Водата свършва, а Европа още не е готова: кои сектори първи ще платят цената
Недостигът на вода към този момент не е екологична тематика. Той стартира да се трансформира в риск за промишлеността, енергетиката, земеделието и софтуерния бранш.
В Европа към този момент има заводи, които стопират работа поради суша. Има атомни централи, които понижават потенциала си поради ниски равнища на реките. Има фермери, които губят годишна продукция не поради липса на търсене, а поради липса на вода.
Това, което до неотдавна изглеждаше като екологичен проблем, все по-ясно се трансформира в стопански риск.
Водата стартира да влиза в същата категория като силата, суровините и веригите за доставки. Защото без вода няма земеделие, няма изстудяване на електроцентрали, няма произвеждане на акумулатори, няма водород, няма центрове за данни и няма промишленост.
Според Европейската комисия водният стрес към този момент визира към 30% от популацията на Европейски Съюз всяка година, а вредите от суши в Европа надвишават 9 милиарда евро годишно. През последните години рекордно ниските равнища на Рейн, Дунав и По демонстрираха какъв брой бързо дефицитът на вода може да се трансформира в проблем за превоза, енергетиката и промишлеността.
Ниските равнища на Рейн към този момент лимитират корабоплаването в Germany, а фирмите са принудени да транспортират товари с повече кораби и по-високи разноски. При предходни интервали на суша това докара до съществени проблеми за немската промишленост, логистиката и химическия бранш. Само през 2018 година вредите за корабоплаването по реката се правят оценка на към 2,8 милиарда евро.
Земеделието ще усети удара първо
Най-засегнат остава агросекторът. Земеделието употребява близо 60% от водата в Европа, а в Южна Европа делът постоянно е още по-висок. Засушаванията към този момент водят до по-ниски добиви, по-високи разноски за напояване и по-скъпи храни. Само рисковите климатични феномени костват на европейското земеделие над 28 милиарда евро годишно.
Но казусът към този момент не е единствено за фермерите.
Енергетиката е измежду секторите, които първи усещат натиска. Водата е нужна за охлаждането на атомни и стандартни централи, за производството на водород и за работата на Водноелектрическа централа. При ниски равнища на язовирите и реките това стартира да въздейства директно върху производството и цената на електрическата енергия.
В France към този момент има случаи, в които атомни централи лимитират производството си поради високи температури на реките и незадоволително вода за изстудяване. През последните години това се трансформира в повтарящ се проблем за част от френските нуклеарни мощности по реките Рона и Гарона.
Следващият риск: центровете за данни и AI
Технологичният бранш също става все по-уязвим. Центровете за данни, облачните услуги и AI инфраструктурата изискват големи количества вода за изстудяване.
Според разнообразни индустриални оценки един data център с мощ 1 MW може да употребява над 25 млн. литра вода годишно единствено за изстудяване. Големите центрове за данни могат да доближат до близо 19 млн. литра вода на ден, което е сравнимо с потреблението на дребен град.
Това значи, че дефицитът на вода към този момент не е единствено риск за промишлеността на предишното, а и за стопанската система на бъдещето. Все повече вложители стартират да преглеждат достъпа до вода като фактор при избора къде да бъдат изграждани нови фабрики, центрове за данни и индустриални паркове. Големите софтуерни компании към този момент са под напън от вложители да разкриват повече информация за това какъв брой вода употребяват и какъв риск основават за локалните общности.
Проблемът е изключително сериозен за България. Страната е измежду страните с най-големи загуби по ВиК мрежата в Европа, като в някои райони те надвишават 60%. Това значи, че голяма част от водата се губи още преди да стигне до семействата и бизнеса.
Именно по тази причина Брюксел към този момент приказва за „ water resilience " и „ water-smart economy ". Новият метод е явен: по-ниско ползване, наново потребление на вода, по-малко загуби и по-бърза рационализация на инфраструктурата.
Темата влиза и в Green Transition Forum 6.0
Темата ще бъде измежду основните акценти на четвъртия ден на Green Transition Forum 6.0, отдаден на кохезионната политика, градовете, водната резистентност и синята стопанска система. Сред участниците са Джесика Росуол, европейски комисар, отговарящ за политиките на Европейски Съюз в областта на околната среда, ръководството на водите и кръговата стопанска система, Ката Тютьо, ръководител на Европейския комитет на районите и една от водещите фигури по тематиките за градовете, районите и локалната резистентност в Европа, както и Юлиан Попов, министър на околната среда и водите на България. Специално място ще има и тематиката по какъв начин дефицитът на вода се трансформира в систематичен риск за промишлеността, градовете и хранителната сигурност.
Защото през идващите години въпросът няма да бъде единствено дали Европа има задоволително сила.
Въпросът ще бъде дали има задоволително вода, с цел да поддържа стопанската система си.
В Европа към този момент има заводи, които стопират работа поради суша. Има атомни централи, които понижават потенциала си поради ниски равнища на реките. Има фермери, които губят годишна продукция не поради липса на търсене, а поради липса на вода.
Това, което до неотдавна изглеждаше като екологичен проблем, все по-ясно се трансформира в стопански риск.
Водата стартира да влиза в същата категория като силата, суровините и веригите за доставки. Защото без вода няма земеделие, няма изстудяване на електроцентрали, няма произвеждане на акумулатори, няма водород, няма центрове за данни и няма промишленост.
Според Европейската комисия водният стрес към този момент визира към 30% от популацията на Европейски Съюз всяка година, а вредите от суши в Европа надвишават 9 милиарда евро годишно. През последните години рекордно ниските равнища на Рейн, Дунав и По демонстрираха какъв брой бързо дефицитът на вода може да се трансформира в проблем за превоза, енергетиката и промишлеността.
Ниските равнища на Рейн към този момент лимитират корабоплаването в Germany, а фирмите са принудени да транспортират товари с повече кораби и по-високи разноски. При предходни интервали на суша това докара до съществени проблеми за немската промишленост, логистиката и химическия бранш. Само през 2018 година вредите за корабоплаването по реката се правят оценка на към 2,8 милиарда евро.
Земеделието ще усети удара първо
Най-засегнат остава агросекторът. Земеделието употребява близо 60% от водата в Европа, а в Южна Европа делът постоянно е още по-висок. Засушаванията към този момент водят до по-ниски добиви, по-високи разноски за напояване и по-скъпи храни. Само рисковите климатични феномени костват на европейското земеделие над 28 милиарда евро годишно.
Но казусът към този момент не е единствено за фермерите.
Енергетиката е измежду секторите, които първи усещат натиска. Водата е нужна за охлаждането на атомни и стандартни централи, за производството на водород и за работата на Водноелектрическа централа. При ниски равнища на язовирите и реките това стартира да въздейства директно върху производството и цената на електрическата енергия.
В France към този момент има случаи, в които атомни централи лимитират производството си поради високи температури на реките и незадоволително вода за изстудяване. През последните години това се трансформира в повтарящ се проблем за част от френските нуклеарни мощности по реките Рона и Гарона.
Следващият риск: центровете за данни и AI
Технологичният бранш също става все по-уязвим. Центровете за данни, облачните услуги и AI инфраструктурата изискват големи количества вода за изстудяване.
Според разнообразни индустриални оценки един data център с мощ 1 MW може да употребява над 25 млн. литра вода годишно единствено за изстудяване. Големите центрове за данни могат да доближат до близо 19 млн. литра вода на ден, което е сравнимо с потреблението на дребен град.
Това значи, че дефицитът на вода към този момент не е единствено риск за промишлеността на предишното, а и за стопанската система на бъдещето. Все повече вложители стартират да преглеждат достъпа до вода като фактор при избора къде да бъдат изграждани нови фабрики, центрове за данни и индустриални паркове. Големите софтуерни компании към този момент са под напън от вложители да разкриват повече информация за това какъв брой вода употребяват и какъв риск основават за локалните общности.
Проблемът е изключително сериозен за България. Страната е измежду страните с най-големи загуби по ВиК мрежата в Европа, като в някои райони те надвишават 60%. Това значи, че голяма част от водата се губи още преди да стигне до семействата и бизнеса.
Именно по тази причина Брюксел към този момент приказва за „ water resilience " и „ water-smart economy ". Новият метод е явен: по-ниско ползване, наново потребление на вода, по-малко загуби и по-бърза рационализация на инфраструктурата.
Темата влиза и в Green Transition Forum 6.0
Темата ще бъде измежду основните акценти на четвъртия ден на Green Transition Forum 6.0, отдаден на кохезионната политика, градовете, водната резистентност и синята стопанска система. Сред участниците са Джесика Росуол, европейски комисар, отговарящ за политиките на Европейски Съюз в областта на околната среда, ръководството на водите и кръговата стопанска система, Ката Тютьо, ръководител на Европейския комитет на районите и една от водещите фигури по тематиките за градовете, районите и локалната резистентност в Европа, както и Юлиан Попов, министър на околната среда и водите на България. Специално място ще има и тематиката по какъв начин дефицитът на вода се трансформира в систематичен риск за промишлеността, градовете и хранителната сигурност.
Защото през идващите години въпросът няма да бъде единствено дали Европа има задоволително сила.
Въпросът ще бъде дали има задоволително вода, с цел да поддържа стопанската система си.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ