Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен ~ Жорж СИМЕНОН
Неговият контрольор Мегре се трансформира в емблематичен облик, който се подвизава в 75 от романите му и още 23 описа. Белгийският публицист Жорж Сименон е един от най-плодовитите писатели на 20 век, който удържа на думата си да написа по един разказ на месец и в продължение на близо 40 години основава над 400 романа. Роден на 13 февруари 1903 година в старинния академични град Лиеж, Жорж се научава да чете едвам на 3 години. На 15 към този момент работи като кореспондент в " Газет дьо Лиеж ", където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета, а три години по-късно разгласява и първия си разказ. В Париж, литературният консултант на всекидневника " Матен ", Сидони-Габриел Колет му дава скъп съвет: " Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне. " На въпрос на публицист, с коя литература се усеща най-тясно обвързван, Сименон посочва имената на Гогол, Чехов и Достоевски и някои модерни американски създатели. Той става член на Белгийската кралска академия за литература на френски език, а творбите му доближават до милионите му читатели на съвсем всички езици.
(1903 ~ 1989)
Никога не съм се интересувал от себе си, само че истината е, че в никакъв случай не съм се интересувал от нещо друго. Дори в наличието на дамите, които съм познавал (самият създател твърди, че броят им надвишава 10 000, от които 8 000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: „ Кой съм аз? “
Чета и углавния кодекс, и Библията. Библията е жестока книга. Може би най-жестоката, която е била писана в миналото.
Писането не е специалност, а предопределение да бъдеш нещастен.
Давайки домашни задачи, учителите се целят в учениците, само че улучват родителите.
Животът на интелектуалците протича в доста стеснен кръг. Те се четат един различен и пишат един за различен.
Започваш да пушиш, с цел да докажеш, че си мъж. После се опитваш да спреш да пушиш, с цел да докажеш, че си мъж.
Още от най-ранна възраст децата притежават качествата и минусите на възрастните, тъй че човек се учи да познава хората, като следи по какъв начин живеят децата.
Съществува единствено един морал – този, благодарение на който мощните поробват слабите.
Всеки смята себе си за извънреден и не желае да се равнява с елементарното простолюдие.
Снимки: Bergamo Film Meeting, El Placer de la Lectura, Pagina99
