Недоволството е първата стъпка в прогреса на човека – Оскар

Недоволството е първата стъпка в напредъка на индивида – Оскар Уайлд

„ Недоволството е нещо, което упоритостта следва като сянка “, споделя Хенри Хаскинс преди няколко десетилетия. И не бърка.

Свидетели сме на извънредно събитие, което се демонстрира както в никакъв случай до момента в историята на човечеството, събитие, което би могло да бъде разказано като хронично заболяване от персонално и професионално неодобрение, само че на какво се дължи то?

Обществото подхранва хроничното неодобрение

Част от отговорността за високото количество неодобрение, несъмнено, носи обществото. Всъщност всеки ден вестниците и новините ни бомбардират с вести за младежа, станал милионер, с помощта на основано от него мобилно приложение, за актьора, станал звезда посредством канала си в YouTube, или за младия футболист, открит от точния екип, предложил му контракт за милиони.

Сред тези вести обаче си пробиват път и други – за разрушителните рецесии, безработицата и несправедливостите.

На доктрина, ние живеем в ера, в която всичко е допустимо. На процедура обаче единствено малочислено малцинство може да реализира фантазиите за популярност и разцвет.

Този огромен контрастност сред съвсем безкрайните благоприятни условия и анонимната действителност може да породи надълбоко възприятие на неодобрение.

Когато човек съпоставя резултатите си с тези на другите и не се усеща горделив от постигнатото, той постоянно се усеща неудовлетворен.

Очевидно хроничното неодобрение е освен обществено събитие, само че и персонално.

Всъщност има хора, които бихме могли да класифицираме като „ хронично недоволни “.

Тези хора не са в положение да се радват на постигнатото и не престават да мислят за пътя, който занапред им следва да изминат, те се концентрират върху това, което нямат, а не върху това, което имат, ето за какво нищо не ги удовлетворява.

Те си слагат все по-амбициозни цели, надявайки се, че когато ги доближат, най-сетне ще се почувстват сполучливи и удовлетворени.

Много постоянно тези хора не търсят персоналното си задоволство, а утвърждението и оценката на близките.

Всъщност в основата на хроничното неодобрение стои дълбока неустановеност, която е основната причина да минат през живота с твърдото разбиране, че са неспособни или просто не са родени под щастлива звезда.

Те имат вяра, че животът е неправдив и минимизират достиженията си, те са уверени, че съществуването им е цялостен неуспех, даже и да не е по този начин.

Двете лица на недоволството

Недоволството в действителност е знак, то демонстрира, че нещо не работи добре, че следваме неверни препратки и неверни модели, или че сме въвлечени в дисфункционална връзка.

Във всеки случай то ни предизвестява, че би трябвало да променим нещо.

От тази позиция недоволството не е нещо негативно, а тъкмо противоположното, окуражава ни да се променяме и подобряваме. То ни кара да активираме ресурсите си, с цел да пренасочим стъпките си.

Хроничното неодобрение обаче е негатив, защото ни вкарва в положение на непрекъснато отричане, пречи ни да се съсредоточим и живеем пълноценно в сегашното, тъй като усещаме, че не сме интегрирани, че не сме удовлетворени от своето битие, че не одобряваме изцяло своята еднаквост.

Хроничното неодобрение допуска основаване на бездна сред нашето идеално „ его ” и индивида, който сме.

Очевидно, в случай че не успеем да приемем себе си, ние няма да можем да бъдем щастливи в никакъв случай.

Как да се освободим от положението на хронично неодобрение?

Разграничете желанието от потребността

Нашето общество освен ни подтиква към консуматорство, само че и цели да ни накара да повярваме, че удовлетворението и щастието идват от нашите притежания.

По този метод попадаме в гибелен капан, който ни принуждава да се стремим непрестанно към неща, които не ни трябват.

Ето за какво идващия път, когато се почувствате недоволни, просто се запитайте дали в действителност имате потребност, или просто изпитвате предпочитание.

Погледнете обратно

От време на време е потребно да погледнем обратно, с цел да си спомним какъв брой надалеч сме стигнали.

Понякога, когато сме прекомерно съсредоточени върху задачата, забравяме за триумфите си, забравяме и за жертвите, които сме създали, с цел да стигнем досега, в който се намираме.

Добре е също и да не забравяте, че от време на време не е толкоз значимо какво сте постигнали, а индивидът, който сте станали, с помощта на напъните, които сте положили.

Може да намерите доста повече аргументи да се чувствате задоволени, в сравнение с си представяте.

Огледайте се към себе си

Вярно е, че всеки човек е неповторим и че сравняването с другите няма необикновен смисъл, само че хронично недоволните имат стеснен взор върху действителността, тъй като постоянно съпоставят своите достижения с тези на другите.

Тази лимитирана вероятност ги кара да се усещат по-неуспели, а в резултат на това и по-неудовлетворени, защото пред очите им постоянно ще има някой, който е по-успешен от тях.

Затова е потребно да погледнете и в друга посока.

Така ще имате опция да осъзнаете какъв брой огромни късметлии сте и да почувствате признателност за това, което имате

Фокусирайте напъните си

Латинска сентенция гласи: „ Lepores duo qui insequitur, is neutrum capit “ (Който преследва два заека, не хваща нито един). Често хронично недоволните хора вземат участие в поредност от прекомерно амбициозни планове, които открадват техните сили и сила, осъждайки ги авансово на неуспех.

Въпреки това, толкоз доста цели нормално демонстрират, че индивидът не знае сигурно какво желае от живота и не е разкрил какво в действителност го удовлетворява.

Следователно, би трябвало да предприемете основна стъпка, с цел да се измъкнете от трайното неодобрение, а тя се състои в това да опознаете себе си, да разберете какво ви прави същински щастливи и да се фокусирате върху него.

Приемете значителното

Заслепени от голямото количество благоприятни условия, хората като че ли са наказани да желаят повече и повече.

Развили сме тип „ нервозен апетит “, който не съумяваме да задоволим.

Затова понякога е значимо да се върнем към значителното, да прегърнем спокойствието и моментите на безспорна релаксация.

За реализиране на по-удовлетворяващ живот е значимо да се научим да отсяваме повърхностното и да се концентрираме единствено върху значителното.

редактор: Ина Фенерова
източник: psychology.framar.bg