9 любопитни факта за кехлибара
Неговата оранжева бистрота резервира от дълго време изчезнали животни в продължение на години. Той е декорация за колиета, гривни и висулки от хилядолетия. Представяме ви 15 невероятни обстоятелството за кехлибара.
1. Кехлибарът не е минерал, а съставлява вкаменена смола от иглолистни дървета. Тъй като е полупрозрачен, има оранжево-жълт цвят и свети, когато е гладък добре и подложен на светлина, той от дълго време се употребява за декорация на бижута и други украшения, само че е драгоценен камък с органически генезис.
2. Най-голямото находище на кехлибар е Балтийския район. Установено е, че там се намират над 105 тона от него, освен това от най-високо качество.
3. Когато едно дърво се отсича, то отделя лепкава субстанция, наречена смола, чиято цел е да „ запечата “ ранената област. С течение на времето смолата ще се втвърди и ще се трансформира в хубав транспарантен кехлибар – подобен, какъвто го познаваме.
4. Повечето смоли са химически нестабилни и се разпадат с времето, вместо да се втвърдят. Когато обаче за нея има подобаващи условия, като да вземем за пример водни утайки, формирани на дъното на водни басейни, седиментна глина, пясъчници, кафяви въглища и други, смолата се втвърдява посредством прогресивно окисляване и полимеризация. Голяма част от кехлибара се среща в седиментни скали (на възраст от 30 до 90 милиона години).
5. Според Swedish Museums of Amber преди 2500 години гръцкият мъдрец Талес разкрил, че когато кехлибарът бива втъркан в плат, се образуват искри и се привличали дребни пера и прашинки. Тази мощ получава името „ електричество “ поради гръцката дума „ electron ”, което значи „ кехлибар “.
6. Много същества изгубват живота си, само че остават изцяло непокътнати в кехлибара. Жаби, гущери, змийски кожи, птичи мера, четина, кости на бозайници и разнообразни елементи от растения са били запазвани в кехлибари. Най-често срещани са мухи, мравки, бръмбари, паяци, стоножки, термити, комари, пчели, хлебарки, скакалци и бълхи.
7. Въпреки триумфа, реализиран във кино лентата “Jurassic Park ”, където учените сполучливо извличат ДНК на динозаври, непокътнати в кехлибар, в действителния живот учените не са съумели да го реализиран, въпреки и да не са преставали да пробват.
8. Благодарение на неповторимия метод, по който кехлибарът съхранява и резервира попадналите в него инсекти и животни, палеонтолозите са съумели да научат доста за живота на Земята в далечното минало, а повече от 1000 изчезнали типове инсекти са били разпознати, с помощта на кехлибара.
9. Огромна част от откритите кехлибари са по-млади от 90 милиона години, само че през 2009 година откриватели откриват парче кехлибар, за което откриват, че е на 320 милиона години.




