България е на 5 то място по недостиг на работна ръка в света
Недостигът на фрагменти на пазара на труда в България към момента е една от най-често дискутираните тематики във вътрешнополитические разбори. Тема, която е обвързвана с доста въпроси (все още без финален отговор) в разнообразни публични сфери – стопанска система, бизнес, обучение, оповестява economic.bg
Едно от последните изследвания на " Менпауър България ", компания за асортимент на човешки запаси, сочи, че 68% от интервюираните над 600 работодатели не могат сполучливо да запълнят свободните си позиции. Което значи сериозен недостиг на работна ръка. В международен проект България се подрежда на 5-то място по дефицит на работна ръка – след Япония (89%), Румъния (81%), Тайван (78%) и Хонг Конг (76%). Най-малко недоволства от липса на личен състав имат фирмите в Китай, Ирландия, Англия, Холандия и Испания.
Според данните на статистиката, 2017 година завърши с доста положителни резултати за пазара на труда - висока претовареност, съвсем рекордно ниска безработица, растящи трудови приходи. Но даже и тогава неналичието на работна ръка се оказа проблем, който се трансформира в риск освен за трудовия пазар, за новите вложения, само че и за стопанската система като цяло.
Ако преди време конкурентоспособността на фирмите се измерваше с тяхното софтуерно обновяване, то през днешния ден се подчертава върху един нов проблем – човешкият фактор. Натискът на работната мощ върху пазара на труда предопределя една нова наклонност: служащите във все по-голяма степен стартират да диктуват изискванията на труд и на възнаграждение на труда. Което значи основаване на различен тип конкурентоспособност, защото фирмите, които не могат да генерират задоволително положителни облаги от активността си, няма да са в положение да си обезпечат подобаващи фрагменти. От друга страна, има и доста компании, които откликват на потребностите от по-високи хонорари, само че пък не могат да намерят задоволително квалифицирана работна ръка за своите условия.
Този дисбаланс съдържа в себе си и заплахата част от фирмите да изпаднат в неплатежоспособност или да изместят активността си заради дефицит на фрагменти. Ако неналичието на квалифицирани чиновници продължава да се задълбочава, има възможност да намалеят непознатите капиталови потоци или пък работодателите да стартират да търсят фрагменти от прилежащи страни, което би довело до непредсказуеми трансформации на пазара на труда в България.
Едно от последните изследвания на " Менпауър България ", компания за асортимент на човешки запаси, сочи, че 68% от интервюираните над 600 работодатели не могат сполучливо да запълнят свободните си позиции. Което значи сериозен недостиг на работна ръка. В международен проект България се подрежда на 5-то място по дефицит на работна ръка – след Япония (89%), Румъния (81%), Тайван (78%) и Хонг Конг (76%). Най-малко недоволства от липса на личен състав имат фирмите в Китай, Ирландия, Англия, Холандия и Испания.
Според данните на статистиката, 2017 година завърши с доста положителни резултати за пазара на труда - висока претовареност, съвсем рекордно ниска безработица, растящи трудови приходи. Но даже и тогава неналичието на работна ръка се оказа проблем, който се трансформира в риск освен за трудовия пазар, за новите вложения, само че и за стопанската система като цяло.
Ако преди време конкурентоспособността на фирмите се измерваше с тяхното софтуерно обновяване, то през днешния ден се подчертава върху един нов проблем – човешкият фактор. Натискът на работната мощ върху пазара на труда предопределя една нова наклонност: служащите във все по-голяма степен стартират да диктуват изискванията на труд и на възнаграждение на труда. Което значи основаване на различен тип конкурентоспособност, защото фирмите, които не могат да генерират задоволително положителни облаги от активността си, няма да са в положение да си обезпечат подобаващи фрагменти. От друга страна, има и доста компании, които откликват на потребностите от по-високи хонорари, само че пък не могат да намерят задоволително квалифицирана работна ръка за своите условия.
Този дисбаланс съдържа в себе си и заплахата част от фирмите да изпаднат в неплатежоспособност или да изместят активността си заради дефицит на фрагменти. Ако неналичието на квалифицирани чиновници продължава да се задълбочава, има възможност да намалеят непознатите капиталови потоци или пък работодателите да стартират да търсят фрагменти от прилежащи страни, което би довело до непредсказуеми трансформации на пазара на труда в България.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ