Димитър Маринов за недостига на лекарства: България много говори и не прави достатъчно
" Недостигът на избрани лекарствени артикули е обикновено събитие, въпросът е какво вършат страните, с цел да го решат. България доста приказва и не прави задоволително ". Това сподели основният секретар на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов в предаването " Денят на фокус " на " Радио Фокус " в коментар по тематиката има ли дефицит на медикаменти.
По думите му, аргументите за неналичието на избрани медикаменти са доста и разнообразни. Заради Covid пандемията се появяват нарушавания на логистичните вериги, а доста от фирмите имат усложнения с производството.
" В избрани моменти се следи прекомерно огромно търсене, заради разнообразни аргументи, а предлагането е по-малко, в сравнение с търсенето. Получават се дефицит, липса или по-малко количество в избран миг ", изясни Маринов.
Той акцентира, че България е една от трите страни в Европейския съюз, в които все още няма генерична подмяна: " За прогенерична политика се приказва и се написа във всевъзможни документи и тактики, само че нищо не се прави по въпроса. Ние недоумяваме за какво, макар дефицита, нямаме право на генерична подмяна. Това би решило голяма част от казуса с дефицита ".
При продуктите без генерични аналози пък би трябвало да се търси различен метод. " Лекарите би трябвало да търсят лечебно еквивалентни лекарствени артикули или страната да се погрижи да има по-голямо количество от тези артикули ", изясни основният секретар на Българския фармацевтичен съюз.
По данни на Агенцията по медикаментите голяма част от лекарствените артикули, изчезнали в страната, не са неразрешени за експорт, уточни още Маринов: " Т.е. ние хем ги нямаме, хем са позволени за експорт. Това е един сериозен проблем ".
По думите му, без сериозен надзор по предписването и отпущането на лекарствени артикули, тази рецесия не може да бъде овладяна.
" Никой не знае какъв брой бели предписания се изписват, няма указател. Затова е извънредно значима дигитализацията за бранша. В Наредба 4 за предписването и отпущането на лекарствените продукти беше заложен механизъм, който трябваше да тръгне от 1 ноември за наложително потребление на електронни предписания, когато лекарят е на работното си място, и наложително определяне на антибиотиците, само че това нещо беше анулирано. Ако това беше влезнало в действие, щеше да има доста по-добър надзор по предписването, надлежно по отпущането на лекарствените артикули. Имаме механизми, само че с цел да угодим на избрани търговски ползи, тези механизми бяха спрени ", изясни още специалистът.
Маринов съобщи още, че цените на лекарствените артикули в България са мощно контролирани и не се трансформират елементарно.
По думите му, аргументите за неналичието на избрани медикаменти са доста и разнообразни. Заради Covid пандемията се появяват нарушавания на логистичните вериги, а доста от фирмите имат усложнения с производството.
" В избрани моменти се следи прекомерно огромно търсене, заради разнообразни аргументи, а предлагането е по-малко, в сравнение с търсенето. Получават се дефицит, липса или по-малко количество в избран миг ", изясни Маринов.
Той акцентира, че България е една от трите страни в Европейския съюз, в които все още няма генерична подмяна: " За прогенерична политика се приказва и се написа във всевъзможни документи и тактики, само че нищо не се прави по въпроса. Ние недоумяваме за какво, макар дефицита, нямаме право на генерична подмяна. Това би решило голяма част от казуса с дефицита ".
При продуктите без генерични аналози пък би трябвало да се търси различен метод. " Лекарите би трябвало да търсят лечебно еквивалентни лекарствени артикули или страната да се погрижи да има по-голямо количество от тези артикули ", изясни основният секретар на Българския фармацевтичен съюз.
По данни на Агенцията по медикаментите голяма част от лекарствените артикули, изчезнали в страната, не са неразрешени за експорт, уточни още Маринов: " Т.е. ние хем ги нямаме, хем са позволени за експорт. Това е един сериозен проблем ".
По думите му, без сериозен надзор по предписването и отпущането на лекарствени артикули, тази рецесия не може да бъде овладяна.
" Никой не знае какъв брой бели предписания се изписват, няма указател. Затова е извънредно значима дигитализацията за бранша. В Наредба 4 за предписването и отпущането на лекарствените продукти беше заложен механизъм, който трябваше да тръгне от 1 ноември за наложително потребление на електронни предписания, когато лекарят е на работното си място, и наложително определяне на антибиотиците, само че това нещо беше анулирано. Ако това беше влезнало в действие, щеше да има доста по-добър надзор по предписването, надлежно по отпущането на лекарствените артикули. Имаме механизми, само че с цел да угодим на избрани търговски ползи, тези механизми бяха спрени ", изясни още специалистът.
Маринов съобщи още, че цените на лекарствените артикули в България са мощно контролирани и не се трансформират елементарно.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ