Как да се преодолее недостигът на лекарства: рецепти от експертите
Недостиг на медикаменти е събитие, което се появява тогава, когато на национално равнище снабдяването не дава отговор на търсенето, споделя определението на Европейската организация по медикаментите (ЕМА). В последните седмици в България се следи тъкмо това - като да вземем за пример детски антибиотици, артикули за астма и други медикаменти, които не са част от Позитивния лекарствен лист (т.е не са медикаменти, плащани от здравната каса, лечебните заведения и здравното министерство). Изправеено пред този проблем обаче Министерствотото на опазването на здравето показва съществени компликации и неспособност да се оправи с някои от неналичията. А здравният министър доктор Асен Меджидиев упрекна за тях в прав текст предшественика си проф. Асена Сербезова.
Здравните институции имат разполагаем голям брой механизми да понижат неналичията, само че не ги употребяват, считат пък специалистите. Пред " Капитал " те предоставиха своите предписания за превъзмогването на казуса.
Хронология на осведомителния безпорядък
Информационният безпорядък по тематиката в здравното министерство стартира още през ноември 2022 година На 6 ноември то реши да адресира казуса с изчезналите медикаменти, като сътвори работна група, в която вземат участие производители, вносители, търговци на едро и фармацевти. На 7 декември зам.-министърът Александър Златанов разгласи, че в страната липсват единствено 10 медикаменти. На 20 декември началникът на кабинета Момчил Мавров понижи броя до седем. На 6 януари 2023 г министърът на опазването на здравето обаче разказа доста по-драматична картина: по думите му в България и цяла Европа има огромен недостиг на медикаменти - над 330 медикамента липсват. А ден по-късно, на 7 януари, той ревизира няколко аптеки във Видин и се поправи, че дефицит има в действителност на доста малко артикули.
Под натиска на гръмогласните репортажи по медиите за липса на куп медикаменти и обвиняванията, че здравното министерство не се оправя, Меджидиев на 12 януари опита да оправдае неналичието на някои медикаменти с дейности на предходния здравен министър Асена Сербезова, които се отнасят за медикаментите в Позитивния лист. Обяснението му обаче не бе съответстващо, тъй като изчезналите медикаменти не са от този лист.
Реклама Как страната да се оправи с дефицита
Пред " Капитал " както самата Асена Сербезова, по този начин и други специалисти показаха някои вероятни решения на казуса с дефицита на медикаменти.
Спазването на законите. Според някогашния здравен министър страната не е приложила всички вероятни механизми, които съществуват в Европейски Съюз за справяне с дефицита и няма разбор на съответните аргументи за всяка липса. Тя показва като първа мярка навременната информация - т.е. фармацевтичните компании да уведомяват в точния момент за прекратяване на продажбите на медикаменти краткотрайно или непрекъснато. Това действително е уредено в лекарствения закон. Глобите за неподдържане на обещаните количества лекарства за България стартират от 50-100 хиляди лева за първо нарушаване, само че до момента не е известно Агенцията по медикаментите (ИАЛ) да е наказала някого.
Втора мярка съгласно нея е да има рационална и уравновесена лекарствена политика, тъй че дребни пазари като българския да не стават неатрактивни за част от фармацевтичните компании, както се случва в този момент.
Осъвременяване на цените. Фармацевтичните компании са сложили въпроса за осъвременяване на цените. Според лекарствения закон от 2007 година цените в България на равнище производител са най-ниски в Европейски Съюз и това е причина приблизително 150 медикаменти всяка година да напущат позитивния лист и въобще България. " Поставихме въпроса законът да се промени и да се вкара средноаритметично сред трите най-ниски цени в Европейски Съюз, като това стане в композиция с повишение на заплащането от здравната каса ", сподели Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Реклама
Мерки за улеснение на паралелния импорт. Проф. Сербезова добавя, че би трябвало да се форсира паралелният импорт на медикаменти от страни с по-ниски цени в Европейски Съюз, защото, за разлика от България, 20 страни са въвели улеснени регулаторни процедури за това. " Непълноценното потребление на опциите на паралелния импорт лимитира значително инструментариума за справяне с дефицита ", споделя тя, като процедурата по разрешаване на подобен импорт от ИАЛ би трябвало да се форсира по този начин, че да може медикаменти в дефицит да се внесат до 15-20 дни.
" Това може да става със заповед на министъра на опазването на здравето или на шефа на ИАЛ, като се намерения медикаментите да се позволяват с преведена на български език брошура, само че без опаковка на български ", счита Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия. Според нея процедурата по импорт може да се форсира, в случай че ИАЛ не изисква информация от лекарствената организация на страната, от която се внася, което лишава доста време и в случай че Националният съвет по цените се произнася в период от седмица, с цел да утвърди цената на лекарството. Маринкова добавя, че би трябвало да има опция пациентите да получават в аптеките артикули от успореден импорт, по този начин както и от постоянен. В момента тези медикаменти са с различен код по НЗОК и даже и да ги има в аптеката, не могат да бъдат отпуснати на болния.
Прогенерична лекарствена политика. Според проф. Сербезова, а и съгласно Българския фармацевтичен съюз един от методите за превъзмогване на дефицита е прогенеричната лекарствена политика, която предизвиква предписването и отпущането на медикаменти по тяхното генерично, а не по комерсиално название.
" Към 2011 година почти 70% от европейските страни са въвели стимулиране на предписването на генерични лекарствени артикули. В България генеричната подмяна не е позволена и по този начин пациентите доста по-силно са повлияни от дефицита на съответно комерсиално название ", споделя проф. Сербезова.
Здравните институции имат разполагаем голям брой механизми да понижат неналичията, само че не ги употребяват, считат пък специалистите. Пред " Капитал " те предоставиха своите предписания за превъзмогването на казуса.
Хронология на осведомителния безпорядък
Информационният безпорядък по тематиката в здравното министерство стартира още през ноември 2022 година На 6 ноември то реши да адресира казуса с изчезналите медикаменти, като сътвори работна група, в която вземат участие производители, вносители, търговци на едро и фармацевти. На 7 декември зам.-министърът Александър Златанов разгласи, че в страната липсват единствено 10 медикаменти. На 20 декември началникът на кабинета Момчил Мавров понижи броя до седем. На 6 януари 2023 г министърът на опазването на здравето обаче разказа доста по-драматична картина: по думите му в България и цяла Европа има огромен недостиг на медикаменти - над 330 медикамента липсват. А ден по-късно, на 7 януари, той ревизира няколко аптеки във Видин и се поправи, че дефицит има в действителност на доста малко артикули.
Под натиска на гръмогласните репортажи по медиите за липса на куп медикаменти и обвиняванията, че здравното министерство не се оправя, Меджидиев на 12 януари опита да оправдае неналичието на някои медикаменти с дейности на предходния здравен министър Асена Сербезова, които се отнасят за медикаментите в Позитивния лист. Обяснението му обаче не бе съответстващо, тъй като изчезналите медикаменти не са от този лист.
Реклама Как страната да се оправи с дефицита
Пред " Капитал " както самата Асена Сербезова, по този начин и други специалисти показаха някои вероятни решения на казуса с дефицита на медикаменти.
Спазването на законите. Според някогашния здравен министър страната не е приложила всички вероятни механизми, които съществуват в Европейски Съюз за справяне с дефицита и няма разбор на съответните аргументи за всяка липса. Тя показва като първа мярка навременната информация - т.е. фармацевтичните компании да уведомяват в точния момент за прекратяване на продажбите на медикаменти краткотрайно или непрекъснато. Това действително е уредено в лекарствения закон. Глобите за неподдържане на обещаните количества лекарства за България стартират от 50-100 хиляди лева за първо нарушаване, само че до момента не е известно Агенцията по медикаментите (ИАЛ) да е наказала някого.
Втора мярка съгласно нея е да има рационална и уравновесена лекарствена политика, тъй че дребни пазари като българския да не стават неатрактивни за част от фармацевтичните компании, както се случва в този момент.
Осъвременяване на цените. Фармацевтичните компании са сложили въпроса за осъвременяване на цените. Според лекарствения закон от 2007 година цените в България на равнище производител са най-ниски в Европейски Съюз и това е причина приблизително 150 медикаменти всяка година да напущат позитивния лист и въобще България. " Поставихме въпроса законът да се промени и да се вкара средноаритметично сред трите най-ниски цени в Европейски Съюз, като това стане в композиция с повишение на заплащането от здравната каса ", сподели Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Реклама
Мерки за улеснение на паралелния импорт. Проф. Сербезова добавя, че би трябвало да се форсира паралелният импорт на медикаменти от страни с по-ниски цени в Европейски Съюз, защото, за разлика от България, 20 страни са въвели улеснени регулаторни процедури за това. " Непълноценното потребление на опциите на паралелния импорт лимитира значително инструментариума за справяне с дефицита ", споделя тя, като процедурата по разрешаване на подобен импорт от ИАЛ би трябвало да се форсира по този начин, че да може медикаменти в дефицит да се внесат до 15-20 дни.
" Това може да става със заповед на министъра на опазването на здравето или на шефа на ИАЛ, като се намерения медикаментите да се позволяват с преведена на български език брошура, само че без опаковка на български ", счита Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на Българската асоциация за развиване на паралелната търговия. Според нея процедурата по импорт може да се форсира, в случай че ИАЛ не изисква информация от лекарствената организация на страната, от която се внася, което лишава доста време и в случай че Националният съвет по цените се произнася в период от седмица, с цел да утвърди цената на лекарството. Маринкова добавя, че би трябвало да има опция пациентите да получават в аптеките артикули от успореден импорт, по този начин както и от постоянен. В момента тези медикаменти са с различен код по НЗОК и даже и да ги има в аптеката, не могат да бъдат отпуснати на болния.
Прогенерична лекарствена политика. Според проф. Сербезова, а и съгласно Българския фармацевтичен съюз един от методите за превъзмогване на дефицита е прогенеричната лекарствена политика, която предизвиква предписването и отпущането на медикаменти по тяхното генерично, а не по комерсиално название.
" Към 2011 година почти 70% от европейските страни са въвели стимулиране на предписването на генерични лекарствени артикули. В България генеричната подмяна не е позволена и по този начин пациентите доста по-силно са повлияни от дефицита на съответно комерсиално название ", споделя проф. Сербезова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ