АИКБ: Изтичането на мозъци струва на България 25 млрд. лв. за 28 години
Недостигът на квалифицирани фрагменти е най-големият проблем на бизнеса и спънка пред развиването на стопанската система, съгласно ръководителят на АИКБ Васил Велев
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Липсващите фрагменти са проблем и за немските вложители в България
Корупцията и слабата правосъдна система не престават да са съществени дефекти на бизнес средата
4 май 2018
Този огромен разход
Какви са разновидностите за финансиране на висшето обучение
27 апр 2018
България през 2017 г: По-малко хора, по-стари, а младите не престават да емигрират
Делът на хората в трудоспособна възраст се свива с 56 хиляди през предходната година, демонстрират данните на Национален статистически институт
12 апр 2018
Българските пионери на новото обучение
Трима души от все по-голямата група хора, които вкарват модерните хрумвания в българските класни стаи
5 апр 2018
Made in Bulgaria: Чипове, оръжия и мед
Българският експорт пораства, а фирмите продават зад граница от ден на ден капиталови артикули. Без нови вложения секторът бързо ще стигне своя таван
23 мар 2018 Преките финансови загуби на България от емиграцията на 800 хиляди квалифицирани служащи от 1990 година насам се равняват на близо 25 милиарда лева Това е цената, която страната е заплатила за образованието на 500 хиляди среднисти и 300 хиляди висшисти, които след края на образованието си са напуснали страната. Сметките бяха показани от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по време на проведена кръгла маса на тематика " Бизнес и висше обучение ".
Числата обаче би трябвало да се преглеждат с доза песимизъм. От една страна, формалната статистика не поддържа данни за просветителното равнище на напускащите страната, тъй че делът на квалифицираните фрагменти измежду емигрантите е ориентировъчен. От друга страна, общата сума се пресмята на база междинната стойност на образованието на един висшист или гимназист - число, което се трансформира през годините.
По време на събитието представителите на бизнеса подчертаваха върху разминаването на търсени и предлагани умения на пазара на трудa, както и потребността от понижаване на броя на студентите за сметка на по-качествено образование.
Повече пари, по-малко студенти
Според АИКБ план-приемът в българските университети може да се понижи най-малко с една трета, а средствата за обучение - да се усилят. Причината - разминаването сред търсените и предлаганите умения на пазара на труда.
Така да вземем за пример през образователната 2018/2019 година декларираният сбор на местата в частни и държавни университети е близо 71 хиляди, до момента в който предстоящият брой завършващи приблизително обучение е доста по-малък - 56.7 хиляди В същото време от асоциацията означават, че над половината от завършващите български университети младежи си намират работа, която не изисква висше обучение.
Допълнително специалностите с максимален брой студенти през 2017 година - стопанска система (47 хил.) и администрация (20 хил.), основават и най-големите остатъци на експерти на пазара (в секторите администрация, финанси и счетоводство). За сметка на това по-малкият брой студенти в инженерни специалности не могат да отговорят на острия дефицит на подобен вид експерти.
Според представителите на бизнеса решението е план-приемът да бъде променен по метод, който дава отговор на потребностите на стопанската система, които в тази ситуация са повече експерти в браншове като промишлеността, индустрията и електрониката.
Безплатно обучение vs. емиграция
От асоциацията оферират нов способ на финансиране на висшето обучение, който да отнеме част от автономията на университетите, да усили ролята на бизнеса в процеса и да задържи евентуалните фрагменти в страната. " Бюджетното финансиране би трябвало да не се получава от висшите учебни заведения, а от студентите ", написа в предлагането на АИКБ.
Идеята е страната да предлага заем на студенти, който покрива разноските за целия интервал на образованието им. В подмяна младежите да поемат ангажимент след завършването на просветителния курс да работят в България за период от най-малко пет години. Ако изпълнят това обвързване, заемът се опрощава. Допълнителни стипендии могат да се оферират на студенти, които учат в дефицитни за стопанската система специалности.
Възможно е по време на образованието съответен шеф да поеме финансирането със единодушието на студента. В случай че студентът не приключи образованието си или откаже да работи в страната без основателна причина, то той ще дължи обезщетение.
Моделът не е чужд и е изключително известен измежду непознатите студенти в университетите във Англия, където таксите за образование са измежду най-високите в Европа. АИКБ чака сходен модел на финансиране да увеличи конкурентоспособността на българската стопанска система посредством предложение на квалифицирани фрагменти и да обезпечи повече средства за висшето обучение (заради спомагателния запас от неизпълнени договори).
Присъстващият на полемиката вицепремиер Валери Симеонов означи, че е склонен с маркираните проблеми. Според него обаче бизнесът би трябвало да вземе " нещата в свои ръце ", освен " да дава ум на страната ".
© Юлия Лазарова Още по тематиката
Липсващите фрагменти са проблем и за немските вложители в България
Корупцията и слабата правосъдна система не престават да са съществени дефекти на бизнес средата
4 май 2018
Този огромен разход
Какви са разновидностите за финансиране на висшето обучение
27 апр 2018
България през 2017 г: По-малко хора, по-стари, а младите не престават да емигрират
Делът на хората в трудоспособна възраст се свива с 56 хиляди през предходната година, демонстрират данните на Национален статистически институт
12 апр 2018
Българските пионери на новото обучение
Трима души от все по-голямата група хора, които вкарват модерните хрумвания в българските класни стаи
5 апр 2018
Made in Bulgaria: Чипове, оръжия и мед
Българският експорт пораства, а фирмите продават зад граница от ден на ден капиталови артикули. Без нови вложения секторът бързо ще стигне своя таван
23 мар 2018 Преките финансови загуби на България от емиграцията на 800 хиляди квалифицирани служащи от 1990 година насам се равняват на близо 25 милиарда лева Това е цената, която страната е заплатила за образованието на 500 хиляди среднисти и 300 хиляди висшисти, които след края на образованието си са напуснали страната. Сметките бяха показани от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по време на проведена кръгла маса на тематика " Бизнес и висше обучение ".
Числата обаче би трябвало да се преглеждат с доза песимизъм. От една страна, формалната статистика не поддържа данни за просветителното равнище на напускащите страната, тъй че делът на квалифицираните фрагменти измежду емигрантите е ориентировъчен. От друга страна, общата сума се пресмята на база междинната стойност на образованието на един висшист или гимназист - число, което се трансформира през годините.
По време на събитието представителите на бизнеса подчертаваха върху разминаването на търсени и предлагани умения на пазара на трудa, както и потребността от понижаване на броя на студентите за сметка на по-качествено образование.
Повече пари, по-малко студенти
Според АИКБ план-приемът в българските университети може да се понижи най-малко с една трета, а средствата за обучение - да се усилят. Причината - разминаването сред търсените и предлаганите умения на пазара на труда.
Така да вземем за пример през образователната 2018/2019 година декларираният сбор на местата в частни и държавни университети е близо 71 хиляди, до момента в който предстоящият брой завършващи приблизително обучение е доста по-малък - 56.7 хиляди В същото време от асоциацията означават, че над половината от завършващите български университети младежи си намират работа, която не изисква висше обучение.
Допълнително специалностите с максимален брой студенти през 2017 година - стопанска система (47 хил.) и администрация (20 хил.), основават и най-големите остатъци на експерти на пазара (в секторите администрация, финанси и счетоводство). За сметка на това по-малкият брой студенти в инженерни специалности не могат да отговорят на острия дефицит на подобен вид експерти.
Според представителите на бизнеса решението е план-приемът да бъде променен по метод, който дава отговор на потребностите на стопанската система, които в тази ситуация са повече експерти в браншове като промишлеността, индустрията и електрониката.
Безплатно обучение vs. емиграция
От асоциацията оферират нов способ на финансиране на висшето обучение, който да отнеме част от автономията на университетите, да усили ролята на бизнеса в процеса и да задържи евентуалните фрагменти в страната. " Бюджетното финансиране би трябвало да не се получава от висшите учебни заведения, а от студентите ", написа в предлагането на АИКБ.
Идеята е страната да предлага заем на студенти, който покрива разноските за целия интервал на образованието им. В подмяна младежите да поемат ангажимент след завършването на просветителния курс да работят в България за период от най-малко пет години. Ако изпълнят това обвързване, заемът се опрощава. Допълнителни стипендии могат да се оферират на студенти, които учат в дефицитни за стопанската система специалности.
Възможно е по време на образованието съответен шеф да поеме финансирането със единодушието на студента. В случай че студентът не приключи образованието си или откаже да работи в страната без основателна причина, то той ще дължи обезщетение.
Моделът не е чужд и е изключително известен измежду непознатите студенти в университетите във Англия, където таксите за образование са измежду най-високите в Европа. АИКБ чака сходен модел на финансиране да увеличи конкурентоспособността на българската стопанска система посредством предложение на квалифицирани фрагменти и да обезпечи повече средства за висшето обучение (заради спомагателния запас от неизпълнени договори).
Присъстващият на полемиката вицепремиер Валери Симеонов означи, че е склонен с маркираните проблеми. Според него обаче бизнесът би трябвало да вземе " нещата в свои ръце ", освен " да дава ум на страната ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ