Негативното въздействие върху климата продължава и ефектът от човешката дейност

...
Негативното въздействие върху климата продължава и ефектът от човешката дейност
Коментари Харесай

Сметната палата на ЕС: България и Румъния спешно се нуждаят от мерки срещу глобалното затопляне

Негативното влияние върху климата продължава и резултатът от човешката активност става забележима със всяка минала година. Последните такива образци от тази година се демонстрираха в България и Румъния където двете страни бяха в клопката на мощни горещини, суша и след това последвала стихия. На запад пък Белгия, Нидерландия, Франция, Германия, Англия трябваше да се борят в незапомнени превалявания.

Ето за какво светът би трябвало да предприеме незабавно ограничения за закъснение на световното стопляне, се споделя в репортаж на белгийската телевизия Ве Ер Те.

С казуса към този момент работят климатолози, държавни институции даже Европейската счете палата (ЕСП), съгласно която пред страните стоят огромни провокации при адаптирането към новата климатична действителност.

Клаус-Хайнер Лене от Палатата споделя, че институцията е проучила по какъв начин се оправя Европейски Съюз с рисковите климатични феномени. Изводът бил, че държавните управления изпитват проблеми с политиките на процедура. С други думи на доктрина законодателството е в крайник, само че има проблеми при осъществяването. Ако нещо не се усъвършенства в тази тенденция може да се окаже, че упоритостите към този момент не дават отговор на действителната действителност.

„ Ако Европа не се приспособява задоволително бързо, рискува да заплати висока цена както в човешко, по този начин и в икономическо отношение. Икономическите загуби в резултат на рисковите метеорологични условия като засушавания или наводнения към този момент възлизат приблизително 26 милиарда евро годишно през последните 10 години “, означават от ЕСП.

„ Ако Земята продължи да се затопля до още 3 градуса над прединдустриалните, годишните стопански загуби за Стария континент могат да набъбнат от 42 милиарда до 175 милиарда евро.

Одиторите на ЕСП са разгледали 36 съответни плана за адаптиране във Франция, Полша, Естония и Австрия. На терен разкрили доста положителни образци, които по разнообразни аргументи към момента не давали предстоящите резултати.

От Палатата показват, че в Австрия са издигнати спомагателен водоем като басейн и дренажна апаратура за събиране на непотребната дъждовна вода. Това предложило спомагателна отбрана, само че в това време управляващите са издадени разрешителни за градеж на нови къщи в регион, заплашен от наводняване. Пример за десинхронизирани политики.

В югозападната част на Франция са посетили ферма за киви с новопостроен е водоем за напояване в сухи интервали. През зимата обаче резервоарът се цялостни с вода от близка река, което единствено по себе и било добра мярка, само че с недообмислени решения. Едно от предложенията на институцията било да се смени културата – да се размени вечножадното киви с култури, които не изискват вода.

Наред с други неща, инспекторите провели изследване измежду 400 общини, с цел да схванат дали финансирането поддържа локалните потребности. Резултатите били много притеснителни във връзка с информацията

Почти 70 % от интервюираните декларирали, че не са осведомени със тактиката на Европейски Съюз за адаптиране. 60% споделили, че не са осведомени с националните проекти за пригаждане. Половината от общините споделили, че не са съгласни с районните проекти за акомодация.

Според последни данни на Европейския парламент за последните 30 години наводненията в Европа за предизвикали вреди за над 170 милиарда евро, наранени са над 5,5 млн. души.

Зачестилите рискови феномени и изключително разразилото се неотдавна водно злополучие в Австрия, Чехия, Германия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия будят безпокойствие у евродепутатите, се споделя в публикувана обща декларация още по време на първата пленарна сесия на новия Екологичен потенциал през септември. С единогласие бе признато, че Екологичен потенциал упорства от Европейска комисия да излезе със незабавни ограничения.

В призната резолюция се акцентира, че европарламентът не утвърждава направените бюджетни съкращения във значимия Механизъм за гражданска отбрана на Европейски Съюз.

Като начало в къс период Парламентът прикани Комисията да форсира подпомагането на засегнатите страни. В дълготраен проект да се мисли за повече вложения в областта на районната и локалната политика, с цел да се смекчи отрицателния резултат от изменението на климата.

Евродепутатите настояха още Комисията бързо да показа Европейски проект за адаптиране към изменението на климата, в това число съответни законодателни оферти, както е оповестено в политическите насоки на ръководителя Фон дер Лайен за Комисията за интервала 2024-2029 година, за подсилване на устойчивостта на Европейски Съюз, адаптиране към последствията от изменението на климата и съгласуване на националните дейности за подготвеност, обмисляне и трансгранично съдействие.

Сред рекомендациите още се споделя, че е належащо бързо да се вземат незабавни ограничения за попречване на риска от наводнения.

Проблемът с нетипичните количества превалявания тормози още от преди 2 години учените в Нидерландия. Каква е повода? Най-простият отговор е очевидното световно стопляне, само че се оказва, че има и други фактори. Метеорологът Морис Миддендорп хвърля повече светлина върху аргументите, които принудиха няколко народи да не оставят и за момент чадърите даже в лятната си отмора през предходната година. За същинско лято не може да се приказва и през 2024 година в Западна Европа.

Според Морис Миддендорп, необичаното стопляне на океаните е повода за неспирните дъждове. Повишаването на температурата води до по-голямо изпаряване. От своя страна топлият въздух задържа повече влага. В резултат на това дъждовете стават все по-чести и по-продължителни.

До същият извод е достигнал и сътрудника на Миддендорп – климатологът Петер Зигемунд, който се надява океаните да не се затоплят още повече, тъй като неспирните дъждове може да се трансфорат в нещо всекидневно в тази част на Европа. Според него, с изключение на температурата върху Атлантическия океан в допълнение въздейства и топлото морско течение „ Ел Ниньо “.

Засега учените не желаят да дават прогнози дали тези нетипични условия ще се задържат и през идната година. Можем да бъдем сигурни в едно, споделят те, зимите ще стават все по-влажни и дъждовни.

Метеоролозите разчитат на все по-точни прогнози, които споделят навреме с популацията. В Нидерландия да вземем за пример е основан народен център за ранно предизвестие, който следи и осведоми за мястото и времето на предстояща стихия или мощен дъжд. Служителите на центъра дават и рационални препоръки на хората какво да създадат. І БГНЕС
Източник: faktor.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР