Недостатъчно задълбочилите се в темата наблюдатели твърдят, че този критерий

Недостатъчно задълбочилите се в тематиката наблюдаващи настояват, че този аршин е " инфлация, която е не повече от пункт и половина над простата междинна инфлация в трите страни с най-ниска инфлация в Европейски Съюз ".

Невярно.

Освен това, непрецизно.

Непрецизно е, тъй като има доста " инфлации ". Има месечна, има годишна, има средногодишна инфлация. Всяка от тези три може да се пресмята въз осново на националния показател на потребителските цени, а може да се пресмята и въз основа на хармонизирания показател на потребителските цени. Те са разнообразни, тъй като за обособените страни теглата на другите съответни артикули в потребителската кошница могат съществено да се разграничават сред националния и хармонизирания показател, а за някои страни даже самите кошници може да са с друг състав.
Прецизният израз, който дава отговор на правото на Европейски Съюз, е: средногодишната инфлация на хармонизирания показател на потребителските цени.

Невярно е, тъй като в правната дефиниция на критерия категорично не се приказва за трите страни с " най-ниска " инфлация. Всъщност, даже в самия член 140 на Договор за функционирането на Европейския съюз въобще не се приказва за инфлация. Говори се за ценова непоклатимост. Инфлация се загатва едвам в операционализирането на този аршин в член 1 на Протокол 13 по отношение на критериите за конвергенция. И даже тогава трите страни членки, по отношение на които се пресмята референтната стойност на критерия, са не тези с " най-ниска " инфлация, а тези с " най-хубави резултати в региона на ценовата непоклатимост ".

По съответно, цитатът от член 1 на Протокол 13 е: „ Критерият за ценова непоклатимост, посочен в член 140, параграф 1, първо тире от Договора за действието на Европейския съюз значи, че в съответната страна членка е налице ценова непоклатимост и междинният ритъм на инфлацията за интервал от една година преди реализирането на прегледа на резултатите не надвишава с повече от 1½ процентни пункта този, който съществува най-вече в три страни членки, имащи най-хубави резултати в региона на ценовата непоклатимост. Инфлацията се мери чрез показател на потребителските цени на съпоставима база, като се регистрират разликите в националните дефиниции. “

" Най-ниска инфлация " е друго от " най-хубави резултати в региона на ценовата непоклатимост ". Причината е, че в употребената от актуалните централни банкери теоретична рамка дефлацията е доста по-нежелана от инфлацията и надлежно прекомерно ниска инфлация е най-малко също толкоз огромен проблем (т.е. недобър резултат), колкото и прекомерно високата инфлация.

В пет от последните осем конвергентни доклата " най-хубави резултати в региона на ценовата непоклатимост " са били нещо друго от " най-ниска инфлация ".

От 2010 насам не е имало случай, в който страна членка със средногодишна ХИПЦ инфлация с повече от 1.4 процентни пункта по-ниска от междинната за Еврозоната да не е била изключвата от изчислението на референтната стойност на критерия за ценова непоклатимост заради това, че сходно показване не се смята за добър резултат. В момента, съгласно данните към декември 2023, има пет такива страни членки на Европейски Съюз, само че несъмнено тази численост може да се промени с данните за всеки идващ месец.

Това е.

 

Георги Ганев, Фейсбук

Заглавието е на редакцията на ФрогНюз