират същински взрив от нови поръчки. За жал, избухва Втората международна война и част от плановете на Райт остават неосъществени.
„ Къщата над водопада “
Този надарен и изпълнен с сила човек просто не можел да стои на едно място. Такъв бил и в персоналния си живот. Жълтата преса постоянно коментирала обратите в любовния му живот. Райт е имал три брака, като разводите му били съпроводени с шумни кавги. Първата му брачна половинка Кити дълго време не му давала бракоразвод, въпреки че двамата се разделят през 1909-а.
Втората му брачна половинка - Мейма Чейни, била някогашна брачна половинка на негов клиент. Тя била убита по нечовечен метод дружно с двете й деца през 1914-а, и това се случва в къщата на Райт - " Талийсин I ", а къщата изгоряла в пожар.
Талийсин Запад, Аризона
Със скулпторката Мириам Ноуел бракът му се разпаднал поради нейната взаимозависимост от морфина.
Последната спътница на Райт е Олга Ивановна Хинценбург, за която към този момент стана дума. Тя е освен негов сътрудник в живота, само че и сподвижник в работата. Както казахме, двамата основават център за образование на студенти. По волята на Олга, Райт е препогребан след гибелта й до нея и щерка й.
Дневната в Самара хаус, Индиана
Тук е мястото да кажем няколко думи за фамозните персонални имения на архитекта, които имат ужасна орис. Двете първи къщи " Талийсин " (Taliesin) претърпяват пожари - през 1914-а и 1925-а. В единия са убити Мейма Чейни и децата й, както и няколко индивида от прислугата. Въпреки нещастните произшествия в тях, Райт не се отхвърля да ги преустройва, като ги преименува в " Талийсин II " и " Талийсин III ".
Райт има седем деца: трима синове и четири дъщери. Двама от синовете му - Франк Лойд Райт-младши и Джон Лойд Райт също стават архитекти. Внучката на Райт - Ан Бакстър, е актриса, притежател на " Оскар " за второстепенна женска роля.
Кои са най-оригиналните планове на архитекта: Райт е създател на така наречен " прерийна къща ", която се характеризира с покриви с равномерен надолнище, ниски пропорции и скъсени комини. Изобилства от навеси, тераси и затворени градини. Този вид къщи основават уют, непосредствен до природата.
През 30-те години на предишния век Райт стартира да употребява подготвени строителни детайли и железобетонни структури, само че не се отхвърля от сантименталните си хрумвания. Разработва нескъпи планове, които назовава " юсоновски " (съкр. Unites States of Nothern America), или " северноамерикански " къщи. Това са фамилни къщи, в които не е планувано да има прислуга. Практични, компактни, икономични и софтуерни къщи, които развиват концепцията на предходния му план - " прерийните къщи ".
Къща в Оук Парк, Илинойс, 1906
" Юсоновска " е къщата на Пол и Джийн Хана в Станфорд, Калифорния, наричана също " Honeycomb House " (прев. Къщата-пчелна пита), проектирана като серия долепени шестоъгълници.
През 1913 година Райт взел участие в конкурс по градско обмисляне на Чикаго, за проектирането на крайградски квартал. Представеният от него план отчитал освен строителните фактори, само че и потребностите на другите обществени пластове. По-луксозните къщи разположил в по-скъпите зони, а по-скромните къщи и блокове с жилища, разграничени от първите с паркове.
Къщата на Фредерик Роби в Чикаго, 1908 – 9
Най-голямата сбирка от здания по планове на Франк Лойд Райт на едно място през днешния ден се намира в кампуса на Флорида Саудърн Колидж (FSC) в Лейкланд, Флорида. Това са 18 обособени здания, издигнати сред 1941 и 1958 и наречени " Дете на Слънцето " (Child of the Sun)[8].
Мащабната последна концепция на Райт е " деурбанизирането " - строителство по предградията. Тази идея придобива своя венец в лицето на къщата на Едгар Дж. Кауфман, станала известна като " Къща над водопада " ( " Fallingwater " ) в Мил Рън, щата Пенсилвания.
Домът на Ф. Л. Райт в Оук парк, Илинойс
Висящи тераси и отвесни варовикови повърхности, кацнали върху стоманени подпори над водата, основават същинска приказка. Строителството на къщата възлиза на 155 000 $, от които хонорарът на Райт бил едвам 8000 $. Къщата на два пъти била реконструирана, защото се наложило прибавянето на спомагателни стоманени подпори.
Стокман Хаус, Айова
Легендарна постройка на Райт е и административната постройка на компанията " Джонсън Уакс " (1936 - 1939) в Расин, Уисконсин. Това е постройка на четиринадесет етажа, чиито пространства се групират към централно ядро, в което се намират асансьорните шахти. Отвън цялата постройка е облицована със стъклен кожух, с прикрепени и от вътрешната страна стъклени плочи, за по-добра изолираност. Това е архитектура, невиждана дотогава. Райт е в действителност пионер на доста смели хрумвания в архитектурата.
Музеят Гугенхайм, планиран от Франк Лойд Райт (1867 - 1969), който създаде концепцията за " органична архитектура ", че една постройка би трябвало да се развие от заобикалящата я среда. Бетонните пръстени на Гугенхайм пропущат светлина в постройката, с цел да изложат експонатите в цялостния им капацитет / Снимка: Getty Images
Бил освен изобретателен, само че и чутовно работлив перфекционист. Проектът на музея Соломон Гугенхайм в Ню Йорк лишил на Райт цели 16 години труд, само че по тази причина пък е и най-големият му шедьовър. Сградата е като серпантина, а вътрешността й прилича охлюв.
Райт е създател и на небостъргач - Прайс Тауър - 19-етажна кула в Бартълсвил, Оклахома. Тя е втората негова отвесна постройка (другата е изследователският център в Расийн, Уисконсин). Прайс Тауър е издигната по поръчка на Харолд Прайс за неговата нефтохимическа компания и отваря порти през 1956 година. През 2007-а е оповестена за национална историческа забележителност.
Прайс Тауър
Райт е измежду първите архитекти, които проектират освен здания, само че и специфични мебели и други декоративни детайли, като неразделна част от целия план. Често той нанасял промени на някои вътрешни детайли.
Интериор на последния дом Талийсин
Райт е и един от първите архитекти, които са проектирали и изработвали по поръчка електрически лампи и лампиони със стъклени абажури. Особено присъщи са неговите стоящи лампиони във форма на сфера. Стъклото заема особено място в плановете му. Бил въодушевен от напредъка в механизацията на процесите по обработката му.
Прозорец в учебното заведение Джию Гакуен, Япония
Франк Лойд Райт умира на 9 април 1959 година. След гибелта му третата му брачна половинка Олга оглавява основания от двамата Стипендиантски център в Скотсдейл, Аризона, и го управлява до гибелта си през 1985 година.
Приживе тя се разпорежда, след нейната гибел, тялото на Райт да бъде преместено от гробището в Спринг Грийн, Уисконсин, в Скотсдейл - с цел да бъдат още веднъж дружно във вечността. Така 25 години след погребението на архитекта, тленните му остатъци били преместени в градината-мемориал, поръчана от Олга за след гибелта й.
Еспланада в кампуса на FSC, Флорида
Днес върху остарелия гроб на Франк Лойд Райт в Спринг Грийн има единствено мемориален камък.
Творчеството на Райт отразява смяната в обичайния домакински обичай на американското семейство, настъпила при започване на 20 век. Той се насочва към проектирането на огромни и отворени пространства, с огромни кухни, покрай дневната, с цел да може домакинята да има шир освен за работата си, само че и да следи децата, или гостите в дневната.
Музей Соломон Р. Гугенхайм, Ню Йорк Вътрешен аспект, гледащ нагоре през пътеките, спираловидно извиващи се към открит корт, куполообразен оберлихт в горната част, в музея Соломон Р. Гугенхайм, в горната източна част на Манхатън в Ню Йорк, Ню Йорк, към 1965 година Сградата в напредничав жанр е проектирана от американския проектант Франк Лойд РайтСнимка: Getty Images
Ще се изненадате, само че Райт проектирал и личното си облекло. Носел се артистично - наред със скъпите костюми, слагал и наметала. Обичал да носи шалчета. Другата му пристрастеност - колите, също били по поръчка. Карал е бутикови жълт " Mercer raceabout " и червен " Cord кабриолет ".
Човекът, чиято кариера стартира като чертожник на заплата 8 $ на седмица, се трансформира в паралия с неповторим жанр на работа и метод на живот.
Произведения на изкуството висят по стените, до момента в който пътеките се въртят спираловидно към открит двор в музея Соломон Р. Гугенхайм, в горната част на Манхатън в Ню Йорк, Ню Йорк, към 1965 година Сградата в напредничав жанр е проектирана от американския проектант Франк Лойд Райт / Снимка: Getty Images
Нещастията го нараняват, само че той намира сили още веднъж да стъпи на краката си. Когато през 1914 година икономът на имението му в налудно положение подпалва постройката и убива няколко индивида с секира, сред които обичаната на Райт - Мейма и децата й, той отпътува за Токио и остава там за дълго, с цел да преодолее шока. Спасява го работата. В Токио проектира няколко къщи, училице и фамозния хотел " Империал ".
6 ноември 1959 година: Музеят за съвременно и модерно изкуство на Франк Лойд Райт Гугенхайм на Пето авеню, Ню Йорк / Снимка: Getty Images
След Мейма още веднъж има трагичен интервал, в който се бори със зависимостта на Мериам Ноел към морфина. Бракът му още веднъж се разпада. Щастлив е в края си - с Олга Лазович Хинценбург. Отново съгражда имението си, ражда се дъщеричката им Йована, и... още веднъж става пожар.
Нощен аспект на музея Гугенхайм, Ню Йорк, към 1959 година, планиран от Франк Лойд Райт / Снимка: Getty Images
Що за орис?! - биха попиталаи мнозина. Провидението нееднократно слага волята на този човек на тестване. Но той всякога като феникс от пепелта съумява да възкръсне. Емоционалният му темперамент може ненапълно да е причина за обратите в персоналния му живот, само че въпреки това ориста му като че ли преднамерено му основава компликации. И той самоуверено поема провокациите. Неуморният му дух на създател го изправя на крайници, с цел да продължи напред. Удивителна орис!
Франк Лойд Райт трансформира името си в знак за гений, креативност и качество в международната архитектура. Той е една от " марките " на 20 век - нарицателно за триумф и борбеност.
Еми МАРИЯНСКА,
Франк Лойд Райт (1867 - 1959), Снимка: Getty Images Франк Лойд Райт е най-известният американски проектант и определян за най-великия проектант на 20 век. Райт е също по този начин доста добър интериорен дизайнер и теоретик на архитектурата. Той е учредител на така наречен органична архитектура, която избира естествените материали, за постройките да се вписват органично измежду естествения ландшафт.
Хана хаус, Станфорд, Калифорния Райт е създател на повече от 1100 плана за разнообразни здания: къщи, офиси, църкви, учебни заведения, мостове, музеи и какво ли още не. Половината от тези планове са осъществени приживе на архитекта, а над 400 от издигнатите са непокътнати до през днешния ден. Сред творчеството му са непокътнати и проектирани от него десени, стъклени и железни предмети, лампи и графики. Освен това е бил публицист, преподавател по изкуство и философия.
Книгите му са същински наръчници по архитектура и до през днешния ден: " Архитектурата и модерният метод на живот " (1937), " Органичната архитектура " (1939), " За архитектурата " (1941), " Бъдещето на архитектурата " (1953), " Природосъобразният град " (1954), " Американската архитектура " (1955), " История на кулата " (1956) " Завещание " (1957) и " Живият град " (1958) и други Оставил ни е доста публикации.
Вилата Талийсин, Уисконсин И до през днешния ден се разисква концепцията на Райт за децентрализация на градска Америка (Broadacre City), която има доста последователи. Американският институт на архитектите единомислещо дефинира Райт за " най-великия американски проектант на всички времена. " Сградите му са приети за едни от най-значителните архитектурни мостри на последното столетие.
Училище Джию Гакуен, Япония Роден е като Франк Линкълн Райт на 8 юни 1867 година във фермерското градче Ричленд Сентър, Уисконсин, Съединени американски щати, Родителите му са учители. Баща му преподавал по музика и бил църковен активист на унитарианската черква. В фамилията имало още две деца - сестрите на Франк. Когато родителите му се развеждат, той приел фамилното име на майка си - Лойд, и по този начин става Франк Лойд Райт, с което име е прочут.
Първите детски обичани игри на дребния били кубчетата. Обичал да конструира фигури. Никой не се изненадал, когато се записва да следва в инженерния факултет на Университета на Уисконсин в Медисън. Паралелно със следването работел по специалността при локален строител.
През 1887 година напуснал университета без да се дипломира. Премества се в Чикаго, където постъпва на работа като чертожник в архитектурно бюро, а две години по-късно към този момент бил признат на работа в огромната архитектурна компания " Адлър и Съливан ", ръководена от известния проектант Луис Съливан.
Всичко, по този начин да се каже, вървяло по проект и във възходяща линия. През 1899 година Райт основава семейство с Катрин (Кити) Лий Тобин и проектира фамилния им дом в Оук Парк, Илинойс. Година по-късно се ражда и синът им - Франк Лойд Райт младши.
Райт бележи върхови достижения в кариерата си - наемат го за всички поръчки за частни домове, поети от компанията. След като придобива задоволително опит, обаче, той напуща работодателите си и стартира независима процедура в Чикаго. Към 1901 година към този момент бил създател на към 50 плана. Започва да се прочува и отвън границите на Съединени американски щати.
За известността му в Европа спомогнало издаването на албум със 100 негови плана. Портфолиото изиграло безусловно революционно влияние върху европейските архитекти. Райт отпътувал за Европа и бил там към година.
Пет години по-късно - през 1905-а отпътува за Япония, дружно със брачната половинка си. Там стартира да колекционира и да търгува с обичайната японска графика. През идващите години пътуванията му до Далечния изток ще зачестят. При едно от идващите си пребивавания в Япония ще получи поръчка за една от емблематичните си здания - хотел " Империал ".
Около 1950 година: Входът на хотел Imperial в Токио, планиран да бъде резистентен на трусове от архитекта Франк Лойд Райт и издигнат сред 1915 и 1922 година / Снимка: Getty Images Малко любопитни обстоятелства за тази постройка: Хотелът става именит откакто устоява на страшното земетресение Канто през 1923 година, което унищожава огромна част от града. За жал, през 1968 година по градоустройствени аргументи се постанова разрушаването му, само че резервират входното му предверие.
Около 1950 година: Входът на хотел Imperial в Токио, планиран да бъде резистентен на трусове от архитекта Франк Лойд Райт и издигнат сред 1915 и 1922 година / Снимка: Getty Images През 1918 година Райт пътува до Китай и Корея, а след това повече от шест години още веднъж живее в Япония. През 1916 година отваря личен офис в Токио.
През 1928 година архитектът се дами за трети път - за Олга Ивановна Хинценбург ( " Олгиванна " ). Светът е в икономическа рецесия и поръчките за архитектура спадат. Райт става пътуващ преподавател. През 1932 година издава фамозната си " Автобиография " и " Изчезващият град " - две книги, които оказват мощно въздействие върху няколко генерации млади архитекти.
Къща „ Ямамура “ в гр. Ашия, Япония По време на Голямата меланхолия той и брачната половинка му Олга основават архитектурна школа (Стипендиански център) в имението си " Талийсин ". Тази школа става известна като " Задругата Талийсин " (Taliesin Fellowship). Там студентите били обучавани освен на занаята, само че и по строителство, градинарство, фермерство и други типове изкуство.
Интериор на последния дом Талийсин През 1927 година архитектът получава поръчка в Аризона и в продължение на няколко години живее на палатка в пустинята. Именно тогава стартира да опитва с платна като строителен материал. В Америка стартират да разясняват, че архитектът е в залеза си, само че той доста скоро той ще им напомни за себе си.
От 1936-а нататък Райт още веднъж е в креативен напредък. Създава административната постройка на Джонсън Уакс и построява именитата " Къща над водопада ". Тези и други здания от оня интервал провокират същински взрив от нови поръчки. За жал, избухва Втората международна война и част от плановете на Райт остават неосъществени.
„ Къщата над водопада “ Този надарен и изпълнен с сила човек просто не можел да стои на едно място. Такъв бил и в персоналния си живот. Жълтата преса постоянно коментирала обратите в любовния му живот. Райт е имал три брака, като разводите му били съпроводени с шумни кавги. Първата му брачна половинка Кити дълго време не му давала бракоразвод, въпреки че двамата се разделят през 1909-а.
Втората му брачна половинка - Мейма Чейни, била някогашна брачна половинка на негов клиент. Тя била убита по нечовечен метод дружно с двете й деца през 1914-а, и това се случва в къщата на Райт - " Талийсин I ", а къщата изгоряла в пожар.
Талийсин Запад, Аризона Със скулпторката Мириам Ноуел бракът му се разпаднал поради нейната взаимозависимост от морфина.
Последната спътница на Райт е Олга Ивановна Хинценбург, за която към този момент стана дума. Тя е освен негов сътрудник в живота, само че и сподвижник в работата. Както казахме, двамата основават център за образование на студенти. По волята на Олга, Райт е препогребан след гибелта й до нея и щерка й.
Дневната в Самара хаус, Индиана Тук е мястото да кажем няколко думи за фамозните персонални имения на архитекта, които имат ужасна орис. Двете първи къщи " Талийсин " (Taliesin) претърпяват пожари - през 1914-а и 1925-а. В единия са убити Мейма Чейни и децата й, както и няколко индивида от прислугата. Въпреки нещастните произшествия в тях, Райт не се отхвърля да ги преустройва, като ги преименува в " Талийсин II " и " Талийсин III ".
Райт има седем деца: трима синове и четири дъщери. Двама от синовете му - Франк Лойд Райт-младши и Джон Лойд Райт също стават архитекти. Внучката на Райт - Ан Бакстър, е актриса, притежател на " Оскар " за второстепенна женска роля.
Кои са най-оригиналните планове на архитекта: Райт е създател на така наречен " прерийна къща ", която се характеризира с покриви с равномерен надолнище, ниски пропорции и скъсени комини. Изобилства от навеси, тераси и затворени градини. Този вид къщи основават уют, непосредствен до природата.
През 30-те години на предишния век Райт стартира да употребява подготвени строителни детайли и железобетонни структури, само че не се отхвърля от сантименталните си хрумвания. Разработва нескъпи планове, които назовава " юсоновски " (съкр. Unites States of Nothern America), или " северноамерикански " къщи. Това са фамилни къщи, в които не е планувано да има прислуга. Практични, компактни, икономични и софтуерни къщи, които развиват концепцията на предходния му план - " прерийните къщи ".
Къща в Оук Парк, Илинойс, 1906 " Юсоновска " е къщата на Пол и Джийн Хана в Станфорд, Калифорния, наричана също " Honeycomb House " (прев. Къщата-пчелна пита), проектирана като серия долепени шестоъгълници.
През 1913 година Райт взел участие в конкурс по градско обмисляне на Чикаго, за проектирането на крайградски квартал. Представеният от него план отчитал освен строителните фактори, само че и потребностите на другите обществени пластове. По-луксозните къщи разположил в по-скъпите зони, а по-скромните къщи и блокове с жилища, разграничени от първите с паркове.
Къщата на Фредерик Роби в Чикаго, 1908 – 9 Най-голямата сбирка от здания по планове на Франк Лойд Райт на едно място през днешния ден се намира в кампуса на Флорида Саудърн Колидж (FSC) в Лейкланд, Флорида. Това са 18 обособени здания, издигнати сред 1941 и 1958 и наречени " Дете на Слънцето " (Child of the Sun)[8].
Мащабната последна концепция на Райт е " деурбанизирането " - строителство по предградията. Тази идея придобива своя венец в лицето на къщата на Едгар Дж. Кауфман, станала известна като " Къща над водопада " ( " Fallingwater " ) в Мил Рън, щата Пенсилвания.
Домът на Ф. Л. Райт в Оук парк, Илинойс Висящи тераси и отвесни варовикови повърхности, кацнали върху стоманени подпори над водата, основават същинска приказка. Строителството на къщата възлиза на 155 000 $, от които хонорарът на Райт бил едвам 8000 $. Къщата на два пъти била реконструирана, защото се наложило прибавянето на спомагателни стоманени подпори.
Стокман Хаус, Айова Легендарна постройка на Райт е и административната постройка на компанията " Джонсън Уакс " (1936 - 1939) в Расин, Уисконсин. Това е постройка на четиринадесет етажа, чиито пространства се групират към централно ядро, в което се намират асансьорните шахти. Отвън цялата постройка е облицована със стъклен кожух, с прикрепени и от вътрешната страна стъклени плочи, за по-добра изолираност. Това е архитектура, невиждана дотогава. Райт е в действителност пионер на доста смели хрумвания в архитектурата.
Музеят Гугенхайм, планиран от Франк Лойд Райт (1867 - 1969), който създаде концепцията за " органична архитектура ", че една постройка би трябвало да се развие от заобикалящата я среда. Бетонните пръстени на Гугенхайм пропущат светлина в постройката, с цел да изложат експонатите в цялостния им капацитет / Снимка: Getty Images Бил освен изобретателен, само че и чутовно работлив перфекционист. Проектът на музея Соломон Гугенхайм в Ню Йорк лишил на Райт цели 16 години труд, само че по тази причина пък е и най-големият му шедьовър. Сградата е като серпантина, а вътрешността й прилича охлюв.
Райт е създател и на небостъргач - Прайс Тауър - 19-етажна кула в Бартълсвил, Оклахома. Тя е втората негова отвесна постройка (другата е изследователският център в Расийн, Уисконсин). Прайс Тауър е издигната по поръчка на Харолд Прайс за неговата нефтохимическа компания и отваря порти през 1956 година. През 2007-а е оповестена за национална историческа забележителност.
Прайс Тауър Райт е измежду първите архитекти, които проектират освен здания, само че и специфични мебели и други декоративни детайли, като неразделна част от целия план. Често той нанасял промени на някои вътрешни детайли.
Интериор на последния дом Талийсин Райт е и един от първите архитекти, които са проектирали и изработвали по поръчка електрически лампи и лампиони със стъклени абажури. Особено присъщи са неговите стоящи лампиони във форма на сфера. Стъклото заема особено място в плановете му. Бил въодушевен от напредъка в механизацията на процесите по обработката му.
Прозорец в учебното заведение Джию Гакуен, Япония Франк Лойд Райт умира на 9 април 1959 година. След гибелта му третата му брачна половинка Олга оглавява основания от двамата Стипендиантски център в Скотсдейл, Аризона, и го управлява до гибелта си през 1985 година.
Приживе тя се разпорежда, след нейната гибел, тялото на Райт да бъде преместено от гробището в Спринг Грийн, Уисконсин, в Скотсдейл - с цел да бъдат още веднъж дружно във вечността. Така 25 години след погребението на архитекта, тленните му остатъци били преместени в градината-мемориал, поръчана от Олга за след гибелта й.
Еспланада в кампуса на FSC, Флорида Днес върху остарелия гроб на Франк Лойд Райт в Спринг Грийн има единствено мемориален камък.
Творчеството на Райт отразява смяната в обичайния домакински обичай на американското семейство, настъпила при започване на 20 век. Той се насочва към проектирането на огромни и отворени пространства, с огромни кухни, покрай дневната, с цел да може домакинята да има шир освен за работата си, само че и да следи децата, или гостите в дневната.
Музей Соломон Р. Гугенхайм, Ню Йорк Вътрешен аспект, гледащ нагоре през пътеките, спираловидно извиващи се към открит корт, куполообразен оберлихт в горната част, в музея Соломон Р. Гугенхайм, в горната източна част на Манхатън в Ню Йорк, Ню Йорк, към 1965 година Сградата в напредничав жанр е проектирана от американския проектант Франк Лойд РайтСнимка: Getty Images Ще се изненадате, само че Райт проектирал и личното си облекло. Носел се артистично - наред със скъпите костюми, слагал и наметала. Обичал да носи шалчета. Другата му пристрастеност - колите, също били по поръчка. Карал е бутикови жълт " Mercer raceabout " и червен " Cord кабриолет ".
Човекът, чиято кариера стартира като чертожник на заплата 8 $ на седмица, се трансформира в паралия с неповторим жанр на работа и метод на живот.
Произведения на изкуството висят по стените, до момента в който пътеките се въртят спираловидно към открит двор в музея Соломон Р. Гугенхайм, в горната част на Манхатън в Ню Йорк, Ню Йорк, към 1965 година Сградата в напредничав жанр е проектирана от американския проектант Франк Лойд Райт / Снимка: Getty Images Нещастията го нараняват, само че той намира сили още веднъж да стъпи на краката си. Когато през 1914 година икономът на имението му в налудно положение подпалва постройката и убива няколко индивида с секира, сред които обичаната на Райт - Мейма и децата й, той отпътува за Токио и остава там за дълго, с цел да преодолее шока. Спасява го работата. В Токио проектира няколко къщи, училице и фамозния хотел " Империал ".
6 ноември 1959 година: Музеят за съвременно и модерно изкуство на Франк Лойд Райт Гугенхайм на Пето авеню, Ню Йорк / Снимка: Getty Images След Мейма още веднъж има трагичен интервал, в който се бори със зависимостта на Мериам Ноел към морфина. Бракът му още веднъж се разпада. Щастлив е в края си - с Олга Лазович Хинценбург. Отново съгражда имението си, ражда се дъщеричката им Йована, и... още веднъж става пожар.
Нощен аспект на музея Гугенхайм, Ню Йорк, към 1959 година, планиран от Франк Лойд Райт / Снимка: Getty Images Що за орис?! - биха попиталаи мнозина. Провидението нееднократно слага волята на този човек на тестване. Но той всякога като феникс от пепелта съумява да възкръсне. Емоционалният му темперамент може ненапълно да е причина за обратите в персоналния му живот, само че въпреки това ориста му като че ли преднамерено му основава компликации. И той самоуверено поема провокациите. Неуморният му дух на създател го изправя на крайници, с цел да продължи напред. Удивителна орис!
Франк Лойд Райт трансформира името си в знак за гений, креативност и качество в международната архитектура. Той е една от " марките " на 20 век - нарицателно за триумф и борбеност.
Еми МАРИЯНСКА,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ